Тази рубрика е нещо като фокус – фокус върху неща извън книгите (фантастика и фентъзи), музиката и кино, нещо, което ни вълнува и искаме да го споделим с посетителите на сайта, да разкажем за събитие, човек, друг тип литература или каквото и да е, привлякло вниманието ни. Рубриката “Специално” е посветена на такива събития.
В рубрика "Специално" в настоящия брой можете да прочетете:
- Доволен ли си от свършената работа? - Нека да избегнем илюзорните душевни лъскачки – аз никога не съм доволен от продукта, излязъл от мислителницата ми. Но при липса на по-атрактивна фасада на мозъковместилището (тип лепило за сладки грехове, с налични два невронни ганглия – за равновесие, чакарака и осмислена необходимост да не се ака в средата на хола) съм принуден да преживея изтървациите си дотук. ...
- Получи ли се така, както си го представяше в началото? - Тъй като никак не си го представях в началото, получи се много над всякакви мои представи. И тъй като сериозната ми шизоидна половина вече съска неистово “пак счупи рекорда по глупости за излагация в секунда на квадрат”, да й начеша крастата – получи се много приятно и в никакъв случай наивно-фенско...
В средата на месец юни в Сиатъл се състоя церемонията по награждаване на най-добрите произведения и автори в жанра според вота на читателите на „Локус”. Всички знаем, че това е най-реномираното списание за фантастична литература в световен мащаб и че до голяма степен диктува пазара в САЩ и англоговорящия свят. Бих казала, че положението на тази медия е съвсем заслужено предвид факта, че от 1968 г. насам издава ежемесечни броеве, покриващи всичко в жанра – от новоиздадените произведения до интервюта и репортажи за конгреси по цял свят. Мога само да се надявам, че след около петдесетина години нашето бебе Starlighter ще успее да стигне същото положение в национален мащаб. Всъщност снощи сънувах, че сме издали първия си брой на хартиен носител. „Гладна кокошка просо сънува”, хе-хе. ...
Паула Хайнце беше наглед нормална жена, на средна възраст, привлекателна и спокойна, като очевидно полагаше грижи за външния си вид. Единствено продълговатият белег на лявото й слепоочие, спомен от инцидент в детските години, накърняваше вродения й чар. Имаше нормална работа в един нормален свят, която вършеше примерно и със старание. Няколко пъти я обявяваха за служител на месеца в компанията. Липсата на съпруг до себе си обясняваше с желанието да направи кариера и да се докаже като достоен член на обществото, но не отричаше възможността в недалечно бъдеще да свие семейно гнездо...
Концепцията за тази рубрика се роди трудно. Дори самата й дефиниция не е проста. Какво е специално? Специални са миговете, прекарани с добра книга, независимо каква. Специални са срещите с приятели по особен повод. Специални са запознанствата с интересни хора. Специални са моментите на радост. Специални са моментите на разочарование или скръб. Специално е това, което искаме да кажем на света с рисунките си, с думите си, с действията си. Така всичко, което имаме да споделим със света, за хората, личностите, творбите, или проблемите, на които искаме да обърнем внимание намериха своето място тук. В Специално.
