|
|
         
|
Като продължение, Мумията: Гробницата на Императора Дракон не може да избегне сравнението с предшествениците си, които бяха – и все още остават – образци за сравнително успешен опит да се претвори част от историята на Египет, но по мейнстрийм модел, за да се хареса на всички. Битки, екшън, напрежение, и то през лятото – това беше Мумията. Затова едва ли ще ви изненадам като кажа, че подходих с високи очаквания към третата част. Възползвайки се от хитовия статус на предшествениците си, целта на Мумията 3 е да спечели в бокс офиса, използвайки феновете на оригиналния филм и продължението, което така или иначе не беше особено читаво. Още се чудя защо и как, и в какво настроение съм бил, за да се реша да гледам третото отроче при появата на толкова негативни ревюта, заливащи медиите. Още на пръв поглед виждаме, че Рейчъл Уайц, героинята от предишните два филма, е заменена от Мария Бело, чиито роли в киното не са били особено запомнящи се. Последната гледах наскоро в Jane Austen’s Book Club, където изигра сносна роля на самотната любителка на кучета, пронизана впоследствие от стрелите на Купидон.
Седнах в киносалона, облегнах се удобно и, вече приготвен за доза развлечение, вперих очи в екрана. Новата Мумия започна. Още в първия миг буквално ми се наби в очите операторското майсторство – въртящата се и бързо движещата се камера щеше да ми извади очите. Филмът започна обещаващо, съвсем в духа на предшествениците си, с прелюдия към древната история на жесток китайски император, стремящ се към световно господство. За да изпълни стремленията си, обаче, той нарежда да намерят мъдра вещица (в ролята Мишел Йео – гледали сме я в Тигър и дракон), която предполагаемо ще го доведе до бленуваното безсмъртие. Но нещо се обърква, припламва любов и омраза, и вещицата, вместо спасение, донася на императора проклятие (и то на санскрит – ухааа!), което превръща него и несломимата му армия в статуи. Едва ли ще ви изненадам, но сюжетът се развива в плиткоумна, даже дъноумна, история с добродушни, плюшени йети и грозноват сюжет, по-напукан и от личицето на Джет Лий преди реинкарнацията му в могъщ владетел на стихиите. Триглав дракон, каменна армия и немъртви зомбита съставляват част от фауната във филма. Режисьорският ум е действал на принципа – „Има Лятна Олимпиада в Пекин, хайде да пускаме филм, локализиран в Китай.” Добра маркетингова стратегия, и доста печеливша при това. Жалко само, че нямаме налице качествен продукт. Тъй като не съм и очаквал дълбокомислен сюжет от Мумията, то не се затормозявах в началото, до появата на Брендън Фрейзър в ролята на Рик О’Конъл, археологът. Та, нашият герой се опитва да лови риба, и с евтино чувство за хумор, което самия мен ме накара да се почувствам неудобно, мъчението започна.
Оказва се, че потенциално интересната история, плюс предполагаемо добрия каст (Брендън Фрейзър, Джет Лий, Мишел Йео) са се загубили по дългия, стръмен снимачен път, а резултатът е слабоват опит за пародия на филм. С актьорска игра, която в най-добрия случай е над посредствеността, с глупава история, в която ще намерите от Шангри Ла до добрички йети, та и поправяне разрива „родители-син”, Мумията 3 определено се заби в най-тъмните дълбини на очакванията ми. След подобни увещания от моя страна едва ли бихте очаквали да изтъкна добри страни на гореспоменатия филм. Но такива има, или поне има една – специалните ефекти се оказаха доста добри. Освен това, ако гледате Мумията 3 само заради екшъна, не се затормозявайте да слушате диалога, а се наслаждавайте на едничкия плюс, който посочвам едно изречение нагоре.
|
||||||||||||||||
Една лястовичка пролет не прави, а американската наивност, която ни залива от екрана, е безгранична. В този случай, според мен, не си струва да дадете и една стотинка за преживяване от този род. 
