|
|
         
|
На по-голямата част от вас това име вероятно не говори абсолютно нищо и едва ли има причина да ви говори. Всъщност, ако не беше възходът на блек метъла в средата и края на осемдесетте и абсолютната истерия около този стил, сигурно съвсем нищо нямаше да се знае за британците. Когато обаче куцо и сакато взе да търси блек метъл в Iron Maiden, Black Sabbath и дори в The Beatles, няколко по-неизвестни, но твърде качествени групи изплуваха на повърхността благодарение на спорните си текстове, с които зачекват малко или много мистицизма и дори негово адско величие. За да не стават недоразумения, нека все пак си припомним, че блек метъла се дефинира като музика, величаеща Сатаната и едва в последствие скандинавската сцена го обособи с музикални аргументи. Освен бащите Venom и последвалата траш-сатанинска вълна, по това време дори класически хеви метъл групи като Running Wild започнаха с откровен сатанизъм в текстовете (справка, Gates to Purgatory), а за безспорни дядовци на стила бяха обявени не без основание прогресив рокаджиите от Black Widow и Atomic Rooster, съществували до средата на седемдесетте. Близки по звучене до тях, но причислявани към NWOBHM се явяват Cloven Hoof. Групата е създадена през 1979-та година в Улвърхемптън в оригинален състав Дейв Потър – вокали, Стивън Раундс – китара, Кевин Поутни – барабани и единствения оцелял до момента, Лий Пейн – бас. Всъщност трудно бих нарекъл момчетата хеви метъл и затова бих предпочел да ги считам за музикални наследници на гореспоменатите прогресив банди.
По това време така или иначе не е трудно да се отличиш на металния небосклон и началото е обещаващо. Първите им записи се харесват на величия като Плант и Халфорд, което им осигурява добри препоръки, пък си имат и оригинален, повлиян от Kiss сценичен грим. Само дето не са котка, извънземно и каквото там беше, ами с облеклото и боята по лицата олицетворяват четирите елемента - огън, вода, въздух и земя. Освен тази окултна концепция, и името навежда на неприятни асоциации. Не бих си кръстил групата “копито”, но в случая става въпрос за копито на чифтокопитно животно (не можах да намеря подходящ превод), което пък през козата ни довежда до така известния образ на Луцифер. В логото също се прокрадва дяволска опашка, а първото им EP от 1982-а и последвалия албум Cloven Hoof окончателно потвърждават с текстовете на песните непопулярната тематика на ранното им творчество. “The House of God has been violated, (Cloven Hoof) “Now you will know your reason here (Gates of Gehenna) По-горните цитати едва ли оставят някакво съмнение и са далеч по-директни от невинните задявки на Iron Maiden с дявола примерно. Макар в момента напълно да отричат някаква сериозност в този имидж и вероятно и да няма, все пак за времето си успяват да си спечелят поравно фенове и критици. Продължението на кариерата е с нов вокалист, Роб Хендрик и идва под формата на лайв албум с напълно нови композиции две години по-късно (1986). Новият глас носи много по-завършен вид на групата, а прогресът е поравно в музикално и концептуално отношение. Сатанизмът е почти забравен, но за сметка на това се появяват първите потенциални хитове и откровено лигавата като текст балада Could This Be Love?
Развихрилите се вътрешни и външни проблеми обаче водят до пълна подмяна на състава (без споменатия Лий Пейн), поради което sci-fi концептуалния Dominator от 1988 се оказва коренно различен. Звукът е значително по-плътен, което кара някои да ги причислят към пауър метъл вълната, но и еднообразен. Освен това лъсва и основния проблем на групата да се добере до върха на класациите – Ръс Норт, заместил Хендрик с нищо не го превъзхожда, така че Cloven Hoof не могат да се похвалят с наистина качествен вокалист през нито един момент от кариерата си. Включването на презаписаните The Fugitive и Reaching the Sky пък едва ли е показател за голям творчески капацитет. Въпреки че последвалия А Sultan’s Ransom показва значителен прогрес и разнообразие, групата не се радва на особена популярност и това води до разпадането й. Затова останах приятно очарован, когато разбрах, че през миналата година на бял свят се е появил нов албум с изцяло нов състав, събран отново от Лий Пейн. Самият той определя Eye of the Sun като “дело, резултат от много любов”. Работата е започнала още през 2001 година, главно благодарение на изтеклите договори, спъвали до този момент басиста да продължи с Cloven Hoof. За моя приятна изненада, макар и с малко носталгия по началото на кариерата им, те вече звучат в крак с модата, тежко, плътно и, уви, отново, без да блестят с човека зад микрофона.
|
||||||||||||||||
Текстово донякъде може да се забележи завръщане към окултното, даже на моменти човек може да реши, че това пред него е писано за дет метъл група. Не липсва и другата любима тема на Пейн, чуждоземните нашествия. Оттук нататък не е ясно дали можем да очакваме още един ритник от “копитото”, но този албум е прекрасен подарък за старите фенове на групата. 
