|
|
         
|
Това беше един често повтарящ се диалог, основно със западняци, през 2005 г., когато за пръв път гледах Manowar в Чехия. Къде остана онова време, когато мечтаех Manowar да дойдат в България и да изнесат един хубав двучасов концерт в Зимния дворец . . . . . . on the road it's time to fly . . . 8 юли 2008 г. - Когато потеглихме от летище София за Дортмунд, в общи линии знаехме какво ще ни очаква. Само три дни по-рано Manowar си направиха в Каварна генерална репетиция за Magic Circle Festival. И макар че концертът технически не беше от най-блестящите, той си остана паметен. С продължителност повече от пет часа, с неизпълнявани досега на живо песни, със спонтанен бис (наистина спонтанен). Но този концерт няма да бъде основен акцент сега, макар че ще се връщам понякога към него. Хубавото време си остана в България. Германия ни посрещна с облаци, дъжд и повече от четиричасово пътуване от Дортмунд до Бад Аролзен. Не се поинтересувах за подробности защо Magic Circle Festival се провежда именно там. Мислех, че няма особено значение, до момента, в който не започнахме да усещаме недостатъците на фестивала. Ще спомена някои от тях сега, за да мога след това да се съсредоточа върху положителните неща. В началото бяхме запознати с Бад Аролзен само от карти и сателитни снимки. Правехме си сметки как и откъде ще минем, за да стигнем от фестивала до градчето, и си говорехме за времена от рода на 10 минути пеша. Да, ама не! До най-близката населена точка на Бад Аролзен беше около половин час ходене. Не мога да се похваля с това, че съм бил на много фестивали преди този, така че ще правя сравнения предимно с гореспоменатия в Чехия през 2005 г., който беше действително на 5-10 минути от близкото градче. Друг минус беше голямата дистанция от входа до сцената – да, тук вече може да се говори за 10 минути пеша. При това, по пътя нямаше почти нищо – храната и мърчъндайзинга (ще съм благодарен, ако на тази дума се намери хубав български превод) (сувенирните стоки – бел. Дил.) бяха съсредоточени предимно в близост до сцената. Самата храна – честно казано, дори в Каварна беше по-добре организирано. На Magic Circle Festival нещата се ограничаваха предимно до 30-сантиметрови наденички (нарекохме ги „демайовки“) и бургери (пържола в хлебче и нищо друго). Плюс това, местата за хапване не бяха много. Бирата беше скъпа – 3,50 евро за половинка, но това поне спираше повечето хора от оливане. Накратко – има още какво да се желае. Но стига негативизми. Все пак отидох да се забавлявам, не да търся кусури. Факт е, че не споменах всички недостатъци, защото вече забравих част от тях. След време ще помня само хубавите моменти, а такива имаше в изобилие.
Brothers everywhere, raise your hands into the air Мислите си, че отидох до там само за да гледам Manowar? Грешите! Да, и за това отидох, но не само. Една изключително приятна и емоционална част беше т. нар. „House of Death BBQ“. Първоначално действително беше замислено да е барбекю, в последствие организацията се промени, но името се запази, поне неофициално. Това беше среща на фенове от официалния форум на Manowar. Като изключим една малка част от тях (българи и някои чужденци, които дойдоха на Калиакра Рок Фест), останалите ги бях виждал само на снимка. Вярвам, всекиму се е случвало – запознаваш се с някого по Интернет и след това се срещате на живо. В нашия случай направихме това глобално. Хората бяха изключителни. Наречете го първо впечатление, ако искате. Може и да е така, но то беше изцяло положително. А може би е разбираемо – все пак музиката на Manowar (която ни запозна и събра) е надъхваща, призоваваща към единство, а човекът до теб не ти е просто приятел, а брат или сестра. You wait in the rain . . . Както споменах, времето в Германия беше ужасно. Всъщност, нека просто го наречем неприятно, защото четох за провалени фестивали поради бури. Нас такова нещо не ни застигна. Но нека все пак отбележа, че всеки ден валя по няколко пъти. Точно преди концертите на Manowar, обаче, дъждът спираше. Изключително красиво беше, когато малко преди залез се появяваше дъга. Както каза един фен, „Кой знае догодина какво ще се случи!“. Сутринта пред сцената няма много хора. Започват да идват в ранния следобед, на групички, пазят си взаимно места, докато другите ходят да ядат и да се поразтъпчат. Постепенно, с наближаването на залеза, гората от знамена започва да се увеличава и да се люлее, за да достигне до кулминацията, когато гласът на Орсън Уелс обявява: „Ladies and gentlemen, from the United States of America – all hail Manowar!“. Да, имаше знамена от къде ли не – от Норвегия до Гърция, от Португалия до Русия, от Бразилия, Австралия, Япония и ЮАР. Но дъждът – той не отказа никого.
