Всички пътища водят до Практикер
или Дотам и обратно 2
Една Толкин-университетска история

Samwise

Абе някъде тука май трябваше да идем... Кликнете върху снимките за да ги видите на цял екран

Беше лето 2007-мо от петата епоха, когато за трети път дойде ред да открием учебната година в нашия скъп университет Арменелос. Невзели поука от предишните си премеждия, отново обединихме злополучната си пътна карма аз – Самознай Балрогул Гамджи, И'цу, Тан Умбриел, Моргул Лорд и случаен спътник на И'цу, решен да сподели нашата съдба. Не зная дали сме се надявали да избегнем кармата си при отсъствието на другите два ключови елемента – Бъдъмба Инсектоидел и Естел Тинувиел, но в крайна сметка се оказа, че необходимо и достатъчно условие сме и само трима от петте елемента – аз, И'цу и Умбриел.

Пътуването започна бавно и полека... бавно... докато открият къде точно в гората е моята дупка... После се оказа, че аз не съм съвсем готов... После пък, когато най-сетне отидохме до бърлогата на Тана, се оказа, че той все пак не е толкова готов, колкото показваше палантира му... Хм... Накрая потеглихме, всичко изглеждаше наред, мракът си беше мрак, мъглата – мъгла и табелките за Лозница си изглеждаха като табелки за Лозница... Но не би, появи се препятствие номер едно – отново поехме по отклонението, което предния път ни бе насочило към Лозница. Този път се усетихме навреме, но в опита да се върнем на правия път, попаднахме на Белокопитово... Както и да е – малко въртене и бързо се оправихме. В останалата част от пътя за София не се случваше нищо, а и нямаше как иначе – нещата, които се опитваха да се случат, се залутваха в гъстата мъгла, от която даже и собствените ни фарове изглеждаха като немощни свещици. Изморен да наблюдавам блъскащите се немощно около нас случки, накрая се пренесох в света на сънищата, откъдето даже и стържещите тонколконки на Моргула не можеха да ме върнат.

Събудих се след около два часа, на влизане в София – беше доста рано и не беше желателно толкова рано да будим домакините си (и без това щяхме достатъчно да им се качим на главите), затова паркирахме нейде из нищото и заспахме. Когато се събудих, някои бяха отишли да скитосват в търсене на кафе – оказа се, че са намерили подобие на такова в близката квартална химическа лаборатория (Макдоналдс му викат май). В един прекрасен момент всички отново бяхме в каретата и се понесохме към Последния Удобен Дом... Проблемът бе, че не знаехме къде точно отиваме – каретата разполагаше с пътна карта от преди една епоха и много неща бяха променени. С много лутане и обикаляне най-после излязохме на правия път и с упътването на Рох по палантира стигнахме... почти там, където трябва. Все пак моят все още спящ навигаторски мозък успя да обърка “...и след бензиностанцията свивате надясно, след това има един светофар...” с “...и след бензиностанцията стигате до един светофар, и тогава свивате надясно...” – груба грешка, която ни изпрати далеч от местоназначението ни, но... намерихме Практикер. Кратък разговор по палантира ориентира Рох и съвсем скоро тя пристигна да ни упъти, яхнала могъщия си сребрист кон... ъъъ... змей... ъъъ... твар.

Най-после пристигнахме в Последния Удобен Дом, но се задържахме малко – тръгнахме на закуска и кафе в дома на кралица Галадриел и крал Телепорно. Пътьом прибрахме току-що пристигналия в столицата Берен Ерхамион и така в пълен състав се изтърсихме у кралското семейство, като преди това минахме да купим закуска, която щеше да стигне и за обяд на цял отряд хобити. След като похапнахме добре, аз, Рох и Берен – бидейки декани в Арменелос – се отправихме отново към Последния Удобен Дом, за да се заемем с подготвителни задачи по откриването. Но друго ни било писано – по пътя си срещнахме ято щъркели, които се оказаха пеликани и професионалният интерес на Берен ни прати да ги преследваме, въоръжени със заредени фотоапарати и ентусиазирани погледи, зареяни в небето. Не постигнахме много, но бяхме доволни. Накрая все пак се прибрахме в Последния Удобен Дом и започнахме да се занимаваме със свитъци, устави, мечове, компютри, микрофони и какво ли още не. Моя милост рисуваше програмки (после и други се включиха да помагат, а малко по-късно пристигна кралското семейство... мъкнейки тенджера сарми). Докато Берен се чудеше дали има лембас в кралските сарми, аз установих, че има някакви омайващи билки, защото след първата огромна сърма Билбо започна да се превръща в техноманиак със зелена коса под моя молив, вълците ставаха сини, гоблините – червени и въобще... нещо ме цапна по главата.

Преди началото

Стана време да тръгваме към залата и аз – като типичен хобит – вместо да се притесня и да заработя по-бързо, захвърлих работата и влязох в банята. Така е – няма нищо по-свещено за хобита от трапезата, бирата, банята... и приятелите най-вече. С малко закъснение пристигнахме в залата и аз вече влязох във вихъра си – с помощта на други твари разпънахме всичко, що имаше за разпъване и се започна...

