|
|
         
|
Добре! Пренареждаме класацията за филми по комикси. “Тъмния рицар” е безспорният фаворит. Това е най-добрият филм, правен по комикс, до момента, а също и най-реалистичният, колкото и това да ви звучи като оксиморон. Длъжен съм да призная, че бях скептично настроен към тази серия. Не защото „Батман в началото” не ми хареса. Напротив, това беше един изключителен филм, който разви образа на младият Брус Уейн в дълбочина, придаде му мотивация и, най-важното, обясни не само от къде са бойните му умения, но и от къде е мракът в душата му. И завърши перфектно - с картата жокер, една добра прелюдия към „Батман” на Тим Бъртън с участието на Майкъл Кийтън. Но после се появиха трейлърите и се разбра, че ще имаме нова серия за Джокера, при което се настроих негативно. Не смятах, че някой може да изиграе Джокера по-добре от Джак Никълсън, и не смятах, че може да се направи по-добра екранизация на този култов сблъсък на архетипите на доброто и злото. И както в крайна сметка се оказа, и съм бил прав, и не съм. Просто няма смисъл да се сравняват двата филма – прекалено са различни, за да се прокарват паралели. „Тъмния рицар” на Кристофър Нолън не е римейк на „Батман” на Тим Бъртън, а Джокера на Хийт Леджър не е Джокера на Джак Никълсън, и Батман на Крисчън Бейл не е Батман на Майкъл Кийтън. Това са две съвършено различни визии и гледни точки по една и съща тема. Те не се допълват, не се изключват взаимно, дори не са и противоположни една на друга. Просто са две от редица възможности, два перфектно сътворени и показани свята на Батман.
Светът на Тим е по-готически мрачен, и тъмнината е по-скоро отрицание на светлината, отколкото нейна липса. Всичко е със засилени краски и някак изкривено – като шарж, като алегория, като криво огледало на самите нас, на света, в който живеем. Джокера е ваятел на злото, скулптор на психеделичното изкуство и клоун на болното въображение. Батман е рицар на доброто в свят, роден без светлина, където тя е натрапник. Тук злото е единия полюс и е защриховано с черни краски, като карикатура на собствената ни мрачна страна, а доброто е другия полюс и е, със смел и категоричен, но въпреки това алегоричен замах на четката, идеализирано. И като цяло, има някаква погребална атмосфера. Тъмата сякаш притиска града и хората отвсякъде и ги огражда като един ковчег. Няма пространство, няма въздух. И – добре дошли в днешния свят. Изберете си град – Москва, Лос Анджелис, Ню Йорк, Токио – „Тъмния рицар” може да се развива във всеки един. До болка реалистичен – най-реалистичният досега филм, правен по комикс. Тук злите са зли не защото са герои, а защото това е начинът за изкарване на пари, за упражняване на власт над другите или просто начин на живот. И добрите са добри не защото са рицари на бели коне, а защото така светът би бил едно малко по-спокойно място, защото това им е работата и защото така го чувстват. Или просто защото са идеалисти. Тук е трудно да се приложи двуполюсния модел, нищо не е само черно или само бяло, по-скоро всичко е сиво, с размити граници. Махнете технологичните играчки на Брус и костюма на прилеп и го оставете го само с бойните му умения, махнете грима на Джокера и му оставете само психопатията, и ето ви един брутален и актуален филм за вечната борба между закона и престъпността. Ето ви модерния свят, раждащ серийни убийци и брутални садисти, и изваждащ най-лошите черти дори и у добрите хора.
