Карълайн Чери (Carolyne Janice Cherryh)

De3tuss

Когато се спомене това име, у мен напират смесени чувства. Обич е едно от тях. Всички знаят че съм болен фен на авторката. Другото е дълбоко оскърбление и тиха ярост. Не се сещам за друг автор на фантастика на българския книжен пазар, който да е толкова... толкова... трудно ми е да намеря точната дума – ощетен може би е най-близо до смисъла, който искам да вложа – пред българския читател. Керълайн Чери е един от авторите, които, волно или неволно, бяха затрити като писатели от издателски грешки и недомислици в очите на феновете на фантастиката у нас. Това, което бе сторено със “Светът на Пел” и “Сайтин” накара мнозина да я смятат за скучна, тъпа и неадекватна, и едва ли ще посегнат към следваща нейна книга, излязла на български в бъдеще.

За това се захващам за тази статия с единствената плаха надежда да реабилитирам името й в очите на българския читател.

Карълайн Джанис Чери е родена на 1 септември 1942 година в Сент Луис, Мисури. Детството й преминава в Лутон, Оклахома. Започва да пише разкази на десетгодишна възраст, когато за нейно огромно недоволсвто спират любимото й шоу “Флаш гордън”.

През 1964 година завършва бакалавъркса степен по Латински в Университета на Оклахома, с академична специализация археология, митология и история на инженерните науки. През 1965 завършва магистратура по древни езици и култури в университета Джон Хопкинс в Балтимор.След завършването си работи като гимназиален учител по Латински, древни култури и история.

Пътят на Чери като професионален писател минава през публикуването на кратки разкази в различни списания за фантастика и фентъзи, а по-късно започва да пише романи и до момента е публикувала над 60 романа. По-голямата част от научно-фантстичните произведения на авторката са включени в бред-серия (развиват се в различни части и по различно време, но в една и съща вселена), която проследява период от няколко стотин години от бъдещето развитие на човечеството.

Още с първата си книга, “Вратата на Иврел”, публикувана за първи път през 1976 година, пистелката хвърля в смут доайените в жанра, грабва вниманието на читателите и успява да се наложи като автор, който тепърва ще има какво да покаже. Романът печели наградата “Джон Кампбел” за най-обещаващ млад автор на следващата година, когато на Свртовният Конгрес на Фантастите се раздават наградите “Хюго”.

През 1979 година печели наградата “Хюго” в жанр “къс разказ” с разказа “Касанра”, а през 1982 и 1989 с наградата “най-добър роман” са удостоени “Downbelow Station” (Светът на Пел, Аргус/Камея, Фантастика №10, 1996) и “Cyteen” (Сайтин, Бард, Избрана световна фантастика № 76, 2000). Номинации за наградата получават още романите “Гаснещо слънце: Кесрит” (1979), “Гордостта на Чанур” (1983), “Кукувиче яйце” (1986).

Култовата корица на Майктл Уийлън

При изграждането на атмосферата в романите си Чери подхожда с изключително внимание към детайла. Когато обрисува извънземна култура, тя обръща внимание на фактори като лингвистика, история, археология, биология (еволюирала под въздействието на определена среда и взаимодействието на това творение на еволюцията с новите условия, в които бива поставена при излизане в космоса) и физиология, и влиянието им върху расата, която създава, рисувайки ярка и реалистична картина на цялостна и завършена извънземна култура. Начинът, по който подхожда към създаването на космическата атмосфера с нейните станции, пътуващи кораби и битки също е поразителен. Единици са авторите, които толкова много се съобразяват с физиката, релативистичната механика и астрологията. Това придава на романите й смесица от неповторим реализъм.

Литературният стил на Карълайн Чери е изключително своеобразен, и ако кажа “чепат”, едва ли ще сбъркам. Тя е от онези автори, които пишат описателно – честно казано, понякога ти се струва, че описанията и са толкова реални, че направо можеш да ги видиш. Много читатели не харесват толкова описателен стил – мнозина сред приятелите ми, всъщност. Но мисля, че Чери го прави умишлено – не затормозява фантазията на читателите си със задачата да си довъобразят атмосферата, а по-скоро ги кара да се заровят по-надълбоко в идеите, които носят книгите и да се позанимават с четене между редовете, за разлика от повечето писатели. До голяма степен това отблъсква читателите, които четат фантастика за развлечение и търсят не особено сериозни, наситени с екшън произведения. Един приятел ми каза веднъж “Аз чета фантастика, не за да мисля върху книгата, а точно обратното – да се откъсна от проблемите си”. Е, това навежда на друга мисъл, срещу която всеки срещнат фен реве като магаре – четене на фантастика като отличено средство за бягство от реалността. Опитайте да им го кажете, и по реакцията им ще разберете КОЛКО съм прав :- ).

