Стивън Ериксън: Ловци на кости
Сказание шесто от Малазанската книга на мъртвите
Моарейн
Седемте града, войската на адюнкта Тавори упорито преследва останките от Армията на Апокалипсиса през дюните на свещената Рараку. Леоман от Вършачите и фанатично верните му войни се оттеглят зад стените на Ю’Гатан (град многократно превземан, но никога превзет). В трансформираната четиринадесета армия си дават среща едни от най-странните ветерани и новобранци, всеки със своето тъмно минало и демони в сянката. Зад стените на града ще се разрази една от най-кървавите битки в историята на континента.
Карса Орлонг отново не среща достоен противник, но съдбата може би вече го е срещнала с вярна спътница. Развитието на този герой много ме радва, защото от кръвожаден и жесток убиец той еволюира в боец с философия и мисия. Рицарят, когото сакатия бог не би искал да командва.
Джага Икариум продължава своето странстване в търсене на себе си и своето минало, следван от дългогодишния си приятел (и пазител по съвместителство) Маппо Рънт, за когото безименните вече имат други планове.
Едурската флота тероризира малазанското крайбрежие, извършвайки безсмислено жестоки погроми и вербувайки бойци, които да се срещнат в бой с техния император. И по волята на боговете намира двамата най-опасни смъртни на селението.
Трул Сенгар, подкрепян от Онрак Прекършения (Т’ланн Имасс, останал без клан), Майнала и нейните хиляда деца с мъка отбиват атаките на едур срещу древния трон на Сянка.
Апсалар играе в сянката своя смъртоносен танц, а по следите й пристъпват два от най-екзотичните домашни любимци.
Хеборик Призрачните ръце най-сетне достига остров Отатарал. Как – това вече е друг въпрос.
Господарят на драконовата колода Гъноуз Паран взема съдбоносни решения с още по-съдбоносни последици.
Култът на Апокалипсиса си намира нова богиня и се изражда в нещо толкова гадно, че даже да те е гнус да го стъпчеш.
А в сърцето на Империята някой извращава истината, героите от войната се превръщат в предатели, предателите – в герои и се развихря върла ксенофобия. Императрица Ласийн е в патова ситуация (или може би не, при Въслата това никога не се знае). Политическите интриги довеждат до една своеобразна “каламска” верига из улиците, подземията и покривите на град Малаз.
И много битки, кръв и смърт, но и героизъм, нежност и въжделения. Брилянтно обрисуван свят, основно в мрачни тонове, могъща и често неконтролируема магия, това вълнуващо сказание бетонира позицията на Ериксън като един от великите майстори на епичното фентъзи. 1031 страници, с които времето отлита неусетно, а искаш още, и още, и още.
Мартин Скот е псевдонимът на английския (или може би по-правилно е да се каже шотландския) писател Мартин Милар (Martin Millar). Роден е през 1959 г. в Глазгоу (Шотландия) в семейство на работник в цигарена фабрика и продавачка в магазин. Така и не завършва висше образование, след училище заминава за Лондон, където сменя няколко работи, последната от които (писар в градския съвет) зарязва, когато книгите му започват да се продават добре. Започва да пише поради налегналата го депресия от дългия период на безработица или “слугинаж”. Така и не успява да пробие с пънк групата си, така че писането е последната опция, която му остава. Обича да пише през нощта, в кратки сесии...
Какво става с различните след като се развъплътят в сумрака? Що за живот водят там и може ли да се нарече изобщо така? Колко са всъщност нивата му, какво беше видяла Света на петия недостижим тогава за Антон слой и защо не пожела да му каже? С колко от илюзиите си като бял маг трябва да скъса самият Антон, за да осъзнае истинската сила и съдба на различните? Колко полуистини ще трябва да развенчае по пътя си по стълбата на силата?
На много въпроси Лукяненко дава отговори, но не пропуска възможността да зададе и още толкова...
„Първият войн” е началната книга от поредицата „Ангъс” на бразилския автор Орландо Паес Фило. За пръв път сагата се появява в Бразилия през 1978 г. и оттогава авторът не е спрял да работи над нея, разширявайки я до 7 поредици, базирани на всяка книга от оригиналната за Ангъс Маклоклан и неговия клан. Към момента Орландо Фило работи над седмата си поредица, т.е. досега е успял да напише 42 романа...
Трудно е да си леко пухкав, наближаващ средната възраст любител на алкохола и папането, който си изкарва хляба като най-евтиния частен детектив-магьосник на Тюрай. Хляба ли казах? Когато джобовете му не се реят празни на вятъра, нашето момче си хапва повече от прилично, от всички двойно… всъщност „Я донесете цялата количка.” А в горещото тюрайско лято изстудената или не до там биричка е балсам за душата, понякога заместена от кли. Така де, след като си пропил кариерата си в двореца, какъв е смисълът тепърва да спираш? Все пак алкохолът само помага да освободиш напрежението, не е като да се “гипсираш” с онази нова зараза, “дуа-та”...
И много битки, кръв и смърт, но и героизъм, нежност и въжделения. Брилянтно обрисуван свят, основно в мрачни тонове, могъща и често неконтролируема магия, това вълнуващо сказание бетонира позицията на Ериксън като един от великите майстори на епичното фентъзи. 1031 страници, с които времето отлита неусетно, а искаш още, и още, и още.