All Men Play On 10 Нека кажа няколко думи и за другите групи. Естествено, не всичко мина гладко. Имаше някои размествания; също така, Whitesnake и Def Lepard отмениха в последния момент участието си. Не разбрах каква точно е историята, но мисля, че ставаше дума за неизрядности в договора и финансови неуредици. Както и да е, явно не ми е писано да видя тези две групи през 2008 г. (изпуснах ги и в София). Накрая ще спомена и за изявата на „българската“ група – Brazen Babbot feat. Joe Lynn Turner. Беше изключително приятно водещият (да, и такъв имаше, но той просто представяше следващата група) да ги обяви като „групата на Николо Коцев“. А ние знаем кой е той. Знаем кой е и Joe Lynn Turner. Направиха много силно участие, с няколко кавъра на Rainbow, които символично паснаха на появилата се малко по-късно дъга. Four Kings of Metal, Four Metal Kings Казах, че съм си взел автографи от четири от групите, но споменах само три. Е, четвъртата беше Manowar. Наредихме се на дълга опашка и започнахме да се чудим защо върви толкова бавно. След това намерихме едни приятели по-напред и се присъединихме към тях. И добре, че стана така, защото иначе едва ли щяхме да минем този ден (сесията за автографи беше два дни). Хей, ти си Стив от Австралия! Познах те, виждал съм те на снимка. А ти си Кармен от Канарските острови!
Това стана пред очите ми. Действително, Стив и Кармен са сред редовните посетители на форума, но това показа, че Manowar също четат там, макар да не пишат. Нещо, което Eric Adams ми каза след това в прав текст. А когато дойде нашият ред (на мен и на Алекс, загърнати в родния флаг), Joey стана от стола и започна да ни прегръща и да ни обяснява колко много означава България за групата. И беше прав, личеше му, че говори истината. В този момент сякаш той беше по-развълнуван, отколкото ние. . . . to play the loudest metal . . . Сякаш по чудо дъждът спираше точно преди концертите на Manowar. Започваха малко преди залез и продължаваха по три часа и нещо. Ако броим и този в Каварна, им се събира около половин ден на сцена. Няма да се спирам много на самите концерти. Те бяха достоен завършек на последните два дни от фестивала. Беше вълшебно да чуеш първите шест албума на живо. Беше невероятно да видиш как Joey DeMaio чете имената на (почти) всички държави, които имаха представители на фестивала, завършвайки с и подчертавайки името на България. Да бъдеш на първия ред, хванат за оградата, докато любимата ти група свири на няколко метра от теб винаги е невероятно, но когато присъстваш на нещо с духа и атмосферата на Magic Circle Festival, всичко става магическо. Някои обвиняват Manowar, че са позьори. Но какво позьорско има в това да направиш фестивал за феновете си, да им изпълниш това, което искат, да ги накараш да дойдат от цял свят и да образуват гора от десетки знамена пред сцената? Какво позьорско има в това да четеш в официалния форум тяхното мнение, да разглеждаш снимките, които те са пуснали, и да запомниш лицата им, за да ги разпознаеш, когато ги видиш, и да ги прегърнеш, сякаш си ги познавал цял живот? Пропуснах да спомена, че Eric Adams имаше рожден ден и ние, членовете на House of Death, му направихме подарък – луксозен албум с наши снимки, а той бе разгледал всяка снимка и бе прочел всяко пожелание с щастлива усмивка. И това ли е позьорство? Накрая – някои ще попитат, кому е нужен петчасов концерт в Каварна.
|
|||||||||||||||||
