|
|
        
|
Дочакахме! Sky one пуснаха на екран Hogfather, понашему „Дядо Прас” – най-коледната история от всички негови книги. СМЪРТ и неговата внучка Сюзън, вездесъщата гилдия на убийците и най-обърканите и странни магьосници, които можете да си представите, килерни битки с чудовища и преследване с прасета, всичко това споено с типичния пратчетов хумор и въбражение. И да не забравяме коледния дух, леко изменен, но все така тържествен. Кастингът на минисериала е впечатляващ – един от най-добрите английски театрални и телевизионни актьори и актриси (Джос Акланд, Мишел Докъри, Дейвид Уорнър) са избрани да пресъздадат героите в първата екранизация на „Дядо Прас”, а Ян Ричардсън успява в невъзможното – да озвучи СМЪРТ... правдоподобно. Единственото слабо звено според мен бе изпълнението на Марк Уорън, в ролята на г-н Тийтайм. Постоянно ми напомняше на Малкълм МакДауъл в „Портокал с часовников механизъм” – същите жестове, глас и мимики, допълнени от явното физическо сходство; филмът спокойно можеше да мине и без тази аналогия.
Като заклет фен на Пратчет съм пресъздавала произведенията му десетки пъти в главата си и не може да се каже, че спестявам критиките, като открия повод за такива, но в случая екипът се е справил чудесно, следвал е развитието на книгата и това не бива да учудва никого, защото Тери е следял от близо филмирането и е давал съвети по всеки възникнал въпрос или проблем. За високото качество на лентата способства и фактът, че двадесетата книга от „Света на диска” е филмирана с камери с висока разделителна способност и миксирана с иновативни програмни продукти, което ясно си проличава при анимационните сцени и специалните ефекти. Приказка за малки и големи, коледна история, която те кара да се замислиш. И на нашия въпрос, зададен чрез Сюзън „Значи се опитваш да ми подскажеш, че хората имат нужда от… фантазии, за да понасят живота?” Пратчет посредством СМЪРТ ни отговаря: „ВСЕ ЕДНО ГЪЛТАТ РОЗОВИ ХАПЧЕТА? НЕ. ХОРАТА ИМАТ НУЖДА ОТ ФАНТАЗИИТЕ, ЗА ДА БЪДАТ ХОРА. ЗА ДА БЪДАТ СРЕДОТОЧИЕТО, КЪДЕТО СЕ СРЕЩАТ ПАДНАЛИЯТ АНГЕЛ И МАЙМУНАТА, ИЗПРАВЯЩА СЕ НА ЗАДНИТЕ СИ ЛАПИ.”
ХО! ХО! ХО! Весела Прасоколеда!
Най-после! Първият сполучлив опит за екранизация по книга на Пратчет е вече факт. Английският телевизионен филм в две части „Дядо Прас”, който излезе за тази Прасоколеда, е наистина размазващ. Вероятно съм толкова възхитена, защото бях скептично настроена. След безкрайно грозната анимация по „Музика на душата” и слабия филм „Джони и бомбата” бях обявила книгите на Пратчет за невъзможни за екранизиране. Стилът му е дотолкова обвързан с каламбури и уникална авторова реч, че да се създаде филм по тях е нещо почти невъзможно. Почти-то обаче бе доказано от „Дядо Прас”. Убедена съм, че са много малко хората, незапознати с Пратчет, но да споменем малко и за сюжета. На гърба на великата костенурка А’Туин стоят четири слона, които държат Света на Диска – свят на магията, професионалните гилдии и странни митологични същества. В най-големия град на този свят през Гилдията на убийците се появява тайнствен клиент, който предлага няколко милиона долара, за да бъде убит Дядо Прас (който е нещо повече от преоблечен дебелак, раздаващ подаръци на послушните деца). Договорът е поет от г-н Тийтайм, хм, простете – Тиатами, чийто мозък е дотолкова изкривен, че може да роди план за убийството на антропоморфна персонификация. Но дали планът предвижда намесата на трезва и безстрашна бавачка, по съвместителство и внучка на СМЪРТ? А тази на самият СМЪРТ и неговият елф Албърт? И ще спре ли да изгрява слънцето, ако бъде убит Дядо Прас?
Безспорно да се създаде игрален филм за Света на Диска е трудно – всички щъкащи по улиците на Анкх-Морпорк тролове, джуджета, неумрели и орангутан-библиотекар са предизвикателство пред всеки сценарист. В „Дядо Прас” обаче проблемът е избегнат – доста сцени от книгата са орязани, а свръхестествените същества са ограничени до няколко антропоморфни персонификации – СМЪРТ, самия Дядо Прас, Феята на зъбчетата и О, Боже на махмурлука. Не ме разбирайте погрешно – сценарият не е изгубил много поради тази непълнота. Напротив, пратчетовото е запазено от диалозите, изкарани директно от книгата. Както и от придържането към визията, наложена от картините на Пол Кидби, чиито илюстрации удивляват с точността си дори Пратчет. Смърт и Великата А’Туин са едно към едно, кастингът е поне в 80% удачен – Мишел Докъри, която изпълнява ролята на Сюзън, се справя доста добре, Марк Уорън като г-н Тиатами е направо ужасяващ, а О, Боже-то може да ви изпълни със съчувствие и обещания за трезвеност. Грубата грешка в кастинга според мен е ефрейтор Ноби Нобс, но пък е простима, тъй като сцените с него са наистина малко, а актьорите, които биха могли да го изиграят – още по-малко. Другото, което не ми допадна, бе преподавателският състав на Невидимия университет. До голяма степен се сливаха в една обща купчина от заядливи старчета с червено облекло, островърхи шапки и общо тегло от 800 килограма. Но, замисляйки се за описанията, изниквали в самите книги, те са си точно това. П.П. И ХО, ХО, ХО, естествено.
Пратчет на екрана – това си е събитие. „Дядо Прас” е наистина забележителен, не само с твърдото придържане към авторовия текст или визията на Кидби: филмът успя да убеди всички, че Пратчет е възможен за успешно филмиране, че може да се получи великолепно и – като следствие от това – да се надяваме, че е начало, че ще видим още. Защото аз определено искам ОЩЕ.
Едно предупреждение: филмът е телевизионна постановка. Не разполага с няколкостотин-милионен бюджет за декори и специални ефекти. Не очаквайте нищо от ранга на Властелина или Междузвездни войни (обаче скритите ми убеждения са, че именно това заслужава). Въпреки всичко, за телевизионна постановка са се справили удивително добре със специалните ефекти – А’Туин и Смърт на плъховете просто радват окото, въпреки „театралния” декор, който на места леко разочарова очакванията и представите за нещо по-мащабно. Освен това филмът явно е планиран като семеен – постановка за деца и родители едновременно, но предимно с насоченост за деца. И забележете колко ДОБРЕ е запазено Пратчетовото на книгата, която определено не може да мине за детска. Всичко това не е за сметка на диалозите или атмосферата, а е предадено от актьорската игра. И още нещо: продавачът в последнта сцена – да ви се струва познат? ;) Изобщо, ако сте фенове – пък и да не сте – гледайте „Дядо Прас”. Уникален е!
|
||||||||||||||||||||||
Весели празници и се забавлявайте! 
Лично аз гласувам с две ръце за филма и го препоръчвам на всички фенове на Пратчет, като силна екранизация без много ефекти, но пък с добра актьорска игра. Желая ви весела Прасоколеда. 
