Четири месеца след световната премиера, по нашите кина се прожектира третият филм от култовата поредица на Dream Works – „Шрек Tрети”. Вероятно премиерната дата се дължи на българския дублаж, но това не ми пречи да недоволствам от голямото забавяне. Предполагам, че всеки фен на голямото зелено чудовище и магаренцето със словесна диария вече е гледал качените в нета файлове. Сега, когато лентата се прожектира и по кината, най-вероятно ще отидат родители и деца, за да я чуят с гласовете на Кръстьо Лафазанов, Ася Рачева, Тодор Николов и Стоян Алексиев. Лично аз предпочитам оригиналния дублаж, но българският звук ще спести на родителите четенето на субтитри на глас.
И така... Какво става в магическото кралство? Нищо друго освен семейни драми – любимото ни чудовище се изправя внезапно пред повече отговорности, отколкото му се иска. Бащата на Фиона умира и Шрек е заплашен от Наследяване на Кралските Задължения. В същото време бащинските такива вече са му гарантирани. Ужасяващите видения за предстоящото бащинство са подклаждани от множеството дракономагарета (или магародракони, ако предпочитате), появили се в резултат от брака на другия ни любим герой и възлюбената му драконка. Симпатични същества, но да не ти се мотат в краката...
Обаче!... за Шрек има надежда поне що се отнася до короната. В опит да я прехвърли на главата на братовчеда Арти, чудовището трябва да се научи да се справя с капризите на непоносимия (като всеки) тийнейджър роднина.
В същото време Фиона я грозят както преврат в кралството, така и светските обноски на няколко приказни принцеси.
Въпреки големите приходи от кино билети, за мен „Шрек Трети” остава най-слабият филм в поредицата. Хуморът, дължащ се на постоянно дрънкащото магаренце и приказните герои, попаднали не на мястото си, вече ми се струва поизчерпан. Благодарение на новите режисьори, Крис Милър и Раман Хюи, анимацията е още по-така, а ефектите – още повече. Обаче на този „Шрек” му липсват нови скечове, макар и действието да тече на достатъчно бързи обороти, за да задържи вниманието на малки и големи.
Допълнителен плюс е и саундтракът, които е издържан в стила на предните два филма от поредицата – подходящо подбрани популярни поп парчета.
Продукцията не е за изпускане, предвид лятната скука по кината и гарантирано доброто настроение, което носят секси котаракът, зелената семейна двойка и гето-акцентът на магарето. И въпреки че продълженията обикновено западат, от Dream Works ни готвят и четвърти епизод.
Въпреки очакванията ми „Звезден прах” за пореден път ми доказа колко много могат да се различават по сюжет един роман и неговата екранизация. За щастие неизменната традиция на сценаристите да вкарват във филмите повече екшън от предвиденото не е опропастила цялата продукция. Звезден прах ми хареса – приказната атмосфера от романa на Нийл Геймън е запазена, хуморът също, макар и в по-големи дози от очакваното, а актьорският състав е наистина звезден.
Бях се позачудила дали Де Ниро няма да се появи само за няколко минути в ролята на пиратския капитан Шекспир...
Ето го отново на големия екран гуруто на постмодерния креативизъм в киното. Ваятелят на свръхживи и емоционално наситени образи, които са като огледало на нашата скрита и потискана чувственост и разголват, подобно на орел – костенурка, истинската същност на звяра, мъркащ под крехкото було на интелекта. Флагманът на Ню Уейва в киното. Ковачът на новата златна ера за седмото изкуство. Режисьорът, за когото ще се казва, че Спилбърг и Скот са посредствени лентаджии в ерата на Бол. Апотеозът на менталната еквилибристика, разбиващ границите на клишето и смазващ фасона на комерсиалното...
Дълго се чудих дали да пиша ревю за този филм, но в крайна сметка реших, че трите З-та в заглавието заслужават да се отбележат.
По принцип не съм почитател на филми на ужасите, но при някои хорър-забежките събуждат някаква, както се оказва впоследствие и в повечето случаи, мазохистична струна в душата ми.
Та, ЗЗ3 се различава от филмите, които смятам за абсолютно мозъчно ренде, заради присъствието на няколко елемента. Както ще видите, ако го гледате – до един: познати до болка клишета. Все пак те са единственото нещо, което направиха за мен филма гледаем...
Бях се зарекъл да не гледам повече анимация с пингвини, след като почти си скъсах нервите с „Весели крачета”, но все пак реших да рискувам. Не бях чувал нищо за филма, дори трейлър не бях гледал. Бях готов да го прескоча, като видях пингвините на плаката, но пак те ме убедиха да го гледам. Изглеждаха готино, имаха вид на кретени, да не споменавам пилето, което сякаш беше преяло с маково семе, и нямаха нищо общо с лигавите персонажи от „Весели крачета”. Затова рискувах и не съжалявам. Филмчето като атмосфера се доближава много до „Мадагаскар”, а допирните му точки с музикалната нервокъсачка са единствено тромавите птици във вечерни костюми...
Продукцията не е за изпускане, предвид лятната скука по кината и гарантирано доброто настроение, което носят секси котаракът, зелената семейна двойка и гето-акцентът на магарето. И въпреки че продълженията обикновено западат, от Dream Works ни готвят и четвърти епизод. 
