|
|
         
|
Тери Пратчет и Карълайн Чери са двамата ми най-любими автори. След като отдадох частичка от дължимото на първия, мисля отново да се върна на втория. Защото едва ли има по-онеправдан автор в очите на българския фен от К. Дж. Чери. А, повярвайте ми, тя определено е един от авторите, които заслужават особено внимание. Искам да ви представя най-любимата си книга (всъщност, поредица от 4 книги, които аз възприемам като една) на най-любимата си авторка. Не съм срещал по-силни, по-детайлни и по-професионални разработки на извънземни раси от тези в романите на Чери, а цикълът за рода Чанур безспорно е най-добрата космическа опера, която съм чел (с изключение на “Хиперион”, разбира се, ако поредицата на Дан Симънс изобщо може да бъде наречена “космическа опера”). Такова майсторство, толкова идеи, такъв усет към детайла и такъв демоничен самоконтрол не съм срещал в друг роман от този поджанр, дори при кралете на съвременната космическа опера Алистър Рейнолдс и Чарлз Строс. Тази поредица обръща комическата опера в частност, и фантастиката по принцип, с главата надолу. Това е един от двата романа, на които съм попадал досега, БЕЗ човешка гледна точка. (Нека уточня, че когато говоря за романа за Чанур, имам предвид четирите книги в цикъла.)
Малко за самата поредица. Тя се състои от книгите “Гордостта на Чанур”, “Авантюрата на Чанур”, “Киф отвръща на удара” (с работно заглавие “Отмъщението на Чанур”), “Завръщането на Чанур” и “Наследството на Чанур”. Всъщност книгите са пет, но последната сменя гледната точка и героите, и е произведение тип “следващо поколение”. Ако “Гордостта”, “Авантюрата”, “Киф” и “Завръщането” могат да бъдат разглеждани като един суперроман, то “Наследството” е отделна книга. Тя също е много силна, но е твърде различно произведение, чиято сюжетна линия е отделна от останалите четири. Сюжетът на поредицата е концентриран около търговския космически кораб “Гордостта на Чанур” и неговия екипаж. Корабът е акостирал на една космическа станция и на борда му прониква беглец. Съществото се оказва представител на непознат досега разумен биологичен вид и както изглежда е преследвано от поне една раса, която иска да сложи ръка на обитаваните от вида му светове. Екипажът на кораба вижда в пришълеца възможност за нови съюзи, нови споразумения и нови търговски възможности, но е принуден да се спасява с бягство от преследвачите – тежковъоръжени бойни кораби на жестоки и алчни капитани. Доволно тривиална история. Или поне би била, ако не беше сетингът, който писателката разгръща със завидно майсторство. Действието на поредицата всъщност се развива в част от космоса, около петдесет звездни системи, където в изключително деликатно равновесие са принудени да живеят седем биологични вида – четири кислорододишащи и три метанодишащи. Два от тях са произлезли от еволюирали хищнически видове (хани и киф), един – от примати (махендо’сат) и един - от тревопасни (стшо). Съответно поведението им, цялата им култура и социална система са подчинени на биологичните им особености – един вид еволюционен експеримент. Ако вземем една екосистема от Африка (аналогията е преднамерена), с нейните лъвове, хиени, антилопи, примати, змии и насекоми, и всички те еволюират до разум и напреднат технологично до космически полети, как биха съществували заедно в новите условия? И всичко това е разработено до най-финия детайл.
