|
|
         
|
След „Лъвът, вещицата и дрешникът” не очаквах с голямо нетърпение следващата част от екранизациите на „Хрониките на Нарния” – поредица, написана от Клайв С. Луис. Може би заради прекаленото ми упование във възможността да се направи добър филм от любимата ми книга в детските години, но тогава останах разочарован. С радост обаче мога да съобщя, че „Хрониките на Нарния: Принц Каспиан” е продължение, приятно за гледане, което надминава оригиналния филм. На първо място, сюжетът дава голяма възможност за използване на невероятните специални ефекти, с които напоследък сме свикнали. Освен това, филмът носи в себе си по-мрачна атмосфера, което е плюс. Реализиран с голям бюджет, подобно на предшественика си, „Хрониките на Нарния: Принц Каспиан” е директно продължение – четирите деца Певънзи се завръщат у дома, в Англия, но животът им не минава постарому. Защото те пазят спомени за една страна – за Нарния, където говорещите животни и хората са поставени на равна нога; където те четиримата са били владетели на древното кралство. Минали са десет хиляди години. Старата Нарния – такава, каквато я познахме в първия филм – е изгубена. На власт е деспотичният Мираз, който е завзел страната от брат си. А докато истинският наследник живее в двореца и се чувства в относителна безопасност, нещо се случва. Нещо, което ще срещне минало и настояще.
„Принц Каспиан” е над предшественика си по всички параметри, въпреки детинския на места хумор, захаросания край (и не само), както и някои сцени, директно откраднати от класики в жанра. Режисьорът с пълни шепи е черпил от „Властелина на пръстените”, и не е спрял дотам. Все пак, историята е достатъчно различна, за да не сбъркаме две продукции. За добро или лошо, заедно с персонажите се е променило и усещането за филма. Споменах атмосферата, която е в по-мрачни краски от „Лъвът, вещицата и дрешникът”. Всичко в Нарния е станало по-свирепо, по-опасно. Главният герой принц Каспиан, в ролята Бен Барнс, ще се опита да спаси нестабилното си възкачване на престола. На помощ се притичват децата Певънзи, които (също така неочаквано) са пораснали. Луси (Джорджи Хенли) за втори път играе ролята на малкото момиченце, което с безрезервната си вяра към един изчезнал патрон на Нарния, спасява положението. А от Аслан – чудноватия лъв – очаквах доста повече. Нали споменах за наивитета, който струи на места от „Принц Каспиан”? Все пак добрата актьорска игра, специалните ефекти и едно говорещо животно в частност спасиха филма за мен. Бен Барнс влиза в ролята на тъмния и замислен Каспиан а Певънзи са пораснали не само в книгата. Някои визуални ефекти бяха невероятни; сред тях водният дух и останалите магически същества. Участие, макар и краткотрайно, има и Тилда Суинтън, в ролята на Бялата вещица.
Най-забавната част в целия филм, според мен, беше появата на един „герой”, когото не очаквах до следващия филм, а именно мишока Рипичийп. С болезнения си стремеж за рицарска чест компютърно генерираната мишка съумява да влее свежест във филма, който с почти два часа и половина става леко скучен. Като съм започнал, нека да изчерпя и минусите – никак не ми хареса краят на Мираз и последвалото смехотворно поемане на командването и отстъпление. Както и предвидимостта на „Принц Каспиан”. Това се очакваше, при положение, че съм чел книгата, но през голяма част от екранното време познавах какво ще последва. Финалната „присъда”: Ако ви е харесал „Лъвът, вещицата и дрешникът” поне малко, то следващата част от поредицата няма да ви разочарова, даже ще предизвика немалко усмивки на лицата ви. В сегашния си вид, даже с претенциите за по-„сериозно” фентъзи, „Принц Каспиан” все още си остава в категорията на детските филми; с познат сюжет, свеж на моменти хумор и добри специални ефекти.
|
||||||||||||||||
Аз се забавлявах, докато гледах този летен „блокбъстър”, защо не пробвате и вие? 
