|
|
        
|
Биография Джош Кирби, роден през 1928 година в ливърпулското предградие Ватерло, изобщо не е Джош Кирби. Носещ по рождение името Роналд Уилям Кирби, той получава прякора „Джош”, докато кара висшето си образование в Ливърпулското градско училище по изкуствата. Колегите му измислят името, защото сравняват таланта му в рисуването с този на известния английски портретист от средата на 17. век – Джошуа Рейнолдс. Прякорът изглежда толкова подхожда на младия художник, че си остава негово име до края на живота му. По ирония на съдбата първата работа, която Кирби получава след дипломирането си, е именно на портретист – рисува популярни за времето си филмови звезди по поръчка на студио, облепящо лондонското метро с работите му за целите на рекламата.
Някъде около 1955 година се заема и с по-задълбочени композиции и разработки – започва да рисува корици. Тръгвайки сравнително плахо от уестърните и криминалните романи и стигайки до фантастиката, за която пълноцветната му живопис несъмнено се оказва по-подходяща, Кирби не пропуска да извърви и неизменната обиколна пътечка на списанията за фантастика. До края на 80-те живописецът вече е утвърдил своето име в рисуването на красиви корици и много платна са минали под четката му. Затова и когато издателството Corgi му предлагат да направи корицата за „Цветът на магията”, ентусиастът по душа разпознава шанс, който може да му се удаде само веднъж.
Останали възхитени от резултата, Corgi бързат да предложат на Кирби да илюстрира всички книги на Пратчет, на което той с удоволствие се съгласява. В резултат на повече от 25-те корици, които сътворява, днес Кирби се е превърнал в неделима част от Света на Диска. „Аз само изобретих Диска. Кирби го създаде”– казва Пратчет за работата на художника и с това много добре илюстрира специалното чувство, което любителите на ранните поредици и до днес пазят за човека, подарил им цялата пъстрота на палитрата си. Кирби, така както никой друг, успява да улови в кориците за Диска цялото многоцветие и шумна гълчава, преливащите се образи и метафори, с които Пратчет е натоварил гърба на костенурката. Много живописен и провокиращ, по мое мнение той е точно това, което е било нужно на книгите, за да стигнат до читателите си в най-важните години от своята популяризация. Светлина и шум – Градът на хилядите изненади.
Художествен анализ
Майстор на четката, новаторът се отпуска и навлиза в измерения на живописта, използващи едновременно натура и стилизация, за да създадат по-умело акцентите и плуващите фонове, нещо, което малко художници си позволяват да опитват. Нещо любопитно при него е „ефектът на лимоненото жълто”. В картини, разработени в пастелни и топли тонове – меко розово или червено, много често се появява едно неизменно анахронистично студено лимонено. По този начин Кирби още веднъж разчупва стандартните коловози, в които се определят рисунките: натура или стилизация, студено или топло. Джош вплита тези двуполюси и прави една многоцветна и почти мърдаща пред очите образност, която трудно може да се сбърка, а още по-трудно – да се забрави. Оценен от далеч по-малко читатели, отколкото заслужава, но обичан от доста повече, отколкото би могло да се очаква за абстракционист-живописец, Кирби напуска света на живите на 72-годишна възраст – спейки в дома си, се пренася в пъстрия свят, който цял живот се опитва да докосне с върха на четката си.
|
|||||||||||||||||||||
