Lemmy goes to the pub

Навремето имаше една приказка, че кой колкото ще да се е плюл в рок музиката, против Леми никой нищо лошо не е казал. Друга приказка беше, че motorhead са единствената група, която може да сменя само обложките на един и същи албум и пак да го продава. Или пък че Леми е единственият толкова грозен мъж, който се е снимал с толкова много голи жени.

Всъщност няма какво да крия, motorhead си остават една от любимите ми банди, та затова реших, че вместо да изпиша 15 машинописни страници история, по-добре да се опитам да нахвърлям малко любопитни факти, стига разбира се да не ви отегчавам с излишно-повторена информация. Естествено и лични впечатления.

И така, motorhead са основани в Лондон през 1975 година от басиста и вокалист мистър Иън Килмистър, известен повече като Леми. За 32-годишната си история имат... всъщност много албуми. Първоначално името е било Bastard, но в последствие се налага преименуване. Името Motorhead на сленг означава човек, който се друса с амфетамини. През 1979-та година издават три албума – Overkill, Bomber и On Parole. Специално On Parole е абсолютен пънк, което идва да ни напомни и за дълбоката дружба между Леми и Сид Вишъс от Sex Pistols. За последния Леми казва, че бил луд и винаги скачал на бой, независимо че бил “една торба кокали”. Леми има и записи като басист в пънк легендите The Damned.

Всъщност до момента не съм намерил задоволително определение за стила на motorhead, освен може би траш-хард рок-хеви-буги-метъл. Та да се върнем на On Parole. Албумът всъщност е записван през 1975, но е издаден едва четири години по-късно по обективни причини. Там от гласа на Леми човек може да си направи погрешен извод, че някога не е бил толкова грозен. Освен това вокалите на Fools и Vibrator не са негови, а на Лари Уолис.

Снагълтуут (Snaggletooth) е името на сладура, който се пръква през 1977 година и служи за емблема на групата. Дело е на небезизвестния Джо Петано (Joe Petagno). Ако ви е сложно името, може да му казвате просто WarPig. Леми всъщност малко прилича на него.

Като споменахме за Леми, той има още доста записи извън motorhead с Hawkwind, The Rockin’ Vickers и някои други. Причината да е легенда – ами човек не може да го сбърка. Огромни брадавици, дрезгав глас и неподражаема стойка с микрофон, качен почти на педя над главата му. Знаете ли кой беше най-незабравимия ми концертен момент? Не, не когато ме свалиха в погото на Берковица по време на Exploited. Беше когато чичо Том от Sodom пунтираше Леми при кавър на Ace of Spades.

Вероятно The Ace of Spades е първият супер-успешен албум на motorhead. Последните две песни в някои от изданията, Please Don’t Touch и Emergency са от EP-то St. Valentine’s Day Massacre в колаборация с “ученичките” на Леми от Girlschool. Нищо лично, просто човекът винаги ги е подкрепял и избутвал напред. Първият номер 1 в британските класации е концертният No Sleep Till Hammersmith. Следва и вторият пирон в ковчега на посредствеността, и той се казва Iron Fist. Всъщност едноименната песен е оригиналния кавър на Sodom, ако мога така да се изразя, която в изпълнение на немците май звучи по-добре.

Само да спомена, че Леми всъщност не е неонацист, просто колекционира нацистки символи и има крайно негативно отношение към правителствата. Това сигурно му е от пънкарските години.

През 1986-та се появява хитът Orgasmatron, който пък звучи много по-добре в изпълнение на Sepultura и не толкова зле в изпълнение на Satyricon. Как да кажа, това е твърде тежка песен за motorhead, което не пречи да е велика. Оргазматрон освен научнофантастичен уред за усилване на оргазмите, е и доста смешно изглеждащ уред за масаж на глава. Като си говорим за групи, които правят кавъри на motorhead, нека споменем, че пък те от своя страна имат супер-успешни версии на Whiplash и Enter Sandman на... знаете кой.

1916 излиза през 1991-ва и съдържа сълзливата Love Me Forever, както и написаната като трибют на Ramones “R.A.M.O.N.E.S.” През 1991 Ози Озбърн издава No More Tears, където присъства песента Hellraiser. Тя е писана от него и Леми, обаче в продуцирания от Клайв Баркър Hellraiser III: Hell on Earth влиза вариантът на motorhead, издаден през 1992-ра. Има и видео към нея, в което Леми играе покер с Пинхед. Текстът на Mama, I’m Coming Home също е на Леми.

Най-голямата подигравка, която съм виждал с motorhead е EPто от 1996 на финландските пънк-блекъри от Impaled Nazarene. Казва се motorpenis и пунтира абсолютно всичко моторхедско с доста, ами хаплив текст.

През 2000 година в We Are motorhead излиза кавър на God Save the Queen. После ще ми разправят, че motorhead нямали нищо общо с пънка. Хънтър Хълмс Хелмсли, повече известен като Triple H (неправилно транслиран Трите Хикса) от Световната федерация по кеч излизаше с музика на motorhead, The Game. През 2005-та година motorhead взеха Грами, няма да повярвате, за най-добро метъл изпълнение за споменатия кавър на Whiplash. Ами как да завърша, освен с добрата новина, че motorhead продължават да издават албуми и да са все така добри, както в доброто старо време. Специално Kiss of Death от 2006 е прекрасен албум и пак има сълзлива песен.

Коментирай...