|
|
        
|
Започвам ревюто със смесени чувства. От една страна е чувството на пълна удовлетвореност от една великолепна книга, от друга – опасението дали тя ще допадне на читателите си. Малко за самия роман... Елейните Таист (соултейкъните - драконови превъплъщенци, водачи на народите на Таист) са разединени и родът им е разкъсван от вътрешни интриги. Крехкият им съюз, за времето на войната с империята К’чайн Че’малле, е на път да рухне след края на последната битка. Едно предателство противопоставя Андиите и Едур, когато и двата народа са понесли огромни загуби от войната и се готвят да отпътуват за друго селение, за да ближат раните си. Андий са победени и избити, духовете им – поробени от Едур, а Едурите се готвят да издигнат своя велика империя в новия свят. В този момент вътрешният раздор между племената на Таист е използван от Древните богове - те затварят престъпните Едур в новооткритото селение и ги обричат на забрава, като потъпкват в зародиш имперските им амбиции, затваряйки ги в един свят, от който да не могат да излязат. Но този свят не е безлюден. Откъснати от своите корени в него се укриват бегълци Джагът, преследващите ги Тлан Иммас, останки от човешката Първа империя, а в недрата на земята се спотайват загадъчните, на пръв поглед безлюдни крепости на Форкрул Ассаил. Историята на книгата ни пренася няколко стотин години по-късно, когато човешкото кралство Ледер е на път да изпълни едно пророчество, като смаже петте племена на Едур. Но Едур вече не са разединени, воюващи по между си невежи диваци. Обединени от Краля-маг, те са достоен противник на младата човешка империя. И не мислят да последват съдбата на множеството поробени от нея народи. Но каква сила може да има един народ, чиито Лабиринт е разкъсан, а достъпът до остатъците от него – отрязан, и може ли тя да се противопостави на човешката магия, която, макар и със загадъчни корени, е с огромна мощ. Някъде в скования от ледовете на Джагът изток се крие един меч, с чиято помощ Краля-маг се надява да спечели надигащата се война. Меч, криещ в себе си загадъчни сили. Но ако този меч е дар за народа на Едур, то – дар от кого и какви са целите му? В “Среднощни приливи” Ериксън ни пренася в едно изолирано селение, чиито жители са откъснати от Лабиринтите и трябва да разчитат на първични и странни сили. Драконовата колода не действа тук, но за това пък селението има своите Плочи, своите Крепости, наместо Домове, а Крепостите по странен начин са обвързани с Древните раси, а Боговете всъщност са древни герои. Поне по мое мнение, онези, които са влюбени в поредицата няма да приемат еднозначно Приливите. Причината е несвойственото до сега у Ериксън задълбаване в героите. Като че ли за първи път Ериксън обръща внимание повече на героите си за сметка на сюжета. Независимо от няколкото наистина ЗВЕРСКИ битки (описанието на последния сблъсък между К’чайн Че’малле и Андийте в пролога е направо колосален), действието се развива мудно. Този път Ериксън е предпочел да разкрие цялата душевност на героите си, да оголи пред читателя самата им сърцевина, това, което ги прави личности, като същевременно натрупва и задържа напрежението до момента, в който то наистина избухва в лицата на персонажите и разтърсва целия им свят. Обикновено до сега Ериксън не си правеше труда да ни вкарва в главите на героите си, да показва начина им на мислене, а по-скоро разкриваше мотивацията им чрез повествованието и разказа – бяхме странични наблюдатели на техните дела и думи. В тази книга нещата са различни. Драматичната история на тримата братя Бедикт, всеки по някакъв начин свързан със съдбата на кралство Ледер, е великолепна. За първи път в Малазанската книга на мъртвите е описана и разработена толкова подробно цяла една култура със социална структура, порядки, поверия и бит – Таист Едур. Този роман е значително по-описателен в сравнение с останалите. Ериксън хвърля светлина върху множество загадки за произхода и отношенията между расите и вселената на Малазанската книга на мъртвите като цяло и влага повече усиля в създаването на драматична атмосфера и чувство на обреченост и предопределение преобладава над екшъна. Това прави книгата е по-статична в сравнение с останалите. Дали ще допадне на Вас, обаче, ще прецените сами.
Зачетох книгата с ниски очаквания, та какво можеше толкова да се случи след размазващата трета и крещящата в костите четвърта част. А и “разузнаването” донесе, че никой от старите ми любимци няма да се весне тук, така че сърцето ми бе леко свито от перспективата и Ериксън(наред с някои други добри съвременни автори) да е разводнил действието, а и името на книгата е едно такова – “Среднощни приливи”, все към вода сочи. Но сказанието ме увлече още от първата страница. Прологът разкрива причината за вековната вражда между Тайст Андий и Тайст Едур, запознава ни с третото чедо на майката Тъма(и брат на Аномандър Рейк) Силхас Руин и неговата съдба. Части от безкрайната мозайка започват да идват по местата си. И отново авторът поднася поредната изненада. Или, може би, вече би трябвало да сме свикнали с това, все пак “случаят” Карса Орлонг е пресен пред очите ни. Голяма част от сказание пето проследява един кратък отрязък от живота на Тайст Едура Трул Сенгар, чието име бе доста споменавано и в част четвърта. С две думи – не подминавайте с лека ръка никой от така наречените второстепенни герои в поредицата, защото няма случайни нещо при Ериксън, вече се убедих в това. Две култури съжителстват полумирно столетия наред. Могъщата Ледерийска империя и затвореното в себе си общество на Тайст Едур. Експанзионистичната натура на ледериите и политиката им на постепенно завладяване и претопяване на съседните народи неминуемо води до последвалия конфликт. Всичко би приключило с няколко погранични сражения, ако не беше намесата на Сакатия бог и неговия дар за Едурите. “Среднощни приливи” е поредното удоволствие, доставено ни от Ериксън. А къде е The Bonehunters (2006) и кога ще излезе у нас? Още за Стивън Ериксън:
|
|||||||||||||||
Книгата ми хареса много и в един точно определен аспект я смятам за най-добрата в поредицата. Причината за това е приликата с Чери - в начина на водена на разказа и създаването на атмосфера, сравнително малкото, но добре балансиран екшън за сметка на пълното извайване на един свят и разкриването му в детайли. 
Политически интриги, семейни драми, несподелено споделена любов, мащабни битки и вихреща се магия, нови завладяващи персонажи(Лоста) и развитие на вече познатите ни такива, плахият сърдечен трепет на могъщия воин и почти натуралистичните сцени на клане, богата мозайка от чувства и усещания. 