Винаги има някакво събитие, или начинание, или дори прост факт, който ни е отровил няколко часа, дни, седмици или месеци, и който е отминал. Един приятел казва: “Ако не гледам с хумор на ситуацията, ще трябва да откача”. Е, “Нещата от живота” са точно такава рубрика – лекарство против откачане.
В рубрика "Нещата от живота" в настоящия брой можете да прочетете:
14-ти февруари е! Трифон Валентин се събуди, подложен на безмилостната игра на слъчевите лъчи. Проклетниците си играеха с търпението му през полуспуснатите щори на прозорците, гъделичкайки натежалите му клепачи. Но той не им се сърдеше, нали си беше добра душа, веселяк. Беше крайно време да става, нали трябваше да покровителства толкова много човешки същества. Едните отричаха едната му половина, другите – другата му половина, направо се беше разполовил. ...
Чувам, че твърде много хора се оплакват от градския транспорт в София. Наистина не мога да разбера защо. Самата аз, пристигайки от провинцията преди седем години останах очарована от тракането на трамваите, размяната на остроумни реплики между пътниците и шофьорите, а съвсем отскоро съм влюбена и в зелените мотриси на метрото. ...
• Смятате, че блатните дракони са много удобна запалка.
• В кафенето поръчвате клачианско кафе.
• Избягвате да произнасяте на глас онази цифричка... хмммм... онази, същата... която е равна на девет минус едно или на пет плюс три...
Има един, според доста хора, огромен недостатък в човешката психология. И това е, че непрекъснато си ядем нервите за нещо. Трябва да има Драми. Прекарваме повече време да се косим за нещо, от това да се радваме на нещо друго. Постоянно съжаляваме за нещо, а колкото повече одъртяваме, толкова по-зле става – косим се за неща станали все по- и по-отдавна. И какъв е смисъла? Можем ли да променим нещо, което вече се е случило? В крайна сметка, не излиза ли, че колкото по-скоро се справим със ситуацията, забравим за нея, или я погледнем откъм смешната й страна толкова по-добре не само за нас, а и за околните? Особено последното – ще се получи великолепна Тема за Разговор и освен това укрепва Социалните контакти, ‘щото излиза, че сме готини и забавни хора. А за околните - защото, както всички знаем, парата се изпуска не по предназначение. Така че – дайте по-ведро! Следващият път ще знаете.
Странно как се случва така, че една трагична ситуация винаги е смешна ПОСЛЕ. Ден-два след като отмине. Независимо дали е кошмарна ваканция, болничен престой или контролата ви е гепила без билетче. Представяте ли си колко нерви и ядове, колко бели косми бихме си спестили, ако можехме да видим комичното по време на случващото се... Само дето ни е до смях после, ако ни е до смях изобщо. Хората казват, че смехът лекува. Май е вярно. Дори и после, не е зле да гледаме с хумор на всичко, което ни поднася живота и да приемаме нещата (че и себе си покрай тях) прекалено на сериозно. Пробвайте – ще видите, че така е по-леко.
