|
|
         
|
Manowar и Мерилин Менсън у нас
"Цял живот ще съжаляваш, че не дойде! А пък след това ще съжаляваш и още." - Симпатичен, доста едър, леко пиян метъл говорещ по телефона, автогара Каварна, 1 юли, някъде около 5 сутринта. Тези думи обобщават всичко. Manowar дойдоха, видяха и победиха. Изнесоха най-дългия рок концерт в българската история, пред най-многобройната публика, която досега се е събирала в Каварна (20 000 души), отнесоха ни главите и ни оставиха да размишляваме над станалото. Ако си бил там, знаеш за какво става дума, ако не си бил, и цял живот да съжаляваш не е достатъчно. И все пак най-невероятните явления имат нужда някой да се опита да ги опише, да даде някакво обяснение. Въпреки концертите от предните два дни, интересът към Manowar очаквано е най-голям. Още на 29-ти вечерта е ясно че нещо става. Вечерните влакове са претъпкани с хора в черно, а на 30-ти във Варна и Каварна вече гъмжи от тях. Бавно, но уверено всички се ориентират към стадиона в Каварна. Някои са там от 13:00, други избират да се появят по-късно, пред стадиона на тревичката има маси, бира и кебапчета, магазини за тениски, шалчета и прочее черни финтифлюшки. Музиката на Manowar гърми отвсякъде. Времето е идеално за концерт. Рай! (+) Към 17:30 се ориентираме към входа, където вече има стотици хора. Първи минус, почнаха да пускат със солидно закъснение. (-) От друга страна аз не помня и да съм била на концерт, на който да са пускали на време. Първа подгряваща група бяха Sixth Sense. Звученето им имаше траш и ню привкус, което ги правеше някак неподходящи да подгряват на Manowar, а и останаха на сцената по-дълго, отколкото беше необходимо, но се представиха професионално и със сигурност не заслужаваха освиркването, което получиха. Голяма част от публиката прояви лошия вкус да дюдюка, да показва средни пръсти и да им маха да си ходят до момента, в който Джоуи Де Майо излезе да ги поздрави, и когато много бързо започнаха да викат одобрително. Има си израз: фурнаджийски лопати. (-) HolyHell, втората подгряваща, продуцирани от Джоуи Де Майо, излязоха с впечатляващо интро (въпреки че прекъсна поради технически проблем и трябваше да го пуснат втори път), осветление и костюми и по нищо не личеше, че са просто подгряваща група. Като стил се доближаваха много повече до Manowar от Sixth Sense и публиката остана доволна. (+) Времето напредваше, наближаваше единайсет часа и тези от нас, които не са двуметрови мускулести метъли, започваха малко да се уморяват. Мислено псувах мащабността на събитието, а да си призная, и самите Manowar. (-) И най-накрая, към единайсет, кралете се появиха! Тук думите вече наистина са безсилни. Три часа, 27 песни - тези хора изсвириха около една трета от дискографията си! Звукът естествено беше изключително добър, но не болезнен, както очаквах. Гласът на Ерик Адамс остана перфектен до последната песен, въпреки че тичаше по сцената през цялото време. Честно казано, той не е сред любимите ми вокалисти, тъй като тембърът му не ми допада особено, но след това изпълнение, след проявената невероятна издръжливост – и физическа, и гласова – просто не мисля че има честен човек, който да не го признае. Нека повторя, че концертът продължи три часа, два пъти повече от нормалното. По време на последните песни съзнанието ти вече почти дава заето, тялото ти моли за милост от изтощение, всяка клетка е напрегната до крайност, но в същото време цялото ти същество е в екстаз и крещи за още. По време на последната Black Wind, Fire and Steel вдигнах ръка и осъзнах, че вече нямам сили да я свия в юмрук. Това беше урок за това как се правят концерти, ето така трябва да се чувства човек накрая. (++++++)
Освен перфектното изпълнение, концертът предложи и други бонуси: фенът, който излезе на сцената да посвири с Manowar, полуголите мадами, и разбира се, гвоздеят на вечерта, националния химн. Изключително добър ход, защото след като опънаха емоциите на публиката до край, нямаше нищо друго освен химна, което да може да ги натисне още малко. Като за човек, който чува български за първи път, Ерик Адамс се справи изключително добре, даже и със звука “р”. (++++++) Накрая имаше и фойерверки и усещането за празник беше пълно. (+) Докато ги гледах си мислех, че просто не може да има човек, който да остане недоволен след днешния ден, но само половин час след това срещнах едно момиче, възмутено от това как Manowar са закъсняли и “само са се лигавили”. Е, разни хора, разни идеали, има си право на мнение. Все пак, за повечето от нас това не беше просто концерт, беше религиозно изживяване.