Безспорно тук покойният Хийт Леджър прави една от най-добрите си роли. Неговият Джокер е ултимативния гениален престъпник – безмилостен, жесток, манипулативен психопат, изпитващ наслада от причиняването на болка. Той е тъмната страна на всеки човек, пусната на воля. Той е другото Аз, което никой не иска да си признае, че притежава. Маската му е все една и съща, но изпод нея Леджър успява да покаже многоликото садистично зло на човека, и всеки път да бъде един и същ и същевременно – безкрайно различен. Той не е алегория на злото или криво огледало на престъпността, а събирателен образ на всичко черно в човешката душа, на всички низки страсти, а гримът го прави едновременно и безличен, и му дава всяко едно лице, което си можем да си представим. И отново Крисчън Бейл облича костюма на защитника на Готъм, за да създаде един почти реален образ на Батман. На богатото момче, което е приело страховете си и е решило да се бори с престъпността, да накара лошите да тръпнат от страх. И се справя се перфектно с възложената му задача: да изиграе едновременно разглезен богаташ, който се интересува от готини мацки и е страхлив; и рицар на нощта и защитник на слабите. Образа на Брус е доразвит в сравнение с „Батман в началото” – някои морални дилеми са отпаднали, за да дойдат на тяхно място други, философията му се е променила и е дошло време за саможертви. Може би единственият минус на филма е малко набързо претупаната история с Двуликия. И този образ се претворява за втори път във филм за Батман. Първият път го изигра Томи Лий Джоунс – в „Батман завинаги” на Джоел Шумахер – а сега ролята бе поверена на Арън Екхард. И отново няма смисъл да се правят сравнения –между филмите и изпълненията. „Батман завинаги” и „Батман и Робин” се отърсиха от готично-погребалната атмосфера на Бъртън, но залитнаха по нещо като нео-футуризъм, който на места граничи с кич, и станаха малко прекалено шарени и цветни за образа на човека-прилеп. Станаха много по-комиксови, отколкото първите серии, в което лошо няма. Ето ви още една визия за света на Готъм. Арън прекрасно изиграва прехода от защитник на закона и пазител на правдата към психопат убиец, който е изгубил вярата си в доброто и решава, че единственият начин да се срази престъпността е да се обърнат собствените й средства срещу нея. Той е блестящото потвърждение на кредото на Джокера, че всеки е зъл вътре в себе си. Но това остана някак в сянка, на втора линия, на фона на битката с Джокера, а Двуликия е един от емблематичните злодей в комиксите за Батман и си мисля, че трябваше да му бъде обърнато по-голямо внимание. Тук няма зашеметяващи и грандомански специални ефекти, които да са в центъра на вниманието – нещо, доста нехарактерно за филм по комикс. Тук е заложено на образи, на актьорска игра и на добър сценарий – все неща, които правят „Тъмния рицар” само по-добър. Добър актьорски състав, добър режисьор, добър сценарий, и ето ви един наистина уникален и стойностен филм по комикс, който няма как да бъде отминат с лека ръка, просто защото не е поредната наблъскана със спец-ефекти екранизация по Марвел. Нолън е направил филм, а не поредният калейдоскоп от 3D анимация за очите и розова дъвка за мозъка. http://www.imdb.com/title/tt0468569/
Рицарят на Готъм „Рицарят на Готъм” всъщност много прилича на „Аниматрицата”, и следва нейната структура и логика. Това е пълнометражен анимационен филм, съставен от шест отделни серии, които са свързани с водеща нишка. Действието се развива между „Батман в началото” и „Тъмния рицар”, като всяка разказва различна история, правена е от различен режисьор, използвана е различна техника на анимиране, и във всяка и Батман и Готъм сити са различни. 1. "Have I Got a Story For You" – Четирима скейтъри си разказват истории за това, кой къде е видял Батман. Това определено е най-грозната анимация, която съм гледал в последно време. 2. "Crossfire" – Двама познати ни детективи транспортират престъпника от първата история и спорят за Батман, когато попадат на погрешното място в още по-неправилното време. 3. "Field Test" – Едно уникално изобретение на Фокс, и още едно парче от пъзела, наречен морал на Брус Уейн. 4. "In Darkness Dwells" – Още една среща с Плашилото и много екшън. 5. "Working Through Pain" – Ретроспективна серия, хвърляща светлина върху скитанията на Уейн из Далечния изток. 6. "Deadshot" – брутален сериен убиец, наречен Смъртоносен Изстрел, е пратен да ликвидира Батман.
http://www.imdb.com/title/tt1117563/fullcredits#directors
|
|||||||||||||||||
Ако не го гледате, няма да загубите нищо. Анимацията няма връзка с „Тъмния рицар” и не обяснява факти от него, но, ако сте фен на човека-прилеп, това ще е приятно прекаран час и нещо. 
