 |  |
| | |
 |
 |
         
|
Бях се зарекъл да не гледам повече анимация с пингвини, след като почти си скъсах нервите с „Весели крачета”, но все пак реших да рискувам. Не бях чувал нищо за филма, дори трейлър не бях гледал. Бях готов да го прескоча, като видях пингвините на плаката, но пак те ме убедиха да го гледам. Изглеждаха готино, имаха вид на кретени, да не споменавам пилето, което сякаш беше преяло с маково семе, и нямаха нищо общо с лигавите персонажи от „Весели крачета”. Затова рискувах и не съжалявам. Филмчето като атмосфера се доближава много до „Мадагаскар”, а допирните му точки с музикалната нервокъсачка са единствено тромавите птици във вечерни костюми. За какво става дума? Стандартната и до болка позната история, но все пак разказана за пореден път добре. Това е филм за едно момче, израснало в малко градче, където всички са вкарани в калъп, а животът е скучен и еднообразен. Никой не го разбира и всички го мислят за чудак, затова той тръгва да гони мечтите си. Среща се и с добри, и с лоши типове, намира верни приятели, а накрая дори успява да постигне това, което иска, че дори си намира и момиче. Много ви е познато, нали. Това е в общи линии историята, но интересното идва с това как е представенa. Това е история за сърфисти, и по-точно пингвини сърфисти. Ще попаднете в свят, в който няма хора. Всъщност по едно време има заигравка с бащата на пилето и пилешките хапки във веригите за бързо хранене, но въпреки това хората дори не се споменават. Главният герой живее в Тъпоград в Антарктика, кара дъска, направена от парче лед. Търпи отвратителния си брат и истеричната си майка и е трън в задника на цялото местно население. И един ден чудото се случва. Той е извикан да участва в турнир по сърфинг на остров Пингвин.
“Всички на сърфа” е направен да изглежда като журналистически филм. Все едно снимачен екип е тръгнал по стъпките на известна личност. Но има нещо още по-любопитно – филмът не се снима, след като нашият пингвин е станал герой. Не, екипът хваща един напълно неизвестен сърфист и започва да го следи навсякъде. Или както се изрази много сладурски един колега – действието не се развива пост фактум, а по време на фактума. Първо взема от него интервю, сетне от семейството му, от приятелите му, че дори и от случайни пингвини. Екипът е навсякъде и по всяко време и се вре дори където не е желан. Досаден е, отвратителен е, няма и капка чувство за морал, а личният живот е нещо, което трябва да се разръчка с голямата лопата, а не да се уважава. Поради тези причини той бива замерян, охулван, а дори на няколко пъти си загуби операторите при инциденти. Като с последното са свързани едни от най-добрите сцени. Този похват прави филма много свеж и го кара да изпъква сред останалите. Като допълнение мога да кажа, че анимацията е на изключително ниво, но това вече не е нещо, което да е характерно само за добрите филми. Мина времето, когато за да се направи свястна 3-де анимация, бяха нужни много пари. В момента ако срещнете филм с кофти анимация, то тя или е резултат от целенасочена работа с идеята, че това е авангардно, креативно и показва висша форма на изкуство, или наистина е правен с бюджет една президентска заплата. Не вярвах, че може да се направи, но пингвинката, в която се влюби нашето момче, наистина изглеждаше секси, макар и без знойни очи. Изключително забавен филм. Тъкмо ще ви върне малко от лятното настроение, което толкова бързо си отиде.
|
|||||||||||||||||
Диалозите са готини, а измежду лафовете има истински бисери. 
