Kакви са Силите? Могъщ съюзник или непосилно бреме? Повод за радост или скърби, а може би и причина за трудностите в човешкия живот?
В третата книга от поредицата “Хроники на Западния бряг” Урсула Ле Гуин ни пренася обратно в света на човешките емоции, силата на клетвите, привличащата близост на приятелството, и ни прави съпричастни към случващото се на персонажите, превръща историята от обикновен текст в надбягване със съдбата и невъзможното бъдеще. И в тази част перспективата е от първо лице, единствено число, което само допринася за изпълняването на целта, която авторката си поставя – да разголи напълно човешката душа, за да покаже двойнствената й същност.
Гавир е роб. Винаги е бил такъв и такъв ще остане. Заедно със сестра си, той живее в град Етра, където е попаднал в семейството Аркаманд и се обучава за учител. Това му носи много отговорности, но също и признанието на господарите. Но всяко негово постижение поражда злоба и завист у Хоби – един от работниците, негов връстник. Безусловната доброта се среща с жаждата за доказване и битката между ума и суровата сила продължава, докато Хоби не бива отделен от семейството.
Следват години на безгрижно щастие и на мечти, които изглеждат изпълними. Но както е започнала идилията, така и свършва. Обсада, смърт, отмъщение, болка... Всичко това отваря очите на Гавир и той решава да избяга от низкото робство, от глухото примирение с предопределеното бъдещето. Той преминава през горските общества, където тече яростната битка за задържане на водачеството, както и през родния си край, където образованият гражданин среща патриархалните и чудати порядки на народа от Блатата. Накрая осъзнава, че щастието отдавна не следва пътя му и решава да продължи напред, за да отовори нова страница от живота си...
А навсякъде около Гавир се просмуква Силата му – да вижда събития, които не са се случили, но неминуемо ще настъпят. Дали да се потопи във виденията, или да се превърне в обикновен човек? Ще може ли Гавир да се изправи срещу миналото си, да срещне старите противници, които подновяват бурните вражди и рушат животи, порядки, бъдеще? Ще съумее ли да намери смелост в сърцето си, непокварено и чисто, за да спаси не само един, а два живота?
Отговорите на тези въпроси ще можете да откриете в книгата “Сили”, пълнокръвно приключение на личността през тъмата на съмненията и финалното излизане от чернотата, възкръсвайки с цялата прелест на Доброто. Урсула Ле Гуин е изградила персонажи, близки и далечни, толкова подобни на нас, че ни засмукват в този свят.
С умел психологизъм авторката навлиза в тайните на сетивата и мислите, на чувствата и желанията, на мечтите и непокварената човешка същност. Гавир е отлично развит герой, като всяка страница, която му е отделена. си струва да се прочете и разкрива повече за него.
Специалното в тази книга е учудващо умението на Ле Гуин да навърже историята така, че известните ни от предишните романи герои биват опознати по-добре от читателя. И както Гавир си спомня със сълзи на очи поемата “Свобода” на Оррек Каспро, така и аз с твърд и неумолим поглед се опитвам да покажа силните страни на това произведение. Защото слаби страни едва ли могат да се открият.
В “Сили” заобикалящият свят е по-пъстър, по-голям, по-предизвикателен от досегашните творби в същия свят. Не случайно дължината на книгата е доста по-голяма от предходните две – има достатъчно място да се гради върху първоначалния образ на главния герой. Бавно начало, преминаващо в скоростен финал. Урсула Ле Гуин още веднъж доказва, че не възрастта, а желанието е най-важно.
Прочетете откъс от романа ТУК, а ТУК ревю за книга първа и втора от поредицата "Хроники на Западния бряг".
Представете си комбинация от Марио Пузо, Гай Гавриел Кай и Стивън Бруст и ще придобиете най-точната представа за това какво е „Лъжите на Локи Ламора”. Романът е дебютен за американеца Скот Линч и първа в поредицата за джентълмените-копелета (реализирана е втората и са планирани общо седем), но не бих казала, че се забелязва липса на опит. Напротив – стилът на Линч е изненадващо зрял, макар и някои от сюжетните му решения да търпят подобрение.
Градът Камор е построен от древна и вече изчезнала раса. Неподвластни на времето и атмосферните условия елегантни мостове от стъкло се протягат над каналите с мътна вода, а в квартала Алчегранте гордо се извисяват петте кули на най-могъщите благороднически родове. Но красивият блясък на древен Камор, съчетан с оживена търговия, хвърля сянката на бедност и престъпност по тесните водни канали и улички...
След увличащото начало на поредицата „Троя” – „Повелителят на сребърния лък”, Инфодар ни зарадваха и с втората книга „Гръмотевичния щит”. Противно на обичайното за средните книги в повечето поредици, тази се отличава с много динамично действие и развитие по основните сюжетни линии, но за съжаление е и последната завършена книга на Дейвид Гемел, преди да се спомине.
Не е възможно да се напише хубава история за героични дела, ако преди това не се напише красива история за човешките такива и с „Гръмотевичния щит” Гемел доказва, че много добре го знае. Тук той въвежда нови герои, от чиято гледна точка читателят има възможност да научи не само за делата на великите царе, но и да опознае света на Великата зеленина като редови войник...
Ето още една химера на модерната фантасмагорична проза: The Etched City. Дебютният роман на австралийската писателка К. Дж. Бишъп е едно от най-живите, труднообясними и съноподобни произведения, които съм чел напоследък. Съставена от равни дози реалност и фантазия, класически похвати от новата вълна и типични за ню-уиърда номера, това е книга с тяло от живот, опашка от смърт и глава, в която двете сили се смесват толкова перфектно, че съществуването им отделно изглежда невъзможно, дори като думи. Този звяр от близо 400 страници се променя непрекъснато и изненадва още по-често. Но не толкова често, че самият елемент на изненада да престане да бъде изненада...