Друга великолепна илюстрация на Майктл Уийлън

Но да се върнем на Чери. Тя успява да прикове вниманието на читателя и едновременно с това да го кара да скача от една идея на друга, без това да дразни читателите – не ви ли се струвало затормозяващо, когато внезапно действието на романа се прехвърли на друга сюжетна линия, носител на друга идея? Аз лично постоянно прескачам и се връщам назад, за да проследя като цяло развитието на романа около всеки конкретен герой. Но не и при Чери. Обикновено в романите и има двама главни герой – и то не един добър и един лош – а просто двата полюса на гледните точни в ситуацията, като читателят е поставен по средата и някак си извън действието, така че да може да го обхване цялото с поглед и да открие истината за себе си. Така е във всичките и романи, както и във всеки неин роман по отделно. Вземете за пример “Ситийн” и “Станция Дънземя” – показващи гледните точки на двете абсолютно противоположни точки на вселената й – Съюза и Лигата. За това няма да срещнете двама читатели с едно и също гледище върху коя да е нейна книга. Това, което Чери цели с подобен подход е да покаже на читателя , че никога няма една истина и всеки е прав за себе си – животът е просто низ от компромиси. Никога нищо не е просто и никога нищо не е в черно и бяло.

Чери описва реални ситуации, или по-точно не реални ситуации, а начините по които нещета стават в реалния живот. Иначе казано, как се стига до взривоопасна ситуация - след какви ходове и как действа човешката психика, реагирайки на тях. Обърнете внимание – човешката психика в наши дни, пренесена в бъдещето. За този подход самата авторка дава много интересно обяснение. Най-общо казано реакции на човешката психика не са чисто психологични, в тях има отзвук от генетично заложени инстинкти и са плод на няколко стотици хиляди години еволюция. Така че общият психологичен модел на поведение на човека не може така лесно да бъде променен за няколко столетия след излизането му в космоса, независимо от различните условия, при които е поставен. Нещо повече, Чери сякаш се забавлява, като развива различни идеи за съчетаване на генетично заложените инстинкти с развитите под влиянието на новата среда психомодели.

Cyteen първоначално излиза в три отделни тома

Авторката с почти демонично майсторство описва самият взрив на ситуацията по начина, по който човешките сетива я възприемат – първоначално чуваш звука от изстрела и реакцията на тълпата, а едва след повторна възстановка на ситуацията (разбирайте повторно прочитане на пасажа) успявате да осъзнаете какво точно е станало. В книгите й, точно както в реалността, напрежението се натрупва бавно, след поредица единични сблъсъци или събития, до момента, в който цялата ситуацията направо избухва в лицето ти. Прилича много на буря в морето – започва с лек ветрец, който се засилва постоянно, усещаш нарастващото вълнение, докато внезапно ураганът върхлита и ти отчаяно се бориш с изскубнатия такелаж и разкъсаните платна на кораба, в отчаян и безнадежден опит да си възвърнеш контрол над положението.

Да не говорим, че начинът на коструиране на изреченията или емоционалното състояние, които носи в себе си всеки абзац са изключително реалистични и наподобяват много начина, по който текът собствените ви мисли или това как настроенията ви преминават от едно в друго...

Друга черта, характерна за романите й е това, което аз наричам “игра на сфик”- изпробване на противника, игра на дипломация, избягване на клопки, нанасяне на удари и контраудари, които принципно затормозяват действието на романа, но при Чери не е така – донасят невероятно удоволствие. Това придава на романите й известен привкус на политически трилъри, а някои от най-късните й книги, като цикъла за расата атеви, романите нямат просто привкус – те са си такива.

"Гаснещо слънце" - друг шедьовър на Майктл Уийлън

Принципно, политиката или икономиката много рядко са били разглеждани като неразривно свързани. Нещо повече, много читатели не обичат да четат романи за политика или икономика. “Парите движат света”, както се казва, и вместо да дава обяснение за социалните причини в промените на дадено общество, авторката си прави труда да изследва икономическите такива, заедно с влиянието им върху социалните структури в него, политическата обстановка и чак тогава да слезе на лично ниво. Чери обаче много рядко се съобразява с това какво обича или не обича читателя, дали той приема или не приема развитието и финала на романите й. Като в реалния живот – нещо ти се случва, без значение дали ти харесва или не. По много ненатрапчив и необременяващ сюжета начин Чери показва как зад всяко действие се крие някакъв мотив, който най-често се оказва политико-икономически. Същото важи за психологията на героите. Рядко във фантастичен роман ще срещнете дълбока емоционална обосновка на действията на героите.

В най-общ смисъл, романите на Чери се развиват по един и същи начин – един герой е поставен в изключително враждебна обстановка, пред ситуация, с която трябва да се справи, и промяна, която трябва да се извърши в него – да претърпи определено развитие – и да продължи напред. В този смисъл, романите й нямат хепиенд. Героят оцелява, израснал емоционално, закалил характера си, адаптирал се към новите условия, независимо дали му харесват или не – но живота му се е обърнал с главата надолу и той вече никога няма да бъде същият. В известна степен Чери ни учи на едно – каквото и да ти се случи, живота продължава, независимо дали ти харесва или не, така че ако искаш да оцелееш, по-добре да свикнеш. Изобщо ако погледната на романите и като школа на живота, определено има какво да научите. Тя показва нагледно различни модели на поведение в различни ситуации, като изтъква силните и слабите им страни. Например изчаквателната Пианфар Чанур и агресивната Хилфи, главна героиня на петата книга от поредицата за расата хани. Романът й “Ситийн” се разглежда в часовете по психология, социология и политология на няколко американски колежа. Спокойно можете да откриете себе си в някоя от книгите й, както и собственото си обкръжение, както стана с мен, когато четях “Русалка”.

Е, книгите на Чери едва ли ще ви помогнат да избягате от реалността... По скоро ще ви покажат как да си решите проблемите.

Не е ли абсурдно? Та те са фантастика!

Коментирай...