В лицето на хани Чери описва едно изключително консервативно общество на извънземни, които са произлезли от биологичен вид, подобен на земните лъвове, и живеят на кланове. Структурата на клана е много подобна на лъвския прайд. Един мъжки – глава на клана, - неговите съпруги, сестри и дъщери. Синовете му, след навършване на определена възраст, биват прогонвани от дома в Резервата - място, където младите мъжкари и отстранените глави на клановете прекарват част от живота си в опити да оцелеят. Мъжкарите на хани са изключително агресивни и не понасят присъствието на други мъжкари около себе си, не могат да водят преговори, да се занимават с бизнес, изобщо изключително консервативни, супермогъщи берсерки, които по цял ден се излежават върху кадифени възглавници, не вършат нищо, освен да осигуряват потомство и да защитават клана от различни политически противници - тоест, да се бият с други мъжкари, когато им отправят предизвикателство. И както можете да се досетите, само женските са способни да подтиснат бушуващия адреналин във вените си дотам, че да общуват с другите кланове, да сключват сделки... да осмислят концепцията за чуждата култура, цивилизация и вид, и съответно – да летят в космоса. Погледнат от този ъгъл, това е най-феминисткия роман във фантастиката, с който съм се сблъсквал. И най-голямото предизвикателство за мъжете-читатели, бих добавил. При хани Чери експериментира и с друга идея – влиянието на прогресорството върху един биологичен вид – социални, поведенчески, културни и икономически аспекти. Хани са ловували с лъкове и копия допреди 300 години от началото на книгата, когато са били посетени от махендо’сат, които са им предали новите технологии и са ги извели в космоса. Но новите технологии водят до промени – в общуването и комуникациите, в бизнеса, в културата, в социалната структура... Настъпващите промяни водят непрекъсната борба с традициите в изключително консервативно и силно интровертно обществото на хани. Сблъсъкът на закостенелите разбирания с прогреса се води зад кулисите, но виси като дамоклев меч над главите на героите през цялото време. Не мога да скрия възхищението си от писателката за едва ли не демоничния самоконтрол, който притежава. В над 1000 страници няма да срещнете нито една човешка гримаса у хани. Нито една пропусната, промъкнала се усмивка. Нито едно сбърчване на вежди или гневно святкащи очи. Всичко, всяка емоция по лицата на героите е изобразена с положението на ушите, сбърчване на носа или изсумтяване. Забележително!
Друг извънземен вид са киф – изключително агресивни, жестоки създания, за които убийството, пиратството и дори канибализмът не са чужди. Социалната структура на киф е не по-малко сложна и също толкова детайлно описана. Силата, интелектът, ловкостта и бойните умения, както и космическата флотилия на киф са толкова големи, че биха могли да завладеят цялата галактика... ако не се сражаваха помежду си непрекъснато – за власт и сила. В обществото на киф най-високата разменна единица е “сфик” – чест, обществен статус или репутация, до края на поредицата не получаваме точен превод на думата, но смисълът остава неизменно ясен. Натрупването на “сфик” е нещото, което може да накара враговете ти да преклонят глава пред теб, а загубата му – да накара съюзниците да се нахвърлят отгоре ти. Махендо’сат са другите кислорододишащи извънземни, описани в поредицата. Преди да издигнат хани до технологично ниво на космически полети, махендо’сат са били единственият кислорододишащ вид, който би могъл да се противопостави на кифската инвазия. Любопитни като всички примати, те проявяват интерес към всичко. Но в същото време тяхната биологична двойнственост – едновременно и хищник, и жертва – ги прави коварен съюзник. Техният консул делегира права за сключване на политически и икономически сделки на няколко свои подчинени, които контактуват с различни биологични видове. Понякога тези сделки са във взаимно противоречие. Но консулът може да избере коя сделка ще парафира в крайна сметка. Политиката на махендо’сат е нещото, което е задържало кифовете под контрол за известно време, насъсквайки ги едни срещу други... но докога? Издигането на хани е дало частичен уравновесяващ резултат, но обществото на хани е твърде консервативно и промените в него не се извършват достатъчно бързо...