Доживяхме да видим поредната мейнстрийм звезда на българска сцена – Мерилин Менсън. Целокупното метълско общество много не си пада по него, но то пък по принцип не се и очертава с кой знае каква толерантност към ню метъла и подобните му. Повечето нормални хора обаче не можем да не признаем, че Менсън си е явление, чиято музика при това не е за изхвърляне.
Около шест часа около стадион “Академик” вече се тълпят странно изглеждащи хора. Кожени прилепнали дрехи, пиърсинги където се сетиш, мрежички, ексцентрични шапки и естествено грим достоен за самия Менсън. Най-накрая, около осем, когато компанията ми благоволи да спре да се вижда с този или да чака онзи, или да изчезват един по един, се запътихме към входа. Влязохме доста бързо, но за мое раздразнение бяхме изпуснали Alien Industry и половината Type O Negative. По всичко личеше обаче, че каквито и дихателни проблеми да е имал Питър Стийл се е справил с тях, защото изпълнението си беше на ниво. След задължителната дълга пауза Мерилин Менсън най-накрая излезе сред облак дим. Първото нещо, набиващо се на очи беше впечатляващата сценография. Шоуто беше на ниво през цялото време, от оформения му като касапски нож микрофон през събуването на гащите, та до конфетите. Аз някак очаквах да заколи някое пиле, но за добро или за лошо всичко беше съвсем умерено. Сетлиста не беше лош и не беше забравил да включи най-популярните си парчета, които всички биха искали да чуят. Единственото, което не ми хареса беше, че If I Was Your Vampire беше откриваща. Разбирам, че е пилотната песен от новия му албум, който той все пак трябва да промотира, но лично на мен ми подейства успиващо. Първият наистина голям минус на концерта беше звукът. Или шумовете в звука точно когато вокала започва да пее са някакво ново течение в ню метъла, за което не съм разбрала, или през първата половина озвучителите имаха много сериозни проблеми. През втората половина изглежда все пак изгладиха неразборията, но на мен гласът на Менсън все още ми се губеше от време на време.
Другият минус, по-мъничък, беше самото изпълнение на Менсън. Със сигурност не беше трагично, чували сме къде къде по-ужасни лайфове (никога няма да забравя едни награди на МТВ където представянето на Мадона можеше да се квалифицира единствено като мяукане), а на повечето песни даже не беше лош, но например в Rock Is Dead мелодията беше изцяло загубена. А за певец с неговата известност “не беше лош” не е достатъчно. Осъзнавам, че в съвременния шоу бизнес е много по-важно как изглеждаш, а не как пееш, и че ако си известен, каквито и звуци да издаваш хората пак ще ти се радват, но не мога да се откажа от някак остарялото си виждане, че все пак изпълнението трябва да е изрядно. И накрая едно лично оплакване свързано с организацията, и по-специално с гардероба. За бога, хора, подреждайте проклетите торбички по номера! Не може да ти отнеме пет минути да намериш една гривна при положение, че още двайсет човека чакат да си приберат нещата. Пълна скръб. След толкова събран адреналин, удоволствието на част от публиката беше донякъде развалено от такава дреболия. Като цяло концертът не може да бъде определен като най-добрия за сезона, но определено си заслужаваше присъствието. Снимки от про-РОК
|
|||||||||||||||||
