|
|
         
|
От няколко години насам пълнометражните детски филми са направени така, че да задържат интереса както на децата, така и на придружаващите ги родители. Сякаш една благословена сутрин сценаристите на Холивуд са се събудили и дружно са се попитали: „ОК, след като така или иначе киснат по час и половина в киносалона, отговаряйки на постоянните въпроси на отрочетата си, защо да не напишем сценария така, че да се хареса и на тях?”. „Шрек”, „Ледена епоха” и „Мадагаскар” бяха прекия отговор на този въпрос, и отговорът замириса на пари. На много пари. На толкова много, че последваха продължения. И продукции като „Кунг-фу панда”. Непохватната, лакома и ленива панда По лелее мечтата да се превърне в кунг-фу боец и да се стане един от Страхотната петорка – воини, обучавани в древния храм на хълма от учителя Шифу. Уви, действителността е, че По трябва да помага в ресторанта на баща си и да се ограничава до сервирането на супа и спагети и до дебелеенето. Промяната в живота му идва с бягството на страшния Тай Лунг от затвора и необходимостта от избор на нов драконов боец, който да се изправи срещу злодея. В деня на избора престарелия мъдрец Уугуей , дали от мъдрост или от склероза, вместо да се спре на някой от тренираните бойци от Страхотната петорка, посочва По за следващия драконов войн. Всички са в шах и никой не е толкова разочарован от избора на Уугуей, колкото учителя Шифу, който трябва да подготви пандата за предстоящия сблъсък с Тай Лунг.
Честно казано, трейлърът беше адски забавен – никога не съм можела да устоя на абсурдно изглеждащи герои-неудачници. А и звездният състав, озвучаващ животинките, гарантираше култови реплики. Единствения ми проблем беше озвучаващият главния герой Джак Блек. Някак ми беше трудно да си представя, че този изрод ще участва в детски филм, и няма да го превърне в поредната циничо-натуралистична комедия. За щастие, натуралистичните шегички бяха много малко и не излязоха от рамките на тона, подходящ за деца. Постоянно падащата, спъващата се и проваляща се панда ме разсмя достатъчно, но не бих казала, че този път Дрийм Уъркс успяха да ме зарадват по начина, по който го направиха с „Шрек”. За съжаление, липсваха онези култови реплики, които да си подхвърляме в офиса по време на работа. В този смисъл, участието на актьори от ранга на Джеки Чан, Луси Лиу и Анджелина Джоли ми се стори малко пропиляно. Някои от героите – като Маймуната (Чен) и Жерава (Дейвид Крос) едва ли имаха и десетина реплики, докато Дъстин Хофман и Джак Блак изнесоха филма на гърба си. Сценарият не представляваше изненада за хората, гледали повече от два детски филма през живота си.
Огромният плюс на филма, който ме очарова, бяха движенията на героите – всеки от Петорката се биеше в свой собствен стил на кунг-футо, а това, което безспорно ми хареса бе злодеят. Снежният леопард всъщност не беше толкова зъл, че да накара малките зрители да надуят гайдата само при споменаването на името му. Тай Лунг бе чудесно нарисуван, а и с много добре поднесена мотивация. „Кунг-фу панда” не е лош детски филм сам по себе си, но според мен му липсва магията на наистина добър сценарий и диалози, които навремето накараха света да обожава Дрийм Уъркс.
|
||||||||||||||||