И все пак, една раса може да бъде сила не само по чисто военни причини. И ето ги на сцената стшо. Привидно безпомощни, неспособни на агресия създания, принудени да наемат махендо’сати за охрана и защита на корабите си. Стшо, най-честата плячка на кифските пирати. Стшо, най-добрите търговци в космоса. Най-опитните в отношенията с метанодишащите раси и единствените им кислорододишащи съседи, освен киф... а ако някой иска да купи стока от метанодишащите, едва ли ще се обърне към киф за търговски преговори, защото стоката, която ще му предложат, едва ли ще е придобита по законен начин. Това прави стшо безусловно най-богатата раса в космоса. А с пари може да се купи защита, съюзници, всичко... Забелязахте ли, че никъде досега не споменавам хората и тяхното място в книгата? Това е, защото ги няма. Човечеството си обитава някакъв безкрайно далечен и непознат участък от космоса, който няма пряк достъп до зоната на Съглашението (така се наричат членовете на седемте раси, сключили търговско споразумение помежду си). В петте романа ще срещнете един-единствен човек. Хората са лошите извънземни с непознаваеми мотиви, които заплашват мирните раси на съглашението. Романът е разказан от гледна точка на хани, които могат да отгатват смисъла на реакциите на единствения човек, озовал се по волята на съдбата на кораба им, без изцяло да ги разбират. Гледната точка на човека, Джошуа Тули, така и не е показана, дори в едно изречение на книгата. Читателят трябва сам да гадае мислите и мотивите му. По същия начин, по който трябва да гадае за мислите и мотивите на “лошите извънземни” в другите космически опери. Трите метанодишащи раси в книгата са описани повърхностно в сравнение с детайлно разработените кислорододишащи раси. Въпреки всичко, дори малкото, което Чери дава като информация на читателя, е достатъчно да ги представи като живи, реалистични, дивни и непознаваеми създания. И трите метанодишащи раси са представени като биологично невероятно различни. Между кислорододишащите раси, колкото и да са си чужди една на друга, съществува някаква тънка обединителна линия, те могат да намерят някаква бледа сянка на разбиране на реалните мотиви на другия вид и да постигнат някаква форма на комуникация. При метанодишащите това е постигнато само с един вид – т’ка. Формата на комуникация и разбиране е толкова неясна, че през повечето време героите се чудят как да разчетат съобщенията на другия вид и изобщо не са наясно какво точно казват в собствените си съобщения. Т’ка са змиеподобни създания с шест глави и шест независими мозъка. Казаното от тях се изразява в едновременно изричане на мисълта, която не може да бъде наредена в линейно изречение. Техните съобщения представляват матрици от думи и за да се открие смисълът на казаното, матрицата трябва да бъде четена във всички посоки едновременно.
С насекомоподобните чи – друга метанодишаща раса, живееща в някаква странна симбиоза с т’ка – кислорододишащите раси така и не са успели да намерят общ език, нито са способни да разберат поведението им, и в тази връзка - ролята им в странния междувидов тандем т’ка–чи: симбионти, домашни любимци или ръководещ разум. Последната раса в Съглашението е кннн. Подобните на паяци осмокраки създания с клечести крака и космато топчесто тяло години наред са тормозели кислорододишащите раси на съдружието, като са ограбвали и плячкосвали кораби и станции, до момента, в който т’ка не са успели да им обяснят принципа на търговията. Дори и сега кннн просто нахлуват в кораба или станцията, взимат каквото си искат и оставят нещо в замяна. Това е най-високо развитата в технологично отношение раса в Съглашението, като се счита, че по-голямата част от технологиите са дошли от тях. Разбира се, кннн са запазили някои технологии само за себе си, или само за метанодишащите видове. Например нито една кислорододишаща раса не може да променя курса на кораба си по време на “скок” (така Чери нарича свръхсветлинното пътуване между планетите). Това поставя определени бариери при движението на корабите. Например в граничните райони между териториите на стшо и хани съществува естествена бариера, която само корабите на метанодишащите раси могат да преминат. Ако друг кораб опита да промени курса си по време на ускорение за скок по начина, по който го правят кннн, ще избухне в пламъци. Изобщо Чери е отделила особено внимание на астронавигацията, движението със светлинна и подсветлинна скорост и ги поставя като много сериозен фактор във всички сфери на живота в Съглашението.
Съглашението е много любопитна конструкция в друго отношение – познатата от “Светът на Пел” и “Сайтин” рецепта за заселване на негодни за живеене планети. Всъщност от тези петдесетина планети само родните светове на расите са обитаеми. Всички други планетни системи, включително и най-важният търговски център на Съглашението, станция “Централна”*, са просто търкалящи се по орбитите си скали. Животът в системата е концентриран на самоподдържаща се космическа станция, съществуваща главно благодарение на космическата търговия по основните “търговски артерии” на Съглашението и добиването на полезни изкопаеми в астероидните пояси или на планетите в системата. Но само сетингът далеч не е достатъчен да гарантира успеха на поредицата. Нужни са още сюжет, герои и идеи. Предполагам, по разказаното дотук си личи, че Чери разполага с възможности да реализира и трите. Ще започна със сюжета. Когато човечеството се опитва да достигне до нови планетни системи, един изследователски кораб попада на територията на съдружието в пограничната територия между кннн и киф – фатално стечение на обстоятелствата, защото киф ламтят за нови територии, в които да пиратстват на воля, а кннн... общо взето правят същото, от гледна точка на кислорододишащия ум. Екипажът се озовава в ръцете на киф, а корабът – в ръцете на кннн. Когато военният кораб на киф накрая се озовава на станция “Централна”, последният оцелял от кифските мъчения човек успява да избяга. Бягството по станционните докове приключва с проникването в малък търговски кораб и човекът се оказва отново пленник на друг биологичен вид – хани. Сблъсъкът на Пианфар Чанур със странното розовокожо създание, проникнало на борда й, не се оказва никак приятен. Съществото определено притежава разум и определено е избягало отнякъде – вероятно е било държано в плен. Как се е озовало на “Централна”? Боговете само знаят. Крадливите кифски пръсти явно имат нещо общо с цялата работа. Какво да го прави? Да го предаде на станционните власти? Махендо’сат имат два бойни кораба на станцията? Да го стовари на първия изпречил й се киф?
