|
|
         
|
Всичко започва с Helloween. В началото на осемдесетте Кай Хансен (Kai Hansen) и приятелите му Маркус Гроскопф, Пит Силк и Инго Швихтенберг създават Gentry. Впоследствие Силк се отделя и става продуцент на много метъл албуми. Мястото му заема Михаел Вайкат от Powerfool. Заигравайки се с думите, че макар и Halloween да е веднъж годишно, нищо не пречи да се шегуваме целогодишно, Инго и Маркус измислят името на групата, на която е съдено да промени завинаги облика на хеви метъла. През 1985 г. излизат албумите Helloween, Walls of Jericho и Judas, в които Кай е вокалист. Тъй като не е леко да свириш спийд партии и да пееш, Хансен кани за турнето в подкрепа на албумите Ралф Шиперс. Момчетата го харесват, но той отказва поканата да стане постоянен вокалист на Helloween, тъй като е зает със собствения си проект Tyran’ Pace. Вокалист все пак е нужен, затова германците пробват осемнадесетгодишния Михаел Киске, който се оказва същинско съкровище. През 1987 и 1988 г. тази петорка издава двата ми любими албума Keeper of the Seven Keys части I и II, които с революционната си мелодика и агресивния си стил изиграват ролята на катализатор в развитието на тежката музика.
През 1988 година, уморил се от продължителните концерти и пререкания с Михаел Вайкат, Кай Хансен решава да напусне Helloween, заиграва се със студийна работа за Blind Guardian (за албумите Follow the Blind и Tales from the Twilight World той помага при композирането, свири на китара и изпълнява бек вокални партии) и създава Gamma ray, заедно със старата си дружка Ралф Шиперс (Ralph Scheepers), басиста Уве Весел (Uwe Wessel) и барабаниста Матиас Бурчардт (Mathias Burchard). Последният се задържа за кратко и е заменен от Ули Куш (Uli Kusch от Holy Moses). В тази конфигурация (заедно с включилия се приятел на Хансен от колежа Дирк Шлехтер (Dirk Schlachter)) е записан дебютният албум на групата – Heading for Tomorrow (19.02.1990). В Европа за седмици се разпродават 180 000 екземпляра, но най-голям успех тавата има в Япония, заемайки второ място в класациите. СледваHeaven Can Wait EP. Вторият албум Sigh No More (1991) е по-мрачен, с нетипични за бандата депресарски текстове. Може причината да е била във вихрещата се по това време война в Персийския залив (започнала навръх рождения ден на Кай) или дългите музикални сесии в малката извънградска къщичка в Дания, където е създаван, но въпреки комерсиалния успех на тавата, след завършването на японското турне Весел и Куш напускат групата. Куш в края на краищата си намира мястото в Helloween (май е време да напиша статия за Helloween-ската “връзка” в метъла). В началото на 1993 г. се включва бодрата смяна в лицето на младите Ян Рубач (Jan Rubach – бас китара) и Томас Нек (Thomas Nack – барабани) от Anesthesia, групата прави малко турне с Manowar и така обновеният състав записва Insanity and Genius. Именно от този албум нататък Gamma Ray започват да поставят на обложките на дисковете си символа “ин-ян”. Стилът на песните се приближава към Heading for Tomorrow със засилени спийд елементи. Insanity and Genius е изсвирен на живо на фестивала Melodic Metal Strikes Back, където Helicon, Conception, Rage и Gamma Ray са хедлайнери. Междувременно групата започва строителството на свое собствено студио, а най-сериозните промени все още предстоят. По време на написването на четвъртия албум Хансен и Шлехтер започват да се дразнят от отказа на Шиперс да се премести да живее по-близо до Хамбург, което прави репетициите възможни само през уикендите и води до сериозно забавяне на записите. И когато Шиперс е прослушан за вокалист на Judas Priest и шансовете му са оценени високо, Хансен го пита в прав текст смята ли да остава в Gamma Ray, след което двамата решават, че ще е най-добре Шиперс да напусне групата, което той прави през 1994 г. Ралф не успява да пее с Judas Pries и създава своя група – Primal Fear. Идва време Хансен да поеме микрофона и той се справя блестящо със задачата, както го прави и за първата си група. Дебютът му като вокал на Gamma Ray е в Land of the Free (май 1995), където като гост извиват гласове любимците ми Михаел Киске (Helloween) в Time to Break Free и Ханси Кюрш (Blind Guardian) във Farewell. Последното парче от албума Afterlife, е посветено на Инго Швихтенберг, самоубил се на 8 март 1993 г. заради лични проблеми (нека да почива в мир). В почивките Хансен намира време за съвместна работа с Ейдриън Смит от Iron Maiden и Михаел Киске за соловия проект на последния – Instant Clarity. В няколко песни Кай свири на китара заедно със Смит и помага при написването на New Horizons. В началото на 1996 г. се появява Silent Miracles, който включва цели четири балади, сред които A While in Dreamland с партия на пиано, изпълнена от Шлехтер. Чудесна композиция, написана от Кай и Дирк в бар късно през нощта. По време на последвалото световно турне Men on a Tour е записан и първият концертен диск на групата Alive ’95, включващ освен едноименното парче Gamma Ray и доста песни на Helloween. Между продължителните турнета из Германия и Япония, Gamma Ray успява да запише и пусне в продажба EP Valley of the Kings, а лидерът Хансен (заедно с Цимерман) гостува на предишната си група Iron Savior. В края на века излезе Powerplant, отбелязал качествено ново стъпало в развитието на бандата. Внимание заслужават Armageddon, Running Wild-овската Gardens of the Sinner, кавъра на Pet Shop Boys – It's a Sin и забавната извънземна интерпретация на знаменитата The Gods Made Heavy Metal, наречена тук Heavy Metal Universe (същата мелодика с друг текст, но както се казва “несъответствието на буквите не означава несъответствие в съдържанието”, така че Manowar можеха смело да си потърсят правата в случая).
