Режисьори: Луи Летрие Вролите: Едуард Нортън, Лив Тайлър, Уилям Хърт и др.
„Невероятния Хълк” е втория филм, вдъхновен от комиксите на Марвел, който излезе това лято, наред с „Железния човек”. И въпреки че вторият ми хареса, нямах високи очаквания за приключения с мутант(и). Предишният филм за зеленото чудовище излезе преди няколко години и, доколкото чувам, е бил и все още си остава лош. Защо тогава да давам шанс на втория опит, разказващ историята на комиксов персонаж, когото дори не харесвам?
Сега се радвам, че бях насочен към „Невероятния Хълк”, защото филмът е много качествено заснет, а не представлява просто обикновен екшън с многострадалеца-учен, опитващ се да озапти компютърно генерирания зеленокож мутант, който заплашва да завземе разума му. Още от началото с няколко бързи кадъра се представя досегашната история, а след това прескачаме към невпечатляващата обстановка, където един беглец от САЩ работи за прехраната си и се стреми към контрол на вътрешното си „аз”. Идилична картинка, ако не беше броячът на „дни без инцидент”, тоест дните без хълко-трансформации.
Една случка, предшестваща „инцидента”, привлича вниманието на американската армия, и по следите на Брус (в ролята – Едуард Нортън) тръгват добре обучени войници, водени от майор Блонски (Тим Рот). Не е нужно да се обзалагаме, че им предстои болезнена среща от трети вид.
Смес от ефектни и грандиозни битки; сюжет, сякаш взет от Стивънсовата „Доктор Джекил и мистър Хайд”; полудяващ учен, секретни военни експерименти и в центъра на това е, разбира се, Едуард Нортън, който успява да влезе под кожата на човек, борещ се с чудовищна мутация.
Следват добри специални ефекти и много екшън. Хълк също е много добър, макар че без съмнение можеше да се получи нещо по-внушително. Музиката допълва атмосферата, но основните мотиви са изплагиатствани от популярни мелодии и са добре познати.
„Невероятния Хълк” е доста предсказуем филм, но отвореният финал и появата на Тони Старк (вече споменах „Железния човек”), не оставят съмнение, че ще видим още от по-добрия Хълк. Може и да не е точно „невероятен”, но героят е интригуващ, изигран добре от Едуард Нортън, и няма да имам нищо против да погледам още Лив Тайлър, която вече съм свикнал да виждам в ролята на скърбящата любима. Филмът те държи пред екрана с добрите ефекти, по-дълбокия, в сравнение с някои други комиксови тупалки, сюжет и предстоящото обединяване на двама от най-известните герои на Марвел. Но не трябва да очаквате нещо велико – все пак става въпрос за филм по комикс.
Добре! Пренареждаме класацията за филми по комикси. “Тъмния рицар” е безспорният фаворит. Това е най-добрият филм, правен по комикс, до момента, а също и най-реалистичният, колкото и това да ви звучи като оксиморон.
Длъжен съм да призная, че бях скептично настроен към тази серия. Не защото „Батман в началото” не ми хареса. Напротив, това беше един изключителен филм, който разви образа на младият Брус Уейн в дълбочина, придаде му мотивация и, най-важното, обясни не само от къде са бойните му умения, но и от къде е мракът в душата му. И завърши перфектно - с картата жокер, една добра прелюдия към „Батман” на Тим Бъртън с участието на Майкъл Кийтън...
Като продължение, Мумията: Гробницата на Императора Дракон не може да избегне сравнението с предшествениците си, които бяха – и все още остават – образци за сравнително успешен опит да се претвори част от историята на Египет, но по мейнстрийм модел, за да се хареса на всички. Битки, екшън, напрежение, и то през лятото – това беше Мумията. Затова едва ли ще ви изненадам като кажа, че подходих с високи очаквания към третата част.
Възползвайки се от хитовия статус на предшествениците си, целта на Мумията 3 е да спечели в бокс офиса, използвайки феновете на оригиналния филм и продължението, което така или иначе не беше особено читаво. Още се чудя защо и как, и в какво настроение съм бил, за да се реша да гледам третото отроче...
След „Лъвът, вещицата и дрешникът” не очаквах с голямо нетърпение следващата част от екранизациите на „Хрониките на Нарния” – поредица, написана от Клайв С. Луис. Може би заради прекаленото ми упование във възможността да се направи добър филм от любимата ми книга в детските години, но тогава останах разочарован.
С радост обаче мога да съобщя, че „Хрониките на Нарния: Принц Каспиан” е продължение, приятно за гледане, което надминава оригиналния филм. На първо място, сюжетът дава голяма възможност за използване на невероятните специални ефекти, с които напоследък сме свикнали. Освен това, филмът носи в себе си по-мрачна атмосфера, което е плюс...
От няколко години насам пълнометражните детски филми са направени така, че да задържат интереса както на децата, така и на придружаващите ги родители. Сякаш една благословена сутрин сценаристите на Холивуд са се събудили и дружно са се попитали: „ОК, след като така или иначе киснат по час и половина в киносалона, отговаряйки на постоянните въпроси на отрочетата си, защо да не напишем сценария така, че да се хареса и на тях?”. „Шрек”, „Ледена епоха” и „Мадагаскар” бяха прекия отговор на този въпрос, и отговорът замириса на пари. На много пари. На толкова много, че последваха продължения.
И продукции като „Кунг-фу панда”...