И тогава проблемът се решава от само себе си. На пристана на “Гордостта” се появява кифски принц и с цялата си арогантност поисква да му бъде върнат откраднатият предмет. Пианфар Чанур е капитан на малък, но уважаван кораб, член на могъщия клан Чанур, главна съпруга на не по-малко могъщия клан Ман. Да се продъни в махенския ад всичко, ако позволи на някакъв кифски пират да нарича НЕЯ крадла. Ще задържи съществото за себе си, ще го заведе на родния си свят, ще го покаже пред съвета на хани, ще сключи търговско споразумение с нов, пътуващ из космоса биологичен вид. Ще бъде богата, силна и известна. По дяволите киф. И тогава махенският ад се разтваря, за да погълне гордостта на клана Чанур. На връщане от търговски преговори с махедо’сат Пианфар е нападната на доковете, а ескортът й - ранен. Пианфар убива няколко от нападателите си – киф, разбира се – а носенето на оръжие на станцията е забранено. Киф отправят официална жалба срещу нея за кражба и убийство, станцията иска конфискуване на кораба й. Изходът е само един – бягство. “Гордостта” напуска дока без официално разрешение от станционната управа, с което си осигурява солидна глоба и забрана за посещение на най-важния търговски център на съглашението. Когато корабът започва да се ускорява за скок, до него достига смразяваща новина. Преследват я четири кифски бойни кораба. Един от тях е взривил акостирал на станцията кораб на хани, а заедно с него и половин станционен сектор. За да успее да се измъкне от преследвачите си, Чанур трябва да намали масата на кораба си и изхвърля в космоса товар за милиарди. Проблемите започват да се нижат един след друг. Корабът скача в система, която е буквално астронавигационен кошмар със своите астероидни пояси и облаци космически прах, която на пръв поглед изглежда удачно скривалище, но едва ли е най-лесната за измъкване точка на Съглашението. При поредното бягство през друга скокова точка и размяна на изстрели с кифските преследвачи, “Гордостта” се оказва повредена и дълбоко в махендо’сатската територия, като единственото платежно средство, което й е останало, е преводаческата програма, която пришълецът е осигурил. Възможност да се комуникира с нов разумен вид. Но дали цената му е достатъчна, за да осигури на Пианфар Чанур поправката на кораба й и безопасно ескортиране до територията на хани? Лошите новини я следват по петите. Кифските бойни кораби са пленили още един търговски съд на хани, а най-големите врагове на Чанур, родът Тахар, са в извънредно изгодна позиция за атака както срещу Чанур, така и срещу рода Ман, този на съпруга й, като използват свръхамбициозния син на Пианфар да детронира баща си. Чанур губят съюзници със застрашителна скорост и са заплашени от разорение. Махендо’сат от своя страна също я предават, като извършват фалшив ремонт, колкото “Гордостта” да напусне системата, и после я оставят на произвола на съдбата.
