h h2  
Не съм бутон, не ме кликай! ОТГОРЕ!!!
Scinse Fiction section
Fantasy section

Movie section
Games section
Special section
Things of life section
b

Creative Commons License
Всички произведения в
списанието, освен тези,
за които изрично е упоменато
друго, са лицензирани под Криейтив Комънс
Признание-Некомерсиално-
Без производни 2.5 България
.












gl
ФАНТАСТИКА

Редакция

В рубрика “Фантастика” можете да намерите статии за популярни книги или автори; ревюта на предстоящи или вече излезли на книжния ни пазар произведения; материали, свързани с историята и развитието на фантастиката като цяло или на отделните поджанрове; представяне на различни класации, награди или специализирани издания за фантастика и много други. Тук е мястото да отбележим, че причисляването на едно произведение към даден жанр или поджанр е преди всичко плод на авторското виждане по въпроса и не цели започването на грандиозни конфликти тип “не е фантастика - фентъзи е”.

В рубрика "Фантастика" в настоящия брой можете да прочетете:

Джак Чокър: Пръстените на господаря

Джак Чокър е смятан за един от лидерите в не особено популярния у нас жанр „сайънс фентъзи”. Преди десетина години „Аргус” бяха публикували тетралогията му „Диамантът на Уордън” (включваща книгите „Лилит: змия в тревата”, „Цербер: вълк в кошарата”, „Харон: дракон на прага” и „Медуза: мръвка за тигъра”), която предизвика противоречиви отзиви. Мога да кажа, че лично на мен ми се видя нелоша, но не и нещо кой знае какво. Все пак разбуди любопитството ми и реших да прочета още нещо от автора. След известно проучване се спрях на поредицата „Пръстените на господаря”, която се смята за едно от най-добрите му произведения...

 

Отвъд смъртта и смъртността
Бернар Вербер: Танатонавтите


Да пиша за тази книга е трудно. Тя не е нито фантастична, нито философска, нито хумористична. И все пак има по нещо и от трите. На срещата си с читателите миналия месец Вербер спомена, че този роман трябва да вдигне булото на табуто от темата за смъртта. И „Танатонавтите” е точно това – онази факла, която с жизнено припламване осветява мрачните й и тъжни покои.
Един биолог, един анестезиолог и една медицинска сестра – всеки подтикван от собственото си минало, ще тръгнат по пътя на науката, за да разкрият тайните на онзи „неизследван континент” отвъд, така познат и толкова плашещ смъртните...


Линкълн Чайлд: Границата Мохо

Всъщност повечето от читателите са свикнали да виждат това име заедно с още едно по кориците на книгите – това на Дъглас Престън. Тандемът безспорно е един от най-успешните в историята на художествената литература и са световно признати майстори на трилъра. Но всеки от тях има собствени проекти, по които работи и които не само че виждат бял свят, но и почти по нищо не отстъпват на съвместните им творби. Казвам почти по нищо, защото все пак се усеща липсата на някаква съставка, която я има, когато насочат таланта си в една посока. Но всичко това не означава, че самостоятелните им книги са слаби...

 

Карълайн Чери: Сага за рода Чанур

Тери Пратчет и Карълайн Чери са двамата ми най-любими автори. След като отдадох частичка от дължимото на първия, мисля отново да се върна на втория. Защото едва ли има по-онеправдан автор в очите на българския фен от К. Дж. Чери. А, повярвайте ми, тя определено е един от авторите, които заслужават особено внимание. Искам да ви представя най-любимата си книга (всъщност, поредица от 4 книги, които аз възприемам като една) на най-любимата си авторка. Не съм срещал по-силни, по-детайлни и по-професионални разработки на извънземни раси от тези в романите на Чери, а цикълът за рода Чанур безспорно е най-добрата космическа опера, която съм чел (с изключение на “Хиперион”, разбира се, ако поредицата на Дан Симънс изобщо може да бъде наречена “космическа опера”). ...

В резюме  

l

Що е фантастика? Как може да бъде обяснена? Всъщност – има ли нужда от обяснение?

Определения за фантастиката много, но най-често срещаното, което съм чувал е, “фантастиката е фикция, в която действието се развива в бъдещето”. Това обяснение е толкова опростено, колкото и неточно. В жанра има толкова много поджанрове, че е практически невъзможно да се намери такъв, който строго да се подчини на това определение, а някои (като тайм-фантастиката или антропологичната фантастика), директно го отричат.

Фантастиката все пак е литература, и като такава се подчинява на законите на всеки един литературен жанр – композиция, стил, сюжет, динамика, образи и т.н. – но като всеки литературен жанр и тя има своите правила и условности, които я определят като самостоятелен вид литература.

Може би най-съществената от тези особености са идеите. В най-общ смисъл фантастиката може да бъде наречена плод на писателското виждане, идея или фикция за нашето бъдеще/настояще/минало. В едно фантастично произведение идеите са толкова важни, че много автори направо пренебрегват героите си, оставяйки ги като схематични декори на сцената, на която главни действащи лица са Идеите. Авторовата идея за бъдеще/настояще/минало е основният критерий, по който едно произведение може да бъде причислено или бива категоризирано в даден поджанр – твърда или мека фантастика, космическа опера, киберпънк, тайм-фантастика, алтернативна история и други.

Много може да се спори дали фентъзито е отделен литературен жанр или не. Има достатъчно изказвания в полза и на едното, и на другото твърдение. Всичко зависи от читателската гледна точка и личното виждане, макар изследователи и литературни теоретици, посветили се на жанра да го определят като самостоятелен. Напоследък въпросът се превърна в чисто теоретичен, защото почти всеки започна да мисли за фентъзито като за отделен жанр, макар че, ако се задълбаем под повърхността, ще установим, че двата жанра не са чак толкова различни. Достатъчно е да сравним изразните средства на фентъзито и фантастиката. Фантастиката използва определен “стандартен” набор изразни средства - ФТЛ-технологията например, ансибъл-технологията, бластера или космическия кораб. Не става дума само за космическата фантастика - която и област да вземем, този характерен набор е на лице. В книгите на Тери Пратчет, например, има тролове, джуджета и елфи. Това не му пречи да се гъбарка с журналистиката в "Истината", с религията в "Малки богове", с филмовата индустрия в "Подвижни образи", с операта в "Маскарад"... Изразните средства не са ИДЕИТЕ на книгата при фентъзито. Идеите тук са далеч по-прикрити - това са самите светове, конфликтите, магическата система, а и самата история. В твърдата фантастика идеите са си ИДЕИ и на тях се отдава решаващото и основното значение.

Фантастиката и фентъзито, като цяло, са развлекателни жанрове. Чете се за разтоварване след тежък работен ден, за да се откъсне човек от сивото и монотонно ежедневие. Надяваме се, че материалите, които ще намерите и прочетете тук, ще допринесат за вашето добро настроение и пълноценно прекарано свободно време с книга в ръка.

l

 
Home Home Forum