Саундът става по-тежък и по-бърз, без да губи мелодичността си. В чест на първото десетилетие на групата е издаден сборният двоен албум Blast from the Past, като всички песни в него са презаписани и с подобрено звучене. Любопитен е начинът на подбор на трите най-добри песни от всеки албум – чрез гласуване на феновете на сайта на групата. След появата на No World Order (по-тежки рифове, напомнящи на Мейдън и Джудас) на Хансен му идва нагорно паралелното участие в два музикални проекта, официално напуска Iron Savior и се отдава изцяло на Gamma Ray. No World Order (2001) изразява стремежа на германците към концептуализация на музикалния им свят. Съчетание на духа на Walls of Jericho на Helloween с Land of the Free. Яростен, бърз и мелодичен. Песните с различен музикален рисунък са равномерно разположени, а завършващата Lake of Tears, нетрадиционна за групата бавна песен, е тежка и емоционална. Голяма част от лириките са базирани на идеята за съществуването на световен заговор на тайните общества и последствията от това. Heaven or Hell, един от хитовете в албума (който излиза и като сингъл), много прилича на моята любима I Want Out. Последва турнето Skeletons in the Closet, по време, на което групата изпълнява парчета, които никога или много рядко е изпълнявала досега пред публика. Отново сетлистът е избиран от феновете, чрез гласуване на сайта на групата. От няколкото шоута в това турне е записан едноименният концертен албум, най-добрия им досега. През 2003 г. много любими банди ни засипаха с концертни албуми – Blind Guardian, Sodom, Kreator, Annihilator, Edguy, Axel Rudi Pell, UDO, че и Saxon. До тях се нареди и двойният концертен релийз на Gamma Ray. Изненадах се още като видях трак листа, защото в сравнение с предходния Alive ’95 нямаше нито едно повторение на песен. След внимателно прочитане на съпровождащото обяснение на Кай установих, че точно това е била и целта на занятието. Турнето под същия надслов е било замислено като възможност феновете на се насладят на парчета, рядко попадали досега в сетлистите или изобщо неизпълнявани на живо.