В крайна сметка Пианфар Чанур се добира до родната си планета, успява да отблъсне атаката срещу собствената си фамилия, а след това и срещу планетата, с неочакваната помощ на махендо’сат, враговете й са победени, а човекът си заминава за вкъщи... Но съмнителният хепиенд на първа книга далеч не е краят на историята. Защото в отчаяното си преследване на слава и богатство си е спечелила три неща. Доверието на един човек, а може би и на цяла раса. И нещо още по-смъртоносно - уважението на киф. Защото щом тя сама, с лековъоръжен, а след това и повреден търговски кораб е успяла да се измъкне на цяла бойна флотилия и да се разправи с киф от изключително висок ранг, очевидно е противник, чийто разгром, смърт или привличане за съюзник ще донесе огромен авторитет и ще е знак за голяма сила. И последно – враговете в собствената й родина досега са били пътуващи в космоса родове. Унищожаването им води до вакуум във властта, който засмуква богати, но неопитни родове и ги поставя на високите етажи на властта. Родове, които не знаят как да общуват с други видове, които не знаят какви опасности ги дебнат и на каква измама могат да станат жертва. Глупаци, но глупаци с пари, ресурси и сила зад гърба им. Краят на първа книга е само началото на една много по-мащабна и много по-отчаяна битка, която Пианфар Чанур трябва да води, битка, която поставя на карта съществуването на собствения й биологичен вид. Само женските хани пътуват в космоса. Унищожаването на родната им планета означава краят на расата. “Гордостта” се изправя пред война, мръсна политика, нежелани съюзи и предателства. Дали ще оцелее? Шансовете на малкия кораб изглеждат нищожни. Разбира се, забележителният сюжет и забележителният сетинг са нищо без забележителни герои.
Пианфар Чанур е един от най-силните женски образи, които съм срещал, да не кажа най-силният образ във фантастиката въобще. Стара и опитна, изоставила младежките си мечти, героинята внезапно се оказва в плен на една такава. Наблюдавала разумното, уравновесено и професионално поведение на извънземния мъжкар на борда на “Гордостта”, тя започва да си задава въпроса за мястото на мъжките хани в космоса. Сблъсъкът й със закостенелите традиции в обществото достига своя апогей, когато капитанката взима на кораба си своя детрониран съпруг. Разглезеният, расъл със сребърна лъжичка в устата, самоуверен и свикнал да командва господар на Ман е поставен на изпитание да се приспособи към бъдещето си като редови космонавт... нещо повече, принуден е да работи като най-млад член на екипажа – като юнга, за да си извоюва място сред екипажа. И нещата не се променят в положителна посока, когато на кораба се озовава втори мъжкар, макар и от друг биологичен вид – човекът Тули се е завърнал. А после и трети, и четвърти... Ким Ман е подложен на тежко изпитание – трябва БЪРЗО да развие две неща, които никога досега не е помислял, че ще му се наложи да притежава – полова и расова търпимост. Пианфар Чанур е изправена и пред друг сблъсък – с младата си племенница Хилфи, която в последната част от сагата “Наследството на Чанур” продължава своя път като главна героиня. Чери успява да съгради два много различни образа и да покаже два много различни типа поведение, две много различни среди в “двете части” на сагата, засилвайки противопоставянето между възрастната, опитна и изчаквателна Пианфар, която предпочита да реагира на събитията, и темпераментната Хилфи, която много по-често сама ги предизвиква. Схематизираният, почти непознаваем образ на човека в сагата е истинско предизвикателство. Писателката трябва да покаже мислите му, емоциите му, вътрешните сблъсъци и израстването на героя през извънземни очи, извънземни типове поведение, извънземни мисли и извънземна култура. Чери успява да превърне един схематичен, нахвърлян образ в сложен и дълбок пример за човешката психика и да го “разкаже” от нечовешка гледна точка, което само по себе си е изключително постижение.
Разбира се, изключителната сага се нуждае и от изключителен злодей. Умният, опортюнистичен и безскрупулен кифски принц Сикукут определено е способен да събуди у читателя уважение, но не и симпатия, никога симпатия – нещо, което според мен е изключително трудно за постигане. Всичко това, макар при Чери да не съществува твърда поляризация добро-зло. В една книга киф могат да бъдат врагове, в следващата – принудителни съюзници, а в трета – естествени такива, а махендо’сат, обратно, от най-близки съюзници да се превърнат в открити врагове. Всичко това е поднесено изключително фино и неусетно за читателя, промяната е мотивирана изключително добре от социални, икономически и културни причини. Чери никога не се уморява или не се изчерпва да поднася на читателите си нещо ново. Всеки следващ роман е естествено продължение на предишния, като допълнително обогатява и привнася нови отсенки както в света, така и в образите на писателката. Изобщо, за мен тази книга винаги ще си остане изключително четиво. Съжалението ми, че още не сме видели сагата за рода Чанур на български език е огромно, защото според мен това е една от най-сериозните, многопластови и задълбочени космически опери в един много комерсиализиран жанр. Повече за авторката можете да намерите ТУК.
|
|||||||||||||||||||||||||
