Сега ще се запитате тоя каква Венецуела бълнува, нищо че е в този регион. Ами гледайки третата част на един от най-успешните филми на 21-ви век намерих много общо между него и китната социалистическо-индианска южноамериканска държавица (която наскоро взе втора победа на Копа Америка) и по-скоро с филмовата й индустрия. Честно, очаквах някъде към средата на филма Барбоса да възкликне “Елизабет е бременна!”, Дейви Джоунс да попита “От кого е бременна Елизабет?”, а капитан Джак Спароу на фона на една доста характерна напрегната музика да подритне някое раче и да почне да оглежда върха на ботуша си. ...
Базиран на едноименния тийнейджърски роман на Анет Къртис Клаус, „Кръв и шоколад” всъщност убива идеите на авторката да пресъздаде мъченията на първата любов и представата, че митологични същества може да учат на съседния чин, без да подозираш. В едно интервю самата авторка изказва резервите си към сценария на Ерен Кругер и Кристофър Ландън и не мисля да я обвинявам. Този набеден за романтичен хорър филм оставя усещане за необмислена и абсурдна комедийност и бих могла спокойно да го нарека евтиния вариант на „Подземен свят”. За съжаление, освен бюджетния недостиг, на „Кръв и шоколад” му липсват няколко съществени неща, за да се мери с нашумелия хорър. ...
Между нас казано, винаги ми е било трудно да възприема стремежа на американската филмова индустрия да прави комиксовите филми още по-комиксови. Затова и доста недолюбвам последните полуигрални-полуанимационни напъни от сорта на Sin City и 300. От друга страна обаче продължавам да си спомням с възхищение за френският опит в тази насока, Immortel: Ad Vitam на Енки Билал, който дори в много отношения надминава горепосочените с технически похвати и сюжет. Не останах безучастен и към попадналия ми случайно Renaissance от 2006, подготвяйки се внимателно за това, което щеше да ми се предложи. ...
Понякога, по неизвестни за мен причини, Холивудската киномашина има навика да пуска в сравнително кратък срок два добри филма, които експлоатират една и съща тема по леко различен начин. Така преди години излязоха “Армагедон” и “Смъртоносно влияние”, и “Сфера” и “Смъртоносен хоризонт”. И ето, сега се появиха два много силни филми, нищещи въпроса какво би станало, ако можем да променим хода на събитията. Двата филма имат доста сходства по между си и като сценарии, освен идейно, но това изобщо не ги прави да изглеждат като клонинги, или като лоша имитация един на друг. Напротив, и двата са силни, добре направени, с безупречна актьорска игра и всеки представя идеята по различен начин и от различна гледна точка. Става въпрос за Next и Deja vu. ...
Страннико сред здрачните пътеки, търсиш и немислимото? Поседни, на точното място си. Тук времето започва, когато светлините угасват, а всяка нега, скръб, страх и страст се пресичат в Музата на целулоида. Тя - толкова млада, лъстиво неустоима и непоправима лъжкиня, вече те е оплела в мрежата на неоновите си олтари - киносалони и сини екрани.
Ела и се присъедини към легиона поданици на Магията на движещата се илюзия. Тук можеш да прочетеш отзиви, рецензии и критики за многото брегове на нейните фантазии от малкия или големия екран. Тук свободно можеш да споделиш възхищение, хипнотизиран потрес, тръпчив страх или втръснала с дъх на пуканки досада... всичко от адреналиновата джунгла на 8 мм-вата лента. Фентъзи, фантастика, хорър, манга, анимация, трилър, съспенс, "сива реалистика", всяка щуротия от братя Люмиер до днес - търси, чети, говори, спори. Безразличието остави за безцветните. Хайде, кликни с мишката, пристъпи, светлините угасват, лъчът прорязва прашинките и...
