Скот Линч: Лъжите на Локи Ламора

Shannara

Представете си комбинация от Марио Пузо, Гай Гавриел Кай и Стивън Бруст и ще придобиете най-точната представа за това какво е „Лъжите на Локи Ламора”. Романът е дебютен за американеца Скот Линч и първа в поредицата за джентълмените-копелета (реализирана е втората и са планирани общо седем), но не бих казала, че се забелязва липса на опит. Напротив – стилът на Линч е изненадващо зрял, макар и някои от сюжетните му решения да търпят подобрение.

Градът Камор е построен от древна и вече изчезнала раса. Неподвластни на времето и атмосферните условия елегантни мостове от стъкло се протягат над каналите с мътна вода, а в квартала Алчегранте гордо се извисяват петте кули на най-могъщите благороднически родове. Но красивият блясък на древен Камор, съчетан с оживена търговия, хвърля сянката на бедност и престъпност по тесните водни канали и улички. Не напразно се казва, че градът има двама управници – херцог Никованте и capo di tutti capi Барсави. А между двамата  стои Паяка – ръководителят на тайната полиция, която следи тайния договор между престъпници и аристократи да се спазва. Но Паяка не си върши работата безупречно, защото Локи Ламора, Тръна на Камор, и неговата банда от джентълмени-копелета започват поредната си афера, която ще изпразни нечии благороднически джобове.

Скот Линч се е справил чудесно с изграждането на една адски заплетена история, чието развитие кара читателя да губи от съня си (буквално), за да разбере какво става нататък. Действието се развива с неочаквани обрати, много бързо, и единствените моменти, в които успях да си поема дъх и да прекъсна, за да дремна / похапна / пия вода, бяха интерлюдиите – откъси, насичащи повествованието, разказващи за детството на Локи и Джийн, а и за историята на Камор. Освен тези интерлюдии, романът е наситен и с много подробни описания на кварталите, традициите и карнавалите на града – алтернативно копие на Венеция от 16-ти век – красива и воняща едновременно.

Кликнете на картата за по-голямо изображение

Книгата може да бъде разочарование за всеки, който очаква обичайното фентъзи с много магия или елфи, както намеква стъклената архитектура на Камор. Авторът забележително успява да не намеси елфи, джуджета и друга подобна фентъзи паплач – дори не се обяснява какво се е случило на тайнствената раса, че да изчезне. Според  мен това е приятно бягане от клишетата в жанра. Същевременно необичайността на книгата, която увлича читателя и въображението му, се гарантира от:

а) алхимия;
б) екзотичност на градския пейзаж;
в) колоритни герои;
г) още по-колоритния им жаргон;
д) удачно поднесени моменти на насилие.

Предимство на „Лъжите на Локи Ламора” е способността на автора да се дистанцира от повечето от героите си и да не ги жали от превратностите на каморски криминален живот. Недостатък обаче е, че това не се отнася до Локи. Да, главният герой претърпява доста нещастия, но се измъква от тинята преди всичко благодарение на луд късмет, вместо на усилията си. Някак си не ми се искаше този велик  майстор на измамата и хитростите да се превръща в галеник на съдбата, способен да победи с късмет най-великия (и единствен в книгата) магьосник.

Въпреки този недостатък обаче, „Лъжите на Локи Ламора” заслужава внимание, защото е чудесно забавление на мафиотска фентъзи тема, поднесено с усет към изграждане на пълнокръвни герои и достоверен свят.

ТУК можете да прочетете откъс от романа, благодарение на ИК „Рива”.

Коментирай...