Manowar в България

На 30.06.2007 светът за мнозина се промени. На тази дата малкото крайморско градче Каварна беше пометено от армиите на Асгард, изсипали се през разтворените от четирима души порти на Валхала. Один, Тор, валкирии и ейнхери бяха призовани на земята да се бият на страната на Кралете на Метъла Manowar, които направиха първото си гостуване на наша територия такова преживяване, което едва ли някой от присъствалите там ще забрави.

Неизменната преданост на заклетите им фенове, чакали тази дата дълги години накрая беше възнаградена, което си личеше по еуфорията обхванала събралите се край стадион “Калиакра” хора още от ранни зори. Непознати пиеха бира заедно, прегръщаха се и дружно припяваха звучащите отвсякъде бойни химни на групата. Тълпата се увеличаваше, очакването растеше и най-нетърпеливите застанаха на входа още от ранния следобед, където още по време на саунд чека стана ясно, че това далеч няма да е обикновен концерт. Долетелите нейде откъм сцената акорди на химна на Република България и гласа на Ерик Адамс, пеещ на чист български език взривиха станалата и без това крайно нетърпелива тълпа. Когато вратите се отвориха, всички презглава се втурнаха напред, за да бъдат колкото се може по-близо до хората, които щяха да вкарат този ден в историята и в сърцата на десетки хиляди.

Наложи им се да почакат още малко обаче. Все пак какво са някакви си 2 часа сравнени с 20 години за някои? На сцената бяха метъл братушките от Sixth Sense, които изсвириха две песни и се скриха. Тук е момента да се отбележи, че като подгряваща група трябваше да присъстват други руснаци, но в последния момент са се появили проблеми с визите им за ЕС и се наложило да бъдат заместени. Друг е въпросът доколко появилите се на сцената „екстрасенси” бяха подходящи за публика, дошла да види легендарните крале на метъла. Вокалът на външен вид го докарваше на Джордж Майкъл и когато след 20-минутна пауза излязоха пак на сцената, забивайки някакъв хибрид между хеви и нео-метъл, с процентно съдържание в полза на второто, из публиката започнаха да се носят настроения и мераци, включващи грозни картини с елементи на кървава саморазправа от сексуален характер с подвизаващото се на сцената кощунство. Изобщо не им бяха спестени освиркванията и добре познатата на всички ни конфигурация от три пръста. Появилият се на сцената в края на изпълнението Joey DeMaio дръпна кратка реч и успя да ги спаси от реализиране на гореспоменатите страсти, както и да им подари една китара за добре (според него) свършена работа.

Всички зачакаха (отново). След дълга пауза, докато се поскрие слънцето, слухът на публиката беше бомбардиран от титанично симфонично интро, възвестяващо появата на демоните с ангелски криле от HolyHell. Петчленната банда, предвождана от бившия барабанист на Manowar Rhino, представи изключително добро шоу като музика и светлина, съчетано с нелошите данни (понастоящем обект на спорове сред присъствалите, макар че се спори само за гласовите такива; за другите спор няма ;)) на дамата зад микрофона Maria Breon. Скритият двигател на групата обаче е американският професионален китарен шредър Joe Stump (ex-Reign Of Terror), печелил доста награди и престижното шесто място при гласуване в списание Guitar One за най-бързи китаристи на всички времена. Сред представените песни беше издаденият им наскоро сингъл Apocalypse, прекрасни кавъри на Малмстийнския Rising Force и на меланхоличната Wings of Destiny на братята им по оръжие Rhapsody of Fire. Върхът на сладоледа беше страхотна интерпретация на иначе вече доста изтърканото от кавъри произведение на Andrew Lloyd Webber, The Phantom of the Opera, където партньор на Maria Breon в дуета беше самият Eric Adams, в ролята на адаша си от класическото произведение. След чудесното си представяне групата се оттегли зад кулисите отстъпвайки място на подготовката за появата на Четиримата Конници.

Ако някой си е помислил, че пак имаше чакане, значи мисли в правилната посока. Тук съм длъжен да предупредя, че следващите редове може да не са толкова обективни колкото би ми се искало. И искрено се надявам да бъда извинен за което, но след четиринадесет години чакане е трудно да си сдържам емоциите. Едва дочаках 23:00, когато неизменното симфонично интро изригна от допълнително монтираните на сцената тонколони. Това което последва след думите „Ladies and gentlemen. From the United States of America, all hail MANOWAR”, е изключително трудно да бъде описано. Тишината на северното черноморие буквално беше изнасилена от кристалния мощен звук на усилвателите, а за букета от песни, който ни беше сервиран едва ли някой от присъстващите се е осмелявал да мечтае дори насън. Почти тричасов нон-стоп маратон, през който звучаха класики от абсолютно всички албуми на групата. Сетлист от 28 песни е нещо, което не се случва всеки ден. Не съм си и помислял, че ще чуя на живо песни като Gloves of Metal, Each Dawn I Die, Mountains, Holy War и The Oath. Да не говорим пък зa Secret of Steel, Sign of the Hammer и Gates of Valhalla. Публиката се представи повече от великолепно. Пееха заедно с групата неостаряващите Heart of Steel, Hail and Kill, Metal Warriors и Kings of Metal. На лицето на Eric Adams се четеше удоволствието да свирят пред българските фенове.

Аз лично някъде във втората половина на концерта се простих с гласа си, и въпреки всичко успявах да изнамеря сили в себе си да бъда част от тази тотална еуфория, която цареше сред хората наоколо. Еуфория, достигнала кулминацията си с вече очакваното изпълнение на държавния ни химн в титаничен метъл аранжимент. Въпреки че бе очаквано, екстазът не намаля дори грам. Чувството хиляди млади хора да пеят най-святата песен, изпълнявана от любимата им група на окъпаната в бяло, зелено и червено сцена хванати за ръце не подлежи на никакво писмено, орално и каквото и да било описание. Един изключителен жест към публиката ни, който успя в тази нощ да накара всеки отделен човек в тълпата да се почувства специален и щастлив, че след всичките години чакане това се случва на него. Споровете за това доколко си заслужават самопровъзгласеното кралско прозвище се вихреха години. На 30.06.2007 те намериха достоен отговор. Manowar доказаха, че освен да бъдат добри музиканти, знаят и как да благодарят на хората, издигнали ги до трона и съвсем заслужено да печелят сърцата им. В заключение ще кажа това, което би казал всеки присъстващ на концерта: „Щастлив съм, че бях там”. И когато някой слънчев ден дойдат пак, и ние отново ще сме там, и ще сме още повече.

Коментирай...