|
|
         
|
На планетата Ян, човешките колонизатори живеят в рядко срещана из обитаемия Космос хармония с местното население: двата вида са почти идентични на външен вид, разбират езиците си и, донякъде, обичаите и вярванията си, и даже могат да се наслаждават на междувидов секс, който е немислим другаде. Самата планета е трансформиран от апокалипсис свят, чиято една половина е под вечен метеоритен дъжд, а другата – осеяна с артефакти от великото минало на местните жители. Огромните конструкции с неразбираема функция и странни влияния върху човешкото съзнание са останали, според хората, от Драматурзите на Ян – “магове” от разцвета на янската цивилизация, които са имали способността да променят реалността и така да влияят върху развитието на обществото си. За тях няма много информация, освен частите на един епос, който е наполовина текст, наполовина артефакт и който може да бъде сглобен и разбран само с общите усилия на поети, архитекти, психолози. В същото време, из човешките светове пътешества и твори най-видният представител на човешката Драматургия. Неговите представления са връх на модерното изкуство и бич за всеки свят. Защото той има способността, чрез мащабните си постановки и редица халюциногенни вещества, да обръща действителността, да съживява миналото и да отразява настоящето така, че нищо след ‘представлението’ му да не е същото. Сринал едно правителство и пращящ от амбиция, този Драматург отива на планетата Ян, за да представи своя магнум опус и може би да предизвика нов апокалипсис. Тази кратка книжка излиза през 1972 г.: във времена, еднакво интересни както за създателя й, Джон Брънър, така и за цялата фантастичната литература. В нея обаче отсъстват идеите и експериментите, които превръщат предшестващите я романи на автора в символи на променящия се жанр. Вместо подобните на колажи текстове, напредничавите идеи и играта с форма и съдържание от Stand on Zanzibar и The Jagged Orbit, в The Dramaturges of Yan има стандартно повествование, обикновен сюжет и стил, който би стоплил душата на всеки почитател на фантастиката отпреди Новата вълна. Действието е достатъчно, но краят е прибързан и оставя впечатлението за книга, писана внимателно до предпоследната глава, след която авторът е загубил интерес и желание да продължи със същата скорост и е лепнал един 10-страничен финал. Хубавото е, че въпросният финал не е чак толкова предсказуем и даже съдържа някои впечатляващи идеи. Лошото е, че на човек му се иска тези идеи да бяха развити или поне описани малко по-подробно. Друг минус на The Dramaturges of Yan е огромният брой герои за малкото пространство на романа. Най-важните действащи лица са трима човеци: всеки е различен и интересен образ, но нито един – напълно развит. Второстепенните герои са твърде много и някои от тях (като например един почитател и изпитател на наркотични вещества) са напълно ненужни. Сред запомнящите се черти на романа пък са местното население на планетата, обичаите му, елементите от света и обществото на хората, които споменава Брънър, взаимоотношенията между двете раси. Има и една забавна новинарска машина, която скача от свят на свят (използвайки мрежата от телепортали, свързваща колониите на човечеството) и търси горещи новини, сензации или просто дребни клюки. Както и нещо подобно на интернет.
|
||||||||||||||
Далече от съвършенството като роман, The Dramaturges of Yan сигурно би бил по-успешен като повест. От друга страна, интересно би било и да се прочете във вариант, който е с поне 100 страници по-дълъг, с по-добре развити герои, повече напрежение в сблъсъка между личности и култури, повече пространство за Големите идеи, които, в рамките на едва 150 страници, само леко дразнят възприятията ни, предизвиквайки бледи сенки на усещане за чудо. 