Началото на церемонията по откриването на учебната година бе дадено от Гвардията на Арменелос, която под звуците на Ломидолски боен марш (абе музичка от саундтрака на “Властелинът на пръстените” – епизода, в който елфите пристигат в Шлемово Усое) внесе тържествено флага на университета в залата. Следваха приветствени думи, след което Капитанът на Гвардията Глорфиндел и Оръжейникът Мрак раздадоха на гвардейците поименни свитъци, удостоверяващи тяхната принадлежност към Гвардията на Арменелос. После присъстващите имаха възможността да изгледат кратко филмче посветено на ЛАРП и даващо представа що е то. Новият декан и отговорник на Началния курс Берен Ерхамион проведе кратка викторина със забавни въпросчета за трупане на кредити и за проверка кой колко внимава в час, след което деканите на отделните факултети представиха накратко предметите, с които техните факултети ще се занимаят тази година. Като цяло работата във всички факултети ще бъде обединена под три основни теми: “Хобит”, Втората Епоха и Айнурите, като разбира се студентите ще имат свободата да работят и над други теми по желание. Самите програми и теми, както и подробности могат да бъдат намерени на съответните места в университета. След втора кратка викторина с въпроси Рохерин представи новостите в Университета – технически, структурни, организационни и всякакви промени, чиято крайна цел е една – максимално улеснение на декани и студенти, по-добра сработка, по-добра обратна връзка, така че в края на краищата всички да се забавляват и да постигат добри резултати в сериозната работа.

Декани и гвардейци

Последваха още малко задачки-закачки от Берен (трябва да отчетем и приноса на Гимли за подбора на въпросите – за съжаление тя не присъстваше, защото беше доста болна). След това Моарейн от онлайн изданието Старлайтър ни поведе на красиво пътешествие дотам и обратно – тя представи една статия от посветения на Толкин 6-ти брой на списанието, в която авторката Princess Ze’Aneah описва с текст и снимки фенска обиколка по забележителности, свързани с живота на Професора. Атмосферата бе добре допълнена от красиви мотиви из саундтрака на “Властелинът на пръстените”. Накратко бе презентирано и самото списание, чийто екип беше подготвил и раздаде на всички присъстващи чудесно изработени дипляни. Извън сценария пред всички излезе Атанас Славов – “най-старият предмет в българския фендъм”, както самия той се представи.

Анар, предишният отговорник на Начален (бивш Помощен) курс, завърши викторината с няколко последни въпросчета, след което Аданедел обяви “Музика от Средната земя – конкурс за ревю на музика, вдъхновена от книгите на Дж. Р. Р. Толкин”, повече информация за който можете да намерите на този адрес.

Церемонията завърши с поредното издание на забавната медия Бурзум ТВ, в което бяха представени четири музикални клипа, както и филмчето-трейлър Star Lords – забавна комбинация от “Властелинът на пръстените” и “Междузвездни войни”. На тръгване гостите имаха възможността да чуят извадки от току що излезлия на музикалния пазар нов албум на варненската група Лот Лориен.

Преподавателсият състав на Университета

Откриването свърши, но не и вечерта... Многолюдната среща се състоя в известна кръчма, която беше запазена цялата. Но какво да говорим – то си е ясно какво се е случвало. Спомням си само, че ние си легнахме към 3...

По обед на другия ден ни събудиха Blind Guardian със Somewhere Far Beyond от телефонното позвъняване на Моргула. Бавно и полека започнахме да се разсънваме и да се оправяме и след някакво време накрая си събрахме багажа и потеглихме към кралския дом, след което пък моя милост в компанията на Рох и Мрак отиде да се види с нежната част от Лот Лориен – Галя и Бора. Заведението Колизеум закла една хубава зелка за салата (може би оттам идва името, не знам) и ни нагости с още много хубави неща (предимно салати, пици и бири). За съжаление идваше време да тръгваме и ние отново се завърнахме в кралския дом, откъдето пък моите скъпи съграждани минаха да ме приберат с каретата. Но да не би да мислите, че с това всичко свърши? Не, тепърва започваше пътуването обратно. В началото нямаше особени премеждия, но по принцип нашата пътна карма включва предимно загубване и залутване – при всяка възможност. Започна се с влизане във Велико Търново, за да нахраним конете под капака на каретата – по волята на Еру пътят отново ни завлече към Практикер. След известно лутане се отървахме от Практикер, но не и от Търново (или Търново – от нас) – трябваше малко да пообиколим града, за да излезем и без малко пак да тръгнем към София (то нямаше лошо де...), но все пак си поехме по пътя. Следваше неволна грешка, при която се опитахме да слезем към Котел и Омуртаг (така пишеше на табелите), после направихме неправомерно изпреварване, и то с превишена скорост, но стоящите наблизо пътни стражи не ни забелязаха (Мрака имал и добри страни), и така лека-полека стигнахме до родната Варна без особени препятствия и бавно бяхме разхвърляни по домовете си. Беше тиха и приятна нощ, хобитът Самознай си направи една късна вечеря, след което прегледа новостите на компютъра си и, затътрил чехли, се отправи към спалнята... Лека нощ...

Към ФОТОГАЛЕРИЯТА

Коментирай...