|
|
         
|
Орландо Паес Фило: Първият войн
„Първият войн” е началната книга от поредицата „Ангъс” на бразилския автор Орландо Паес Фило. За пръв път сагата се появява в Бразилия през 1978 г. и оттогава авторът не е спрял да работи над нея, разширявайки я до 7 поредици, базирани на всяка книга от оригиналната за Ангъс Маклоклан и неговия клан. Към момента Орландо Фило работи над седмата си поредица, т.е. досега е успял да напише 42 романа. Поредицата е широко промотирана като исторически достоверно фентъзи, чието действие се развива от девети до двадесет и първи век. Самият автор е наел екип, който да му помогне в пресъздаването на политическа обстановка, събития, костюми и въоръжение. Това, което намирам за изключително забележително в тази книга, а и в цялата поредица, е маркетинговият подход на Фило – на официалния му сайт може да се види, че освен книги се продават и колекционерски карти за игра, тетрадки с илюстрации (много красиви), има издадени дискове с музика по сагата, а самите книжни тела са истински бижута – богато илюстрирани, с исторически карти и времеви графики. От „Инфодар” са се постарали да спазят ударния маркетингов подход – на сайта им има впечатляващо представяне на романа, както и музика, която можете безплатно да си дръпнете, а в българското издание на „Първият войн” има черно-бели рисунки и цветни карти. Сега вече по същество – предимство на книгата е хрумването за придържане към строга историческа достоверност, примесена с християнска митология, която всъщност да вкара фентъзи-елемента. Е, книгата преминава от историческа във фентъзи в последните 50 страници, но нейсе – фентъзи да е. Аз поне не се сещам за друга подобна комбинация и оценявам факта, че книгата е различна като идея. Това, наред с маркетинга, всъщност са единствените положителни неща у този роман. Има и още едно, но за него – най-накрая. От сайта на „Инфодар” разбирам, че екипът на Орландо Фило се състои от осем души – „професори, историци, свещеници и монаси”. (Без коментар за професорите по физика, може би по химия или математика...) След прочита на романа съм убедена, че Фило е трябвало да увеличи екипа с още един човек – такъв, който да умее да пише. Защото, братя, стилът му е плачевен и съм убедена, че това ми впечатление не се дължи на превода, макар и той да си имаше леки изцепки.
Преди всичко повествованието се води в първо лице, единствено число от името на Ангъс Маклоклан – син на викингски ярл (терминът на български не е джарл каквото и да си мисли редакторът) и наследница на скотски и пиктски племена. Предвид факта, че младият Ангъс трябва да бъде нашият добър сирак–юнак, това е много неподходяща гледна точка. Просто защото всичко е разказано с наивния тон на тринадесетгодишно, хм, да кажем – не особено умно хлапе. Постоянно се дават дразнещи класификации за този и онзи – от типа „благороден”, „справедлив”, и обратното, „подъл”, „жесток”, „въшлив” и прочие цивилизовани обиди. Половината изречения започват със „защото” и „тъй като”, което ме отврати – първо, защото не е нужно по толкова елементарен начин действията на почти всички герои да бъдат обяснявани. Второ - подчинените изречения в 90% от случаите бяха ирелевантни по отношение на резултата. Това ме навежда на мисълта, че или Фило мисли читателите за идиоти и има скачаща мисъл, или преводачката нещо е объркала съюза. Не мисля, че е последното. Немаловажен недостатък бяха изключително „умните” и ненужни изречения, които буквално ме изкараха от нерви. Подразбиращи се действия – не цитирам, но горе-долу от типа: „Почесах се, защото ме засърбя”. По-лошо е от клишетата, които очаквах – това е непростимо слаба стилистика. Наред с много често срещаните повторения на една и съща дума в рамките на едно изречение („бяха ми възложили мисията да проведа разузнаваческа мисия”), този тип писане за мен е престъпление спрямо четящата част от човечеството.
Прехвалената историческа достоверност вероятно я има (не съм запозната с тази част от историята на Британия), но за съжаление тя не се предава върху атмосферата. С изключение на беглите описания на няколко града, липсваха онези детайли от бита, речта и начина на мислене у героите, които да ме пренесат в онази епоха. За сметка на това почти заспах на една огромна глава-проповед за християнските добродетели и седемте смъртни гряха. Слаба ракия. Сега малко да поплюя и по българския екип: има несъгласуваност между коректора и хората, работещи по корицата и илюстрациите. Преди всичко на корицата пише „Първият воЙн”, а в целия роман „воИн”. И двете се верни, но можеха да се придържат към едната форма. По същия начин – старото име на Дъблин в текста е „Дуиблин”, по картите „Дуиблим”. На няколко места срещнах опечатки и сгрешени определителни членове. В заключение оставих най-хубаво нещо, на което попаднах, докато търсех информация за книгата. Вдъхновен от тази поредица е албумът Angus на бразилската метъл група Krusader – лично аз бях възхитена от малкото песни, с които успях да се сдобия. Частично можете да чуете албума на официалния сайт на групата: http://www.krusader.net/
|
||||||||||||||||||
