|
|
        
|
Изобретателен, хаплив и лаконичен, такъв е стилът на един от най-оригиналните творци на изминалото столетие. Като негов дългогодишен фен си мислех, че няма нищо по-лесно от това да напиша статия за творчеството му. Оказа се точно обратното. Затова след дълъг размисъл реших да ви запозная хронологично с творбите му и начинa на издаването им, а за да узнаете повече за всяка от тях, погледнете при ревютата на книги в нашия раздел “Фентъзи”. Единственото лично впечатление, което искам да споделя е, че се чувствам ощетена, когато чета книгите му. Ощетена от това, че свършват на един дъх и удоволствието от самото четене трае толкова кратко. (Виж, удоволствието от неочакваните фрази, асоциации, прозрения, понякога звучащи като афоризми, а и от срещите с познатите герои, у които нещо неизменно се е променило – то навестява мислите ми отново и отново.) Тери (Терънс Дейвид Джон) Пратчет е роден на 28 април 1948 г. в Beaconsfield Bucks, Англия. Средното си образование получава в Beaconsfield Public Library – основно в библиотеката; за училището признава, че всячески се е опитвало да му попречи, но той не му се е оставил През 1959 г. постъпва в High Wycombe Technical High School, мислейки че работата с дървесина при всички положения би била по-интересна и забавна от изучаването на латински език. По това време той все още не знае с какво би искал да се занимава и се нарича "неориентиран студент". Първият му разказ The Hades Business е публикуван в училищното списание, когато Тери е само на 13 години(1961 г.), а след две години този разказ се появява и в по-сериозни издания като Science Fantasy. Това му дава нужното самочувствие да се пробва на журналистическото поприще и през 1965 г. напуска High Wycombe Technical High School, за да заеме място в Bucks Free Press.
През 1971 г. е издаден първият роман на Пратчет "Килимените хора", който е посрещнат добре от читателите и критиката. Този факт не е тъй изненадващ, колкото би бил днес – все пак истински закачливият Пратчет тепърва ще се появи . Следват "Тъмната страна на слънцето", (1976) – пародия на Айзък Азимов, и "Страта", (1981) – пародия на Лари Нивън, написани в тъмните зимни вечери, в които Тери просто няма какво да прави. На 28 септември 1970 г. той напуска Bucks Free Press и започва работа във Western Daily Press, през 1972 г. се връща в Bucks Free Press като редактор на раздел, а през 1973 се присъединява към Bath Evening Chronicle. През това време работи и над серия комикси за месечника Psychic Researcher. Когато през 1970 г. Тери приема предложението на Western Daily Press, заедно със съпругата му Лин (за която се жени през 1968 г.) се преместват в първата си собствена къща в Rowberrow, Съмърсет. Там се ражда и дъщеря им Риана. Когато разбира, че вече е невъзможно по-нататъшното разширение на дома им, през 1993 г. семейството се мести отново. Наскоро след пристигането, авторът се подхлъзва пред входната врата на къщата си, удря главата си и получава леко мозъчно сътресение, придружено с частична загуба на паметта, която заличава няколкото предходни часа от живота му. За съжаление, точно в този ден той получава чек за тлъста сума от своя литературен агент Колин Смит. Пратчет много добре си спомня, че е прибрал чека на сигурно място, но къде точно... за това може само да предполага.
През 1980 г. го назначават за директор в рекламния отдел на Central Electricity Generating Board, където работи по време на излизането на първия роман от серията за "Света на Диска" – "Цветът на магията" (1983) (пародия на историите за Фафърд и Сивия мишелов на Фриц Лейбър и пернския цикъл на МакКафри). Издава го New English Library, публикувало и първите два романа на автора, като с оформлението на обложките се занимава Тим Уайт. През 1986 г. е публикувана "Фантастична светлина". Става ясно, че големият творчески потенциал на Тери изисква сключване на договор с крупно издателство, каквото е Gollancz. До този момент издателството пуска на пазара само традиционната научна фантастика, но с Пратчет прави първия си сериозен пробив в света на фентъзи литературата. Първите романи за Диска спокойно могат да се причислят към традиционното хумористично фентъзи; разправиите “Е ли Тери фентъзи, или не е?” започват по-късно. Сключва се договор за три книги - "Еманципирана магия" (1987), "Морт" (1987) и "Магизточник" (1988). До появата на "Последният континент" (1998) всички творби на Пратчет са издавани от Gollancz. По това време Колин Смит (който сътрудничи на Пратчет още от времето на "Килимените хора") става негов литературен агент. До "Последният континент", всички романи от "Света на Диска" излизат с твърда корица от Gollancz, а с мека – от Corgi (всички, освен "Ерик").
