![]() |
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]()
|
Дълго се чудих дали да пиша ревю за този филм, но в крайна сметка реших, че трите З-та в заглавието заслужават да се отбележат. По принцип не съм почитател на филми на ужасите, но при някои хорър-забежките събуждат някаква, както се оказва впоследствие и в повечето случаи, мазохистична струна в душата ми. Та, ЗЗ3 се различава от филмите, които смятам за абсолютно мозъчно ренде, заради присъствието на няколко елемента. Както ще видите, ако го гледате – до един: познати до болка клишета. Все пак те са единственото нещо, което направиха за мен филма гледаем. ЗЗ3 не блести с нищо особено, освен, че е продължение на нелошия “Заразно зло” и леко посредствения “Заразно зло: Апокалипсис”. И така, корпорация Амбрела, която отвори кутията на Пандора и в продължение на две серии се опитваше да натика изпълзялите от нея гадинки обратно вътре, пак е на линия. Напълно логичната следваща стъпка след подземната лаборатория и цял град беше т-вирусът да зарази всички живи същества на Земята. Само не ми стана много ясно защо трябваше да я превръща в пустиня, но явно многото пясък и зомбитата си “ходят”. И така, налице е типичният пост-апокалипсис. Земята е пустиня, оцелелите хора се събират на групички за да си помагат в борбата за оцеляване. Постоянно им се налага да се местят и пътуват, за да избегнат стълпотворенията от зомбита на хора, животни и пернати – една от ключовите сцени във филма е като извадена от “Птиците” на Хичкок почти до последната подробност.
Имаме си бандите мародери, типични за пост-апокалипсиса, които поддържат жалкото си съществуване, като изсмукват подобно на кърлежи живота на честните оцелели. Детето-генийче-идиотче-компютърна програма от първа серия се завръща триумфално на екрана, като на всичкото отгоре вече е примерно и добричко. Като Бишъп, в “Пришълци”, който трябваше да се реваншира за поведението на побъркания андроид от предната серия. Има още няколко “завръщания” от първа серия, къде успешни, къде – не толкова. Както обикновено, “главният” гаден, който се появи в края на предната серия, по утвърдената формула, се оказва гадняр - среден ранг, с който на нашто момиче му предстои да се справи. Леко безумна ми стои мотивацията на Чадъраджийте в тази серия – “ние търсим лек срещу вируса, но понеже такива са ни възможностите засега, няма да намерим такъв, а ще го заменим с подтискане на процеса на мутиране, за да можем да използваме зомбитата за работна сила”. Пропуснах да спомена, че Чадъраджиите си живеят в пръснатите из целия свят подземни лаборатории относително необезпокоявани. Този път “главният гаден” се появява към средата на филма и дава да се разбере, че по-главен гаден от него няма, така че ще се мъчим със само още една серия.
На финала пак се бием с мутирал гадняр и нашто момиче пак едва оцелява. По правилото от втора серия и в тази всички оцелели герои от предходния епизод се разчистват. Е, почти всички. Имаме си много Мила Йовович, което, разбира се, е радост за окото, особено когато е в големи количества. Какво ли са си казали създателите на филма – “Да пуснем в НФ-бъркоча и малко клониране, може и да се получи.” Клонингите дават възможност за великолепна сюрреалистична забежка към първа серия, като игра на “открий разликите”. Получило се е – за около минута, минута и половина се чудих правилната серия ли гледам, и ако не – защо, аджеба, е с толкова скапано качество. На Алис й е предоставен Морален Избор – отмъщение или спасение на човечеството. Познайте какво избира. А, да, пропуснах да спомена, че теле- и паракинетичните способности, които й бяха вменени в предния епизод, сега са се развили. Енд дъ скай уил рейн файър. Ама беше ефектно, тази сцена наистина ми хареса.
|