|
|
        
|
Eдва ли има човек, който да не е чувал за Джон Толкин и неговата сага “Властелинът на Пръстените” (както и за други интересни творби, развиващи се в Средната земя – светът на “Властелина”). Толкин и книгите му са оказали толкова голямо влияние в световен мащаб, че то на практика може да се открие навсякъде, включително и в музиката. Не са малко групите, повлияни директно или почерпили вдъхновение от Средната земя и героите, живели в нея. В България също има няколко такива и нашата цел е да ви запознаем доколкото можем с тях.
Gin Sur – интересна прогресив метъл банда, ту мелодична, ту твърда, използваща в началото стандартния инструментариум от китари, барабани и вокали, а след това и цигулка, внасяща интересно и особено звучене на парчетата им. В този състав просъществуват за кратко, след което групата е обновена през 1996 година, добавяйки в състава си и цигуларката Невена (свирила в група “Три и половина”). В следващите години през групата минават още музиканти, а през 2000 г. е записан албумът “Съновидения”. За жалост този албум поне засега не е намерил издател. Кратко ревю и информация за албума можете да намерите на този адрес: http://www.armenelos.org/campus/musichall/ginsur_news.php (с любезното съдействие на Манимал – отговорник на Музикалната зала на университет Арменелос). През годините на съществуването си групата има много излъчвания по радио и телевизионни канали, а също има участия на фестивалите “Верея” – Стара Загора (1997 г.), “Бургас-Блусфест ‘97”, “Берксток-2000”, както и много изяви в столичните клубове “О!Шипка”, “Сцената” и др., където свири и авторски песни. За съжаление Gin Sur се разпадат през 2003 г.
Moria – мелодичен/епичен блек метъл. Както казва в интервю преди известно време Werewolf, един от основателите на групата и фен на Толкин, “За нас Мория представлява огромна мистична система от галерии и пещери, пропасти и проходи... но в душата на човешките създания. Техните най-атавистични страхове, техните чувства и предели на мъдрост и познание. Признавам, че името произхожда от творчеството на Дж. Р. Р. Толкин – до известна степен съм инспириран от идеите му и неприкрития му хуманизъм, представен по безкрайно достъпен начин, но като цяло ние визираме символиката на отделните хора – повече, отколкото символиката на фантасмагоричното, свързваме я с методичността на ежедневието, пренесена на по-опростено, но действено ниво. За нас Moria стои перфектно за име на групата ни.” От друга страна, в интервю преди броени дни китаристът Khan Kubrat сподели: “От Толкин – моите уважения към него, добър писател и историк е бил – сме взели само името си, което бе предложено от Краси (Werewolf – бел. авт.). Нашата музика по никакъв начин не е повлияна от неговите творби. Тя е повлияна от нашия собствен мироглед, и в последно време – от историята на България. Все пак трябва да имаме предвид, че Мория е и историческо название, имало е такава българска крепост около София.” Това е достатъчно интересен и важен за нас като българи факт, за да бъде споменат. За самата крепост се знае малко, но има предположения, че “това са развалините на стара крепост, наричана сега Хисарджик, който се намира по стария път между Пловдив и Средец, в планината над с. Ветрен” (К. Иречек). Интересен факт е, че самата крепост оказва силен отпор на император Василий Втори по време на завоевателен поход, и в края на краищата остава незавладяна…така, както и Мория при Толкин остава владение на джуджетата, докато не събуждат дремещият дълбоко ужас – балрогът.
Групата е създадена през зимата на 2002 г. от Werewolf и Khan Kubrat, като