Възраждането на суинга

LifeJoker

Нали се сещате, задимен бар в някое забутано мазе, няколко веселяци с демодирани костюми и смешни шапки с пера, както и няколко десетки двойки, които правят акробатики извън възприятията на нормалния човек. Всъщност е доста забавно. И сложно. И от десетилетия е достояние само на малък кръг ценители. Толкова популярната през 30-те и 40-те години на миналия век джаз музика се възроди с пълна сила половин век по-късно, когато интересът и към самия танц рязко се покачи благодарение на няколко десетки групи.

Холивуд също охотно се включи в популяризирането на акробатичния танц и цялата тази история, особено след няколко филма с променлив успех, стана бая “куул”. Като че ли най-известни се оказаха Swingers и доста силния според мен Swing Kids за предвоенна Германия и суинга, определян като негърско-еврейска музика от хитлеровата пропаганда. Естествено започват да се организират редица танцови състезания, от които с чиста съвест мога да заявя – идеалната партньорка за суинг трябва да е поне една глава по-ниска, обута с чарлстон и с леко изместен към земята център на тежестта.

Сред групите, които участваха дейно в суинг вълната от 90-те години на миналия век трябва да се отбележат Big Bad Voodoo Daddy, Royal Crown Review, Brian Setzer Orchestra, Cherry Poppin’ Daddies, Squirrel Nut Zippers и др. Лично за мен първите три формират основата на съвременната суинг-вълна, но сигурно могат да се изброят поне още десетина банди, които заслужават внимание. Самите групи се формират от китарист, басист, барабанист, пианист и различна по големина духова секция, включваща няколко саксофона, тромпета и др. Вокалите са характерни, небрежни, с разнообразни подвиквания.

Big Bad Voodoo Daddy

Ако решите първосигнално, че това е поредната блек, дет или не знам каква метъл група със зле избрано име, ще сгрешите ужасно. Всъщност типовете от Южна Калифорния са част от онази минивълна, която се опита да възроди суинга в началото на 90-те.

Създадени през 1989-та в Лос Анджелис от Скоти Морис и Кърт Содергрен, съответно вокали/китари и барабани/перкусии, групарите първоначално свирят точно в гореописания тип клубове нещо, което според специалистите е суингът от 40-те и 50-те, а според мен е просто забавна музика. След известно забавяне, момчетата издават два диска – Big Bad Voodoo Daddy и Whatchu’ Want for Christmas? чрез собствения си лейбъл, Big Bad Records.

Големият пробив идва с включването на двата хита, You & Me & The Bottle Makes Three Tonight (Baby) и Go Daddy-O в комедията Swingers от 1996-та. За BBVD тази поява означава договор с Capitol, сигурност, осигурени турнета и достигане на абсолютния връх в кариерата им и може би в кариерата на коя да е съвременна джаз група. През 1999-та групата свири в почивката на Супербоул, на стадиона в Маями пред над 70 000 на трибуните и незнайно колко милиона през телевизионните екрани и в компанията на Стиви Уондър и Глория Естефан.

Royal Crown Review

Съграждани и съвременници на BBVD, RCR често се споменават като основните виновници за възраждането на суинга. Събрани са през 1989-та от Еди Никълс (вокали) и Мандо Дорам (сакс), заедно с тримата братя Стърн от пънк групата Youth Brigade, които по-късно са изгонени от групата. Интересен факт е, че музикалните корени на голяма част от членовете на суинг групите са в пънк течението.

Първият албум на групата, Kings of Gangster Bop е от 1991-ва. Като пробив може да се определи участието на Royal Crown Review в Маската с Джим Кери от 1994-а. Ако си спомняте вихрения танц между загубеняка със зелена маска и новата за публиката тогава Камерън Диас, то сигурно ви се е приискало и на вас тогава да умеехте такива стъпки. Участията на групата в различни фестивали и филмови продукции им гарантират постоянното място на гребена на вълната, макар да не са достигнали до известността на горните.

The Brian Setzer Orchestra

Самият Браян Сетзер е музикант с доста голям опит в рок и джаз музиката, натрупан години преди да се насочи към суинга. Близо десет години групата му Stray Cats трупа популярност, особено с успешния си Built for Speed от 1982-а. Самите BSO се събират през 1990-та като истински оркестър в сравнение с останалите представители на суинг вълната. Може би неслучайно групата се оказва една от най-популярните и все още продължава да бъде такава.

Пробивът е с кавъра на Louis Prima, “Jump, Jive an’ Wail”, успешна версия на песента от 1957-а, която до голяма степен също има значение като катализатор за възраждането на суинга и проправя пътя на много други групи. С нея е и една от наградите Грами, спечелени от Браян Сетзер. Отделно от дългосвирещите си албуми, BSO придобиват известност и с кавърите на коледни песни, изпълнявани на живо. Самият Браян отделно от групата си развива и доста прилична соло-кариера.

Дискография:

The Brian Setzer Orchestra (1994)
Guitar Slinger (1996)
The Dirty Boogie (1998)
Vavoom! (2000)
Boogie Woogie Christmas (2002)
Dig That Crazy Christmas (2005)
Wolfgang's Big Night Out (2007)

Коментирай...