През 1987 г. Пратчет решава, че вече може да си позволи изцяло да се посвети на писането, без да се налага да работи допълнително, както прави до този момент. А и творенето на забавни персонажи му се струва много по-интересно от съставянето на списъци с журналистически въпроси за функционирането на ядрените реактори. Напуска Central Electricity Generating Board и започва да гради своята литературна кариера. Доходите му от продажбата на книги бързо нарастват и следващия договор с Gollancz вече е за шест книги и при много по-добри финансови условия. Пратчет става все по-популярен, "Маскарад" (1995) и "Интересни времена" (1995) попадат в десятката за най-продавани книги за годината, както с твърда, така и с мека обложка, а "Музика на Душата" (1994), публикувана от Corgi, четири седмици оглавява списъка на бестселърите през май 1995 година. И как иначе: съчетанието от дивашка музика-с-камъни-в-нея, тийнейджърски ангст и отвъдчовешката мъдрост на Смърт продава! (Читатели на Пратчет са ми споделяли, че "Музика за душата" е книгата, която ги е разтърсила най-много... особено ако сами са преживявали бурите на младостта, когато са я разгърнали.) "Жътварят" (1991) е осми в класацията на най-бързо разпродадените романи през последните пет години – по това време значително постижение за което и да било произведение, независимо от жанра. "Добри поличби" (1990) (пародия на "Поличбата"), в съавторство с Нийл Геймън е оригинална творба, чиито права за филмиране веднага са откупени. През 1996 г. излизат "Джони и бомбата" и "Глинени крака", The Pratchett Portfolio с илюстрациите на Пол Кидби и съпътстващ текст от Пратчет е публикуван през септември, а през ноември излиза следващите "дискови" романи - "Дядо Прас", "Маскарад" (с мека обложка) и увлекателната игра Discworld II: Missing, Presumed... Двете книги се задържат по две седмици на първо място. Вече за трети път произведения на Пратчет заемат челни позииции и в двата списъка за бестселъри (с твърди и меки корици) и до момента това не е повторено от никой друг автор.
През 1997 г. излиза "Шовинист", последван през 1998 г. от Discworld's Unseen University Diary. Същата година бял свят виждат и анимационните филми по "Вещи в занаята" и "Музика за душата" . (На принципа "или хубаво, или нищо" ще ги подминем с тактично мълчание. По почина на самия Тери.) В началото на май 1998 г. излиза първата книга на Пратчет, издадена от Transworld's Doubleday Imprint и 22-та книга от серията за "Света на Диска" "Последният континент", която оглавява класациите цели 12 седмици. Следва "Захапи за врата" и The Tourist's Guide to Lancre – съвместно със Стивън Бригс и Пол Кидби. Точно след година излиза Death's Domain (съвместно с Кидби). По същото време се създава и третата компютърна игра от Света на диска – Discworld Noir, изпълнена в 3D (повече информация за игрите по мотиви на произведения на Тери Пратчет можете да намерите ТУК). Най-ранната игра по темата, The Colour of Magic на фирма Delta 4,е удостоена със Sinclair User Classic Award, последвана от веселяшките куестове Discworld (част от екипа ни му дава специален приз за най-коремотресящ куест... и най-гаден бъг в пиратска версия, заради който просто няма начин да се справиш) и Discworld 2. Що се отнася до "детските книги" на автора – първа му е "Масклин" (1989), от бромелиадската трилогия, по-известна като "Номите"; "Бромелиада" е и първата му творба, появила се в класациите на бестселъри за възрастни в жанра. Следват "Грима и Доркас" (1990) "Крилете на Масклин" (1990) и трите книги за Джони Максуел: "Само ти можеш да спасиш човечеството" (1992), "Джони и умрелите" (1993), "Джони и бомбата" (1996).
Пратчет пише и разкази, някои от които също са ситуирани в Света на Диска – какъвто е The Sea and Little Fishers (1998). Случва му се рядко – неведнъж е отбелязвал, че в кратките форми не успява да разгърне историята, както би му се искало. Петдесетия рожден ден на Тери е отбелязан в края на април 1998 г. на парти, организирано от Transworld. Точно на същия ден той е удостоен и със званието Кавалер на ордена на Британската империя за принос към литературата. (Ние се чудим с какви ли паметни слова го е приел от британската кралица. Носи се слух, че и Тери се чуди.) През юли 1999 г. получава докторска степен по литература в University of Warwick и на свой ред присъжда докторски звания от Невидимия университет на математика Ян Стюарт и биолога Джак Коен, съавтори на The Science of Discworld, публикувана през юни същата година. През 2001 г. получава и докторска степен по литература към University of Portsmouth. "Петият слон" се появява на лавиците на книжарниците през ноември 1999 г. (първоначалното му заглавие било Uberwald Nights), заедно с "Готварската книга на леля Ог" в съавторство със Стивън Бригс.
Двадесет и петият роман от света на диска – "Истината", излиза през ноември 2000 г., за да ни разкаже истината за лъжите в журналистиката. Следва го "Крадец на време" (2001),от подцикъла за Смърт – първият роман на Пратчет, в който се усеща (ироничен) повей от древната източна мъдрост (със заигравките с квантовата физика сме свикнали още от "Ерик"). През август същата година Gollancz пускат в продажба Календар на Света на Диска за 2002-ра с илюстрациите на Джош Кидби, а през октомври читателите дочакаха и "Последният герой", с Коен варварина в главната роля. Романът е изключително събитие: освен че струва 25 лв. (българското издание), изпреварвайки с едни гърди поредния "Хари Потър", той съдържа и косоизправящото разрешение на проблема "Как се хвърля седмица с едно-единствено шестстенно зарче?" Буквално по петите (след по-малко от месец) го следва "Изумителният Морис и неговите образовани гризачи", която печели престижната награда на Carnegie за най-добра детска книга на годината и вероятно включва най-мрачната сцена в Пратчетова книга досега. Повторната съвместна работа на Пратчет с Ян Стюарт и Джек Коен довежда до създаването на The Science of Discworld II - The Globe, издадена от Ebury Press през май 2002 година. А през ноември излиза и "Нощна стража", чиято обложка е майсторски изпълнена от Пол Кидби като пародия на едноименната картина на Рембранд.
През есента на 2002 г. Gollancz публиква The (Reformed) Vampyre's Diary и календар за 2003 г. – годината, в която децата дочакаха The Wee Free Men и A Hat Full of Sky за малката Тифани, неочаквано открила особените си дарби, а възрастните се радваха на "Чудовищна команда". Следват "Пощоряване" (2004) (повече за книгата можете да прочетете ТУК), и чудесния "Изкуството на Света на Диска" с творбите на Пол Кидби. Третата книга от поредицата за науката в света на диска, наречена The Science of Discworld III – Darwin's Watch, е публикувана през май 2005 година; световната наука окончателно си взема отпуска от търсенето на ToEs (Theory of everything’s, теории за всичкото) и отива да си смуче палците (а на английски – toes). Есента на същата година излизат и Thud! (повече за книгата можете да прочетете ТУК) и книжката с картинки, илюстрирана от Мелвин Грант Where's My Cow?, която ни показва Сам Ваймс, четящ истории на малкия си син (и справедливо разгневява феновете на Тери – че бива ли толкоз пари за таквоз книжле?). Последната засега творба на Пратчет ни зарадва миналата година – Wintersmith (третата от историите за малката Тифани, повече за книгата можете да прочетете ТУК). За радост на феновете, все по-активно и качествено започва и филмирането на произведенията на автора. Миналата година на малкия екран излязоха два филма – минисериала в три части по "Джони и бомбата" на BBC1 и чудесната адаптация на "Дядо Прас" на MOB Films, излъчвана по Sky1. Следващата екранизация ще бъде на The Wee Free Men, а Sony Pictures Entertainment вече са наели за режисьор Сам Райми, който ще започне работа по филма, веднага след приключване монтажа на “Спайдърмен 3”. Памела Петлър, сценаристката на Corpse Bride и Monster House ще адаптира книгата за екран. Това ще бъде първият кинофилм по творба на Пратчет. Последното произведение, над което Тери работи в момента е MakingMoney, където отново ще се срещнем с Moist von Lipwig.
Авторът се отнася много спокойно към славата си. Вместо да отговаря ва репортерските въпроси, той предпочита да броди из полята, обкръжили тристагодишния му дом или да се катери по скалите като запален алпинист-любител. И все пак любимото му занимание си остава писането: "Когато пиша, душата ми си почива. Може да звучи необичайно, но това е истината". И можем ли да не му повярваме? Достатъчно е да се вгледаме в редичката от негови романи на лавиците си – тъй много няма как да не са рожби на любов. Пратчет несъмнено е един от най-добрите съвременни писатели, който се изхитрява да пише не само смешно, но и умно; любимото му преобръщане на стереотипите и отразяване на актуалните процеси от реалността, нашата си реалност, в кривото огледало на гротеската, за да изпъкнат по-добре, ни кара да си мислим – а може би и да се променим – дълго след като отшуми смехът.
|
||||||||||||||||||||||
