|
|
         
|
Ето ви един екзистенциален въпрос: възможно ли е група, в чиято същност е заложено да бъде несериозна, да се превърне в крайъгълен камък на цял един стил в музиката? Ами явно да, когато зад тази концептуална закачка застават хора, които знаят какво правят, дори и когато се шегуват. Естествено S.O.D. никога не са били грайнд кор, но поне за мен са очевидни базовите композиционни принципи, а и доста концептуални решения, които в момента са широко експлоатирани от голяма част от бандите, принадлежащи на споменатия стил. S.O.D. дори не са и първите с подобен похват, просто са много, много добри. Какво всъщност представлява групата Stormtroopers of Death? Историята е колкото известна, толкова и обвита в мистерия, главно заради безбройните градски легенди, битуващи сред феновете. Поне в сравнение с опитите на банди като Brujeria например да крият самоличността си, то тук главните герои са широко известни и добре познати. В основата на възникването на групата е лидерът на траш героите Anthrax – Скот Иън. За самите Anthrax също би следвало да се напише огромен труд, но в интерес на настоящата статия ще се огранича с това, че те се смятат за първите метъли с маратонки и, което е по-важно, албумът им от 1985-та, Spreading the Disease, явно не е затруднил достатъчно Скот. Приключвайки със записването на партиите си, гологлавият сладур си запълнил времето, като създал комиксовия образ на Сержант Ди, една доста противоречива и потенциално агресивна личност с гаден характер. Вероятно ако Скот Иън беше художник, в момента сержантът щеше да съперничи на Батман и X-мен по популярност, но нашето момче е китарист и композитор, при това доста кадърен, затова решил да спретне на майтап една нова група, градяща се около този образ. Като начало на бял свят се появило демото Crab Society North, състоящо се от 63 песни за грубо 14 минути, твърде познато за голяма част от грайнд кор сцената. Какво по-маниашко от това да запишеш няколко импровизации на уокмен, особено ако това ще ти донесе възможност да запишеш албум към Megaforce Records.
В резултат, в рамките на три дни, използвайки свободно време извън записите на гореспоменатия втори албум на Anthrax, нашите момчета извадили на бял свят абсолютно култовия Speak English or Die, дотолкова несериозен, че да стане платинен. Към Скот в записите се присъединили старите му другари Чарли Бенант, Били Милано и Дан Лилкър. Всъщност колкото и несериозно да звучи S.O.D., все пак си говорим за много сериозни музиканти с голям опит и доста добри идеи. Чарли Бенант е дългогодишен барабанист на Anthrax, всъщност май единствения несменяем член заедно със Скот Иън от дебюта Fistful of Metal от 1983-та та досега. Доста по-интересна е кариерата на басиста Дан Лилкър, наскоро напуснал Anthrax и съсредоточен върху собствената си траш банда Nuclear Assault. Успоредно с това свири и за грайнд легендите Brutal Truth, по-малко известните Exit 13 и The Ravenous, където е в комбина с “абсцесите” Дани Коралес и Крис Райфърт. Гласът на S.O.D., често смятан и за лидер на групата е “най-тежкият” глас в метъла, Били Милано. Но за това малко по-късно. Дебютът Speak English or Die, често определян като кросовър траш имал уникален успех като съотношение към вложените усилия и средства, което съвсем естествено довело до голямо турне и идеи за продължение на проекта. Пиперливите текстове и задявките с легенди като Jimi Hendrix впоследствие се превръщат в запазена марка на Anal Cunt, но дотогава са нещо нечувано. U.S.A. for S.O.D. обаче така и не вижда бял свят. Били Милано се опитва идейно да продължи проекта, но под името M.O.D. – Method of Destruction. Дебютният U.S.A. for M.O.D. от 1987-ма разкрива голям потенциал, но в крайна сметка не е нещо повече от пряко продължение на S.O.D., като голяма част от песните са или от демото, или с текстове на Иън. Опитът за създаване на собствен имидж в лицето на Surfin M.O.D. разбива на пух и прах очакванията на феновете и представя на света веселяшка музика с хумористични текстове, но далеч от хапливостта и агресивността на S.O.D.
След множество смени в състава, главно с неизвестни музиканти, Били Милано успява да изкара на бял свят шест дългосвирещи албума, повечето през Megaforce Records, които имат променлив успех, но са много далеч от първоизточника в лицето на Stormtroopers of Death. В редки случаи в проекта M.O.D. се появява и образът на Sgt. D. За огромна радост на феновете през 1992-ра година четиримата се събират отново, за да запишат Live at Budokan, реално записан в Ню Йорк в компанията на Agnostic Front и Morbid Angel. Лайв-тавата съдържа почти всички песни от Speak English or die, плюс няколко кавъра. След няколко спорадични концертни изяви през 1997-а S.O.D. фактически започва отново да съществува, тръгвайки от фестивал в Милуоки и продължавайки с първото си концертно турне в Европа. През 1999-та, благодарение до голяма степен и на Nuclear Blast, на бял свят се появи второто дългосвирещо отроче на S.O.D., Bigger than the Devil. Този албум доведе до много противоречиви мнения сред фенове и медии. От една страна дори само заигравката с обложката на мейдънския The Number of the Beast говори за стопроцентов S.O.D., който би могъл да продължи реално традициите на U.S.A. for M.O.D. и групата да се издигне до полагащото й се място на световната сцена. На противоположния фронт се намират мненията, според които S.O.D. винаги ще бъде и трябва да бъде единствено Speak English or Die, като всеки следващ опит на квартета да разшири дейността си извън редки сценични прояви е като предателство спрямо групата. Следват няколко компилации и DVD-та под шапката на Nuclear Blast, както и упорити слухове, че се подготвя трети дългосвирещ албум в изпълнение на договора с немската компания. Затова може би EP-то Rise of the Infidels (виж В Резюме) беше една от изненадите на годината, бидейки издадено отново от Megaforce records.
|
||||||||||||||||||||
Какво ще е бъдещето на “сержанта”, вероятно зависи единствено от моментното настроение на Скот Иън. Във всеки случай S.O.D. са една от групите, които с твърде малко успяха да оставят твърде ярка диря в историята на траш метъла и на рок сцената изобщо, поради което заслужено се радват на любовта на феновете и на медиен интерес. 
