h h2  
Не съм бутон, не ме кликай! ОТГОРЕ!!!
Scinse Fiction section
Fantasy section

Movie section
Games Section
Special section
Things of life section
b

Creative Commons License
Всички произведения в
списанието, освен тези,
за които изрично е упоменато
друго, са лицензирани под Криейтив Комънс
Признание-Некомерсиално– Без производни 2.5 България
.












gl


Линкълн Чайлд: Границата Мохо

Nerksis

Всъщност повечето от читателите са свикнали да виждат това име заедно с още едно по кориците на книгите – това на Дъглас Престън. Тандемът безспорно е един от най-успешните в историята на художествената литература и са световно признати майстори на трилъра. Но всеки от тях има собствени проекти, по които работи и които не само че виждат бял свят, но и почти по нищо не отстъпват на съвместните им творби. Казвам почти по нищо, защото все пак се усеща липсата на някаква съставка, която я има, когато насочат таланта си в една посока. Но всичко това не означава, че самостоятелните им книги са слаби. Няма такова нещо, просто са по-различни.

Подгответе се за един наистина много добър технофантастичен трилър от класата на Крайтън. Чайлд е безспорен занаятчия и знае как и по колко от основните съставки на доброто четиво да забърка. Книгата е увлекателна, стегната и – нещо, което поне според мен е много важно – реалистична. Тук няма идиотии, като примерно човек, който скача с танк от самолет и взема, че оцелява, или пък подземни пещери, почти без светлина, тънещи в зеленина. “Границата Мохо” започва като чист технотрилър, продължава като археологичен и завършва като научнофантастичен трилър. Тя държи под напрежение от първата страница, а когато аз затворих последната си помислих: “Ха, та това е напълно възможно.”

За книгата:

Всичко започва на една петролна платформа край Гренландия. При рутинно почистване на сондажните тръби техниците се натъкват на нещо уникално. На нещо, чието място не е там.
Почти година и половина по-късно д-р Питър Крейн е повикан на същата платформа във връзка със странно заболяване сред персонала. Когато пристига там се оказва, че работата му всъщност ще е на дъното на океана в свръхмодерната подводна база “Буря в дълбините” – венец на човешката наука. Базата е построена там с една-единствена цел – да извади онова, на което са се натъкнали хората. Докторът е принуден да подпише редица документи за запазване на тайната преди да се спусне в базата. Единствената информация, която му е подадена предварително е, че може би се касае за останки от древна цивилизация. Може би дори Атлантида!

Звучи ли ви познато!? Така започват поне още десетина книги излезли на нашия книжен пазар. Тогава с какво е по-различна тази?
Първо с това, че е написана увлекателно, професионално и е реалистична, както казах по-горе.

Второ с това, че в нея изобщо не става дума за Атлантида. Правя този спойлер, защото самото споменаване на това име може да откаже доста хора да четат книгата. Изпонаизлязоха доста художествени и псевдонаучни книги по тази тема – от откровени спекулации и волни съчинения по “разказ по преразказ на неочевидец” до изключително слаби и блудкави романчета. Вярно, че темата за Атлантида е интересна, ама когато Сульо и Пульо, твърдят, че са я открили, а всеки прохождащ автор решава, че тази тема ще го изстреля на върха, в един момент човек си казва, че повече няма да чете нищо по тая тема.

Така че спокойно. Тук темата за потъналата Платонова цивилизация се прокрадва само за момент. Тя е използвана като добре позната стара дреха, която да скрие истината от хорските очи. Поне временно, както се оказва. На дъното на океана учените откриват технологични чудеса, изпреварили със столетия нашата наука, така че и дума не може да става за изгубена човешка цивилизация. Ситуацията не се обяснява и с мистично, научно, духовно или каквото и да е познание, изгубено с потъването на митичния континент. Няма нищо ала Мулдашев или Деникен.

И трето – идеята е наистина интригуваща и новаторска. Аз поне не съм срещал подобна в друго произведение. Всъщност тя е нова трактовка на популярна идея, но неразглеждана досега от този ъгъл. Наистина различен ъгъл, който не гарантира, че гледната точка е много приятна за човешкото самолюбие.

Така че хващайте книгата, за да разберете какво се крие под границата Мохо!


Повече за автора:

http://www.fantasticfiction.co.uk/c/lincoln-child/

 


Коментирай...

 

l

Още в рубриката:

Джак Чокър: Пръстените на господаря

Джак Чокър е смятан за един от лидерите в не особено популярния у нас жанр „сайънс фентъзи”. Преди десетина години „Аргус” бяха публикували тетралогията му „Диамантът на Уордън” (включваща книгите „Лилит: змия в тревата”, „Цербер: вълк в кошарата”, „Харон: дракон на прага” и „Медуза: мръвка за тигъра”), която предизвика противоречиви отзиви. Мога да кажа, че лично на мен ми се видя нелоша, но не и нещо кой знае какво. Все пак разбуди любопитството ми и реших да прочета още нещо от автора. След известно проучване се спрях на поредицата „Пръстените на господаря”, която се смята за едно от най-добрите му произведения...

Отвъд смъртта и смъртността
Бернар Вербер: Танатонавтите


Да пиша за тази книга е трудно. Тя не е нито фантастична, нито философска, нито хумористична. И все пак има по нещо и от трите. На срещата си с читателите миналия месец Вербер спомена, че този роман трябва да вдигне булото на табуто от темата за смъртта. И „Танатонавтите” е точно това – онази факла, която с жизнено припламване осветява мрачните й и тъжни покои.
Един биолог, един анестезиолог и една медицинска сестра – всеки подтикван от собственото си минало, ще тръгнат по пътя на науката, за да разкрият тайните на онзи „неизследван континент” отвъд, така познат и толкова плашещ смъртните...

Карълайн Чери: Сага за рода Чанур

Тери Пратчет и Карълайн Чери са двамата ми най-любими автори. След като отдадох частичка от дължимото на първия, мисля отново да се върна на втория. Защото едва ли има по-онеправдан автор в очите на българския фен от К. Дж. Чери. А, повярвайте ми, тя определено е един от авторите, които заслужават особено внимание. Искам да ви представя най-любимата си книга (всъщност, поредица от 4 книги, които аз възприемам като една) на най-любимата си авторка. Не съм срещал по-силни, по-детайлни и по-професионални разработки на извънземни раси от тези в романите на Чери, а цикълът за рода Чанур безспорно е най-добрата космическа опера, която съм чел (с изключение на “Хиперион”, разбира се, ако поредицата на Дан Симънс изобщо може да бъде наречена “космическа опера”). ...

В резюме


l


 
Home Home Forum