|
|
         
|
Мартин Скот
Мартин Скот е псевдонимът на английския (или може би по-правилно е да се каже шотландския) писател Мартин Милар (Martin Millar). Роден е през 1959 г. в Глазгоу (Шотландия) в семейство на работник в цигарена фабрика и продавачка в магазин. Така и не завършва висше образование, след училище заминава за Лондон, където сменя няколко работи, последната от които (писар в градския съвет) зарязва, когато книгите му започват да се продават добре. Започва да пише поради налегналата го депресия от дългия период на безработица или “слугинаж”. Така и не успява да пробие с пънк групата си, така че писането е последната опция, която му остава. Обича да пише през нощта, в кратки сесии. Нарочно си намира разсейващи фактори, безкрайно бавно си прави огромни чаши с чай, гледа и най-тъпите телевизионни предавания, само и само да не седне на компютъра и да работи. Дори да си самоналожи да се кротне пред монитора, пак се разсейва, играейки с часове разни игрички. И най-накрая, като стане три часа след полунощ и вече са свършили всички “разумни” причини да не го прави, сяда и започва да пише. Вече повече от 20 години живее в Южен Лондон и е публикувал редица романи, създали му авторитета на един от най-добрите автори на епично фентъзи. Пише пиеси (в съавторство с Doon MacKichan написва сценария за култовата комедия Smack the Pony), даже сътворява книга по филма Tank Girl. Голяма част от времето си прекарва пред компютъра, охотно отговаряйки на всеки получен мейл, понякога отвличайки се със свирене на флейта, гледане на американска телевизия или четене на книги по древна история. Искрено съжалява Цицерон и Аристофан, защото би било много яко да се живее в Древна Атина, само да играеха футбол… Мартин е “болен” футболен фен, преди на Селтик, а сега на Арсенал. Дълго време парично притеснен, напоследък той вече не се безпокои по този въпрос. Счита, че е доста фотогеничен, защото на живо изглежда много по-измъчен, без да прибавяме прогресивното изтъняване на косата. Кухнята не е неговата зона и затова се поддържа с готови вегетариански ястия на Линда МакКартни. Занимава се с китайска дихателна гимнастика, Тай Чи Чуан и медитация в желанието си да пребори разрушителното въздействие на времето и цигарите. Твърди, че не знае нищичко за съвременните литература и изкуство. Любимите му културни явления са историята на Рим и събраните касети на “Бъфи – Убийцата на вампири”. Вярва в бог, но не счита за нужно да известява светата църква за това. Напоследък е развил сериозна агорафобия, което му създава немалко проблеми в общуването. Живее си сам и това му харесва, защото може необезпокоявано да се размотава по бельо и да се налива с бира, в подражание на своя идол – Homer Simpson. И много си харесва уебсайта: http://www.martinmillar.com
Любимите му писатели са Джейн Остин и Шекспир. Възхищава се на Troilus and Cressida, което е доста странно за човек, изпъстрил романите си с препратки към Sonic Youth, Captain Beefheart и the New York Dolls. Но точно това е една от характерните му черти – дистанцията между това, което чете и начина, по който пише. Творбите му са освежаващо освободени от цялото това перчене на постмодернистичните литературни течения. Той вплита английската литературна традиция с траш метъл чувствителността, което изненадващо вдъхва нов живот и на двете. Или казано с две думи, романите на Милар са свежо старомодни. Като младеж, в подобие на Конан, Скот е фен на Червената Соня. От тези години у него се заражда убедеността, че ако ще трябва да се пише фентъзи и в него не присъства размахваща бойна брадва варварка в оскъдни бикини на халки (бикините трябва да са точно от този тип, това е от особена важност за повествованието), тогава се губи всякакъв смисъл започването да се пише. Дали не звучи малко сексистки? Може би. Така поне мислят водещите на Канал 4 в Радио ВВС. За разлика от хилядите фенове на серията “Траксас”.
Мартин започва да пише още през осемдесетте под истинското си име, като стартира с поредица, проследяваща приключенията на пънк-рок заселници в Южен Лондон. Книжките се четат, без обаче да има особени продажби. Ако изобщо има някакви отзиви за Alby Starvation или Lux The Poet, то те са в музикалните списания. За разлика от горещо приветстваната поредица за Траксас. Погледнато от друга страна, книгите на Милар са далеч от традиционния реализъм, докато всички произведения на Скот са написани със сериозна нотка реалистичност, в тях ежедневното и баналното съжителстват с необикновеното и магичното. Най-харесваната от читателите книга под името Милар е The Good Fairies of New York – история за впиянчени малки човечета и безутешния дух на Джони Гръмотевицата в търсене на старата му китара в Ню Йорк. Независимо от популярността си, този роман предизвиква смесени чувства у създателя си. “The Good Fairies… за мен е доста фрустриращо изживяване. Тиража й във Великобритания се изчерпа. Всяка седмица получавам мейли с въпрос къде може да бъде закупена книгата, на който отговарям, че не може и след седмица-две ми се връща мейл, че току що мистър А. си е получил копието по eBay. Толкова за двупосочната информация автор-издателство”, споделя Милар. Последното засега произведение на Милар, The Lonely Werewolf Girl, е инспирирано от увлечението на автора към сериала “Бъфи – Убийцата на вампири”. Книгата излезе от печат на 7 юни 2007 г. и със своите 560 страници е най-дългото произведение на Мартин, в което ни описва историята на върколаците в съвременния свят. Нищо човешко не им е чуждо, кланът Мак Риналк се състои от елегантни дами, проблемни тийнейджъри, склонни към самоубийство индивиди, модни дизайнери, воини, пънкари, травестити, музиканти – всички готови за война. Докато младата върколачка Каликс се бори за живота си по улиците на Лондон. Темата за частния детектив е популярна не само в класическото, но и във фантастичното криминале. А това, че на детектива му предстои да се пребори с разследване в свят на магии и вълшебни същества, добавя още щипка интрига за читателя. Героят – най-евтиният частен детектив-магьосник в цял Тюрай, Траксас. Началото на поредицата е повече от удачно – публикуваният през 1999 г. роман Thraxas получава през октомври 2000 г. Световната награда за фентъзи (World Fantasy Award).
Вечно пиян, доста пухкав и нещастен, Траксас е олицетворение на провала. Имащ големи заложби като магьосник и заемащ “сладко” място в двореца, той се озовава на улицата, заради проблема си с алкохола и неадекватното си поведение покрай него. Някак си странно ми напомня за едни други детективи-неудачници – Сам Спейд и Филип Марлоу. “Вече бяха публикувани няколко кросжанрови детективски романа – в древен Рим (поредицата SPQR – Джон Мадокс Робъртс) и в средновековието (Елис Питърс, Робърт ван Хюлик, Пол Дохърти), та си помислих какъв ли майтап би станал, ако вкарам детектив в света на Властелина на пръстените, просто да го хвана за вратлето и да го пусна в този свят”, споделя авторът. Но историята не се развива точно както я е планирал – вместо това Траксас и неговата помощница Макри надделяват, а повествованието става малко по-мрачно, може би поради увлечението на Скот към Дашиъл Хамет и Реймънд Чандлър. Но за разлика от тях Скот донякъде прекалява с повторенията на определени проклятия и сравнения, които прочетени за пръв път довеждат до неудържим кикот, за пети път – до лека усмивка, но за петдесети път малко множко идва. Защото добрите идеи изискват подобаващо осъществяване. Разностранна личност и все пак особняк, Мартин Милар (Скот) ни разкрива нови светове, близки в своята далечност, магични в своята реалистичност.
|
|||||||||||||||||||
РОМАНИ