Идеята да бъдат записани тези концертни изпълнения за последваща реализация като албум идва от Цимерман. Първият диск започва с традиционното приветствие Welcome (Heading for Tomorrow, 1990) и продължава с енергичната Guardians of the Sinner (Powerplant, 1999) – тази песен е представена и като видеобонус. Следва Rich and Famous (Sigh No More, 1991), изпълнена в добавка с така характерните за концертите китарни сола. All of the Damned (Land of the Free, 1995) е първата от изненадите, последвана без прекъсване от ураганната No Return (Insanity and Genius, 1993), която мощно завършва първата част на концерта. След кратка пауза с проникновен и леко патетичен глас Хансен огласява началото на Armageddon (Powerplant, 1999), отново в променен вариант, който обаче според мен не прави епичната песен по-хубава, а просто различна. Любопитно е да се изслуша това парче на живо, защото честите смени на ритъма и музикалните теми позволяват да се демонстрира концертната обиграност на групата, с което Gamma Ray се справя блестящо. Heavy Metal Universe (Powerplant, 1999) сякаш е специално създадена за разпалване пожара на концерти и както винаги Кай си попява със зрителите, предизвиквайки ги все по-силно и по-силно да крещят заглавните слова (видях го това и глас не ми остана). Почти без прекъсване започва One With the World (едно от най-добрите парчета в Sigh No More, 1991). Първият диск завършва с 5-минутно соло на барабаните, по време на което на Цимерман му израстват още две ръце, за да залее публиката с живи, пулсиращи снаряди – за награда зрителите дълго скандират името му. Вторият диск започва с Razorblade Sigh (Powerplant, 1999) – втория видеобонус, последван от Heart of the Unicorn (No World Order, 2001), Last Before the Storm (Insanity and Genius, 1993) и тоталния сюрприз Victim of Fate! И тук започва буйството, огнестрелните спийд рифове на почти 20-годишното парче взривяват залата. Ето откъде започва всичко, ето корените, поклон към които прави групата с изпълнението на песента на Helloween. Това изпълнение закрива втората част на концерта, за да се премине към по-лиричните парчета Rising Star / Shine One (Somewhere out in Space, 1997) и The Silence (Heading for Tomorrow, 1990). Групата, и особено Хансен, създават за тези десет минути съвършено интимна атмосфера и извършват мощен обмен на емоции със залата, само за да я разтърсят с Heaven or Hell (No World Order, 2001), каращ слушателя да се чуди дали публиката не е репетирала предварително виковете по време на припева. След такъв ураган Guardians of Mankind (Somewhere out in Space, 1997) просто няма шанс да блесне и финалът е даден с New World Order (No World Order, 2001), където идва и моята критика към избора на тази песен за завършек на концерта, защото оставя впечатление за незавършеност и недоизказаност. Звукът е много добър, което навежда на мисълта за усилена дообработка в студиото и това радва феновете, които като мен обичат експресивността на концертното изпълнение, съчетана с кристалния звук на студийния запис. Буклета е пълен със страшно много фотоси.
Следващият студиен албум на Gamma Ray – Majestic излиза на пазара на 23 септември 2005 г. Летящ старт с My Temple, последвана от Fight и Strange World с мейдъновски забежки. Добър албум, но ми се иска повече. Твърде много предсказуемост и рутина, очаквах нещо повече от Хансен и компания след четиригодишната пауза (не трябва да им се ходи на концерти, опасно е за трезвата преценка – Кай прави всяка песен да изглежда искряща на сцената, а после си пускаш вкъщи албума и се чудиш “Това същото парче ли е? Да не би да има преправена сценична версия?”) И все пак в пъти по-тежкото звучене ми допадна, съчетано с разнообразни рифове (от традиционно хансеновски до алтернатив) и високия глас на Кай, борещ се за място под слънцето с музикалната канонада на братята по оръжие. Текстовете, както би трябвало да се досетим от снимките в буклета ни връщат в началото на 90-те години и отмерено удрят право в челото с първичността и “хевиметализма” си. Пътя, избран от Gamma Ray е в правилната посока, без балади и лиричност, само драйв и гейзери от енергия. Live DVD наречено Hell Yeah – The Awesome Foursome (And the Finnish Keyboarder Who Didn't Want to Wear His Donald Duck Costume) Live in Montreal (ето това се казва лесно объркващо наименование) е записано на 6 май в Монреал и Квебек. А последният засега студиен албум Land of The Free Part II ще излезе на пазара на 19.11.2007 г. В последните години Gamma Ray използват сесийни клавиристи по време на турнетата, за да предадат характерното си звучене по време на гиговете. Аксел Макенрот (Axel Mackenrott) от Masterplan изпълняваше тази задача преди, заменен сега от финландеца Ееро Каукомиес (Eero Kaukomies), свирещ в Gamma Ray tribute бандата Guardians of Mankind. А когато Хеньо Рихтер се контузи в Хелзинки по време на турнето Majestic през 2006, го замести съгрупника на Ееро – китариста Каспери Хейкинен (Kasperi Heikkinen). Гледайки Gamma Ray в Каварна през май веднага си помислих за последния концерт на голямото братче Helloween. Има много красота в здравите разклонения, изникнали от общите корени. Слушах Send Me a Sign, наелектризирана от невероятното сценично присъствие на Хансен (екстремно самоотдавайки се от първата до последната минута, трябва да заснеме самоучител за начинаещи фронтмени). Границата група-публика се срина още с първите акорди, беше очевидно, че Кай истински се кефи на надъханата публика и с удоволствие попива от връхлитащата го енергия, за да я върне удвоена на тълпата пред сцената. Неговите оръженосци не оставаха назад, всеки от нас се почувства лично поздравен, как успяват да срещнат очите на толкова хора не ми е ясно. С нетърпение очаквам 18 ноември, когато най-сетне Gamma Ray ще се събере с Helloween на една сцена и аз ще съм там. Настоящ състав: Официален сайт на групата - http://www.gamma-ray.com/ Бивши участници: Дискография:
|
|||||||||||||||||||||
Send me a sign – 
The Spirit (1991) 
