|
|
         
|
Всеизвестен факт е, че българската публика в много отношения надминава далеч по-задоволените си събратя по света. Дългогодишната суша, включително и откъм възможност изобщо да се пазарува музика, е съсипала детството на не един и двама, и това рефлектира в невероятно посрещане на по-голяма част от групите, като част от тях възприемат този факт по правилния начин и отвръщат на публиката с пълно себеотдаване и често – с ново посещение. Та, когато преди горе-долу година бирмингамските дет екстремисти Benediction посетиха София като част от феста на Nuclear Blast, те явно са се зарекли да дойдат отново, и този път в далеч по-интимна обстановка да направят невероятен подарък за феновете на тежкия саунд.
Мястото, вече по традиция за подобен род събития, бе Blue Box; закъснението, отново по традиция, около два часа, но този път вината бе в ходовата част на автобуса на групата. Подгряваха Nominon, а хедлайнери по равно, освен британците, бяха и Holy Moses. И не проявиха никаква милост към хедбенгърите. Макар скоро след пристигането на Benediction тълпата да почна постепенно да се набутва в тесничката зала, късният час принуди организаторите да стартират същинската част преди още да сме влезли, а докато успеем да изпразним мехури, оставим багаж на гардероба и се заредим с ферментирали питиета, шоуто на Nominon почти беше свършило. Въпреки това, тази неизвестна – поне за мен – група показа учудваща класа и плътен звук, които ни подгряха подходящо за предстоящата вакханалия.
С Holy Moses, обаче, много хора останаха излъгани в негативните очаквания. Невероятна класа, съчетана с перфектно разбиране къде се намират, оставиха публиката с впечатление, че този концерт е бил подготвян старателно с месеци специално за тях. И изобщо, цялата концепция на всички групи беше за едно клубно мероприятие, с много контакти с феновете и приятелска атмосфера. Освен това, Сабина и компания явно се намират в прекрасна форма, и независимо от сравнителното си сценично дълголетие не показаха никакви признаци на умора. Но когато се появиха опасения, че немската траш-машина ще засенчи истинските виновници за концерта, на сцената се появи Дейв Хънт и започна истинското “масакре”. Момчетата бяха подчинили цялото си изпълнение на факта, че се намират в България, че се завръщат тук нарочно, и че биха идвали още и още, докато не ни писнат. Те, както и Holy Moses, изрично настояха публиката да бъде допускана за “стейдж-дайвинг”, и по всякакъв начин се стараеха да ни четкат.
Класата на Benediction пролича основно в умението да ръководят публиката, да си избират последователност на сетлиста и да се раздават максимално, защото “не желаят да останем излъгани”. Флиртовете с негово величество зрителя продължиха през целия концерт, в четири песни на бис и с открита покана към всички да се срещнем след това в бара на по бира (ама това май всички англичани го правят след обществени прояви). Честно казано, може би единствено известната неуютност на залата и фактът, че не е предвидена специално за подобни концерти, ме спират да нарека това, на което присъствах, едно от най-запомнящите се събития в живота ми до този момент.
|
|||||||||||||||||
