|
|
         
|
След височайшите посещения на легендите Cannibal Corpse и Obituary, беше време и някои от представителите на новото поколение изгряващи дет метъл банди да посетят България. А какво по-приятно преживяване от концерт на най-големите в момента, Nile, при това силно подкрепени от шведските легенди Grave. Количеството и качеството на групите донякъде оправдаха високата цена на билетите, но това беше последното, от което можем да се оплакваме. Вечерта или, по-скоро, късният следобед на седми септември предложиха далеч по-неприятни преживявания. Мястото е клуб Blue Box, някъде между Централна гара и надлез Надежда. Часът е 17:00, излишен оптимизъм и силно надценяване на организаторските способности на родна почва. Луфтът от два часа очакване беше предостатъчен за близо половината от насъбралите се фенове да злоупотребят с алкохолните напитки, при това във все още горещата част на денонощието, и се наложи дори идването на линейка. Леко поизнервени се набутахме в залата на бившето кино, която си беше спарена още преди вътре да се напълни с потни, пушещи металисти. Предвид на количеството продадени билети, можеше съвсем спокойно да се преангажира зала с поне двайсетина процента по-голяма вместимост, така че да не се чувстваме като в газова камера. И още нещо. На ценните хартийки изрично пише, че лица, очевидно злоупотребили с алкохол и упойващи вещества, не се допускат.
Уви, явно заради примиреното повдигане на рамене с идеята, че металистите винаги се напиват, това не се спазва. Не че бих пожелал на когото и да било заради две бири в повече да изгори с трийсет лева, но според мен това силно допринася за нарушаване на комфорта на по-голямата част от публиката и крие голям риск. Цяло чудо е, че до момента няма сериозни инциденти, но докога, независимо дали става въпрос за дискотеки, концерти или футболни мачове, родните охранители ще разчитат на късмета. След импровизиран саундчек “в крачка”, на сцената се появиха The Revenge Project. Момчетата вече натрупаха значително самочувствие и опит, и се превърнаха в логичния избор за българска подгряваща група на дет метъл концерти, така че и този път се представиха на ниво и си свършиха работата перфектно. След тях сърбите от Amon Din демонстрираха хъс и класа, каквито рядко виждаме дори у по-известни групи. Първото “звездно” присъствие беше в лицето на блек-дет екстремистите Belphegor. Някак в сянка, без да блестят особено, но австрийците станаха група с история и няколко много силни албума. Няма да е грешка, ако ги сравня с Behemoth и като стил, и като влияние върху сцената. Логично, при учудващо перфектен звук (предвид помещението), момчетата дадоха най-доброто от себе си и, явно леко учудени от топлия прием, слязоха с нежелание от сцената. Лично аз с голямо удоволствие бих приветствал групата на самостоятелен концерт и мисля, че това важи за голяма част от публиката. Единственият проблем се състоеше в това, че кислорода в залата взе да свършва, което важи и за минералната вода на барчето.
И ако до този момент концертът вървеше типично по клубно и с много стейдж-дайвинг и обратна връзка публика-група, то с излизането на Grave нещата малко се промениха. Шведите неслучайно имат репутация в дет метъл сцената и с всеки следващ албум я бетонират все повече и повече. Звукът достигна пика си и може би е един от най-добрите, чувани някога на подобен род концерти в България. Момчетата се държаха човешки и с много хъс, но и с дългогодишен опит. В сетлиста им влизаха парчета от последния им албум, Dominion VIII, та чак до взривоопасния дебют, Into the grave. Уви, въпреки цялата перфектност и желание, отделеното им време беше безбожно кратко, и много от феновете останаха излъгани в очакванията си да чуят тази или онази песен. Беше време Dallas Toler-Wade да разходи бъчвовидното си туловище и да раздаде автографи. Ясно е, че Nile достигнаха някакъв звезден статут в дет метъла. Това, обаче, ни най-малко не оправдава държането им, още повече, че очевидно им липсва сценичен опит. Както се разбра, някой трябваше и да предвиди, че в подобни условия публиката просто не може да издържи толкова голям брой групи, и именно за хедлайнерите тълпата силно оредя.
Но за какво става дума? Като начало момчетата решиха да прецакат всичко, като издуят звука на макс, макар и, независимо от добрия баланс, обемът на помещението да не позволява подобна сила. Оттам, логично, за много от хората изпълнението на Nile се превърна просто в замазан шум. Още при саундчека си пролича кой е истинската звезда в групата и след това, през целия концерт, всичко бе подчинено на личността на George Kollias. Човекът безспорно е бърз и техничен, а и самата музика на Nile предполага акцент върху барабаните, така че тук няма от какво да се оплакваме.
В другите, обаче, се забеляза едновременно скованост и вероятно, без да гарантирам за това, редица грешки в изпълненията, но добре замазани в общата вакханалия и излишно позьорство, което по-скоро приляга на групи от ранга на Metallica и AC/DC, но не и на предполагаеми ънгърграунд легенди. Показността, с която момчетата бършеха пот, сменяха китари и инструктираха екипа си да следи да не бъдат снимани от публиката (и акредитираните журналисти, ако изобщо е имало такива), може да вбеси дори и много отдадени фенове. Тоест, иначе доброто изпълнение, разбираемо, на песни предимно от последния албум (промоциран в турнето, от което част бе и този концерт) пострада сериозно от редица недомислици и от отношението на самата група. Да не забравим и стряскащите цени на мърчъндайзинга – 40 лева за тениска; пари, безумни както за ранга на групите, така и за стандарта в България. Затова пък отвън човек можеше да се снима с момчетата от Grave и Belphegor. В заключение, добър концерт, невероятно изживяване, но за трийсет лева билет човек очаква много по-добре организирано и проведено събитие. В последното оправдавам българската страна, защото като че ли голяма част от проблемите идваха от гостите.
|
||||||||||||||||||
