След увличащото начало на поредицата „Троя” – „Повелителят на сребърния лък”, Инфодар ни зарадваха и с втората книга „Гръмотевичния щит”. Противно на обичайното за средните книги в повечето поредици, тази се отличава с много динамично действие и развитие по основните сюжетни линии, но за съжаление е и последната завършена книга на Дейвид Гемел, преди да се спомине.
Не е възможно да се напише хубава история за героични дела, ако преди това не се напише красива история за човешките такива и с „Гръмотевичния щит” Гемел доказва, че много добре го знае. Тук той въвежда нови герои, от чиято гледна точка читателят има възможност да научи не само за делата на великите царе, но и да опознае света на Великата зеленина като редови войник. Обявените за предатели микенци Калиадес и Банокъл, ще спасят избягалата от Тера жрица Пириа, ще празнуват в златна Троя, ще кървят в тракийските полета за своя генерал и ще обичат до смърт и отвъд нея.
Изключителната способност на Гемел да направи читателя съпричастен с героите му, за щастие е комбинирана с фин разказвачески усет. Трогателните сцени и драматични моменти в романа никога не са разтеглени дотолкова, че да се превърнат в латино сапунки, а и никой от героите не носи етикет „добър” или „лош”. В това отношение мога да сравня стила на Гемел с този на Джордж Р. Р. Мартин. Приам и Агамемнон са еднакво отблъскващи в студената си пресметливост, а ироничната съдба поставя Одисей във вражеския лагер срещу приятелите му Хеликаон и Хектор.
Приам отваря вратите на Илион, за да се съберат всички царе на Великата зеленина на сватбата на Андромаха и Хектор. Но празненствата са само претекст за среща, защото на владетелите им предстои избор – Троя или Микена. Войната е неизбежна, а срещу мрачните пророчества на Касандра стои друго предсказание – това за Гръмотевичния щит, който ще защити един вечен град. Коя е тайнствената Пириа и защо бракът на Хектор и Андромаха е обречен на провал? Кой е по-достойният герой – Ахил или Хектор?
Отговорите на всички тези въпроси можете да прочетете в „Гръмотевичния щит” – една прекрасна комбинация между епос и трагедия. Ако харесвате сблъсъците на политически интереси, противопоставянето на отделни герои и мащабни битки, то тогава втората книга от поредица „Троя” е роман, с който трябва да се сдобиете на всяка цена.
Представете си комбинация от Марио Пузо, Гай Гавриел Кай и Стивън Бруст и ще придобиете най-точната представа за това какво е „Лъжите на Локи Ламора”. Романът е дебютен за американеца Скот Линч и първа в поредицата за джентълмените-копелета (реализирана е втората и са планирани общо седем), но не бих казала, че се забелязва липса на опит. Напротив – стилът на Линч е изненадващо зрял, макар и някои от сюжетните му решения да търпят подобрение.
Градът Камор е построен от древна и вече изчезнала раса. Неподвластни на времето и атмосферните условия елегантни мостове от стъкло се протягат над каналите с мътна вода, а в квартала Алчегранте гордо се извисяват петте кули на най-могъщите благороднически родове. Но красивият блясък на древен Камор, съчетан с оживена търговия, хвърля сянката на бедност и престъпност по тесните водни канали и улички...
Ето още една химера на модерната фантасмагорична проза: The Etched City. Дебютният роман на австралийската писателка К. Дж. Бишъп е едно от най-живите, труднообясними и съноподобни произведения, които съм чел напоследък. Съставена от равни дози реалност и фантазия, класически похвати от новата вълна и типични за ню-уиърда номера, това е книга с тяло от живот, опашка от смърт и глава, в която двете сили се смесват толкова перфектно, че съществуването им отделно изглежда невъзможно, дори като думи. Този звяр от близо 400 страници се променя непрекъснато и изненадва още по-често. Но не толкова често, че самият елемент на изненада да престане да бъде изненада...
Kакви са Силите? Могъщ съюзник или непосилно бреме? Повод за радост или скърби, а може би и причина за трудностите в човешкия живот? В третата книга от поредицата “Хроники на Западния бряг” Урсула Ле Гуин ни пренася обратно в света на човешките емоции, силата на клетвите, привличащата близост на приятелството, и ни прави съпричастни към случващото се на персонажите, превръща историята от обикновен текст в надбягване със съдбата и невъзможното бъдеще. И в тази част перспективата е от първо лице, единствено число, което само допринася за изпълняването на целта, която авторката си поставя – да разголи напълно човешката душа, за да покаже двойнствената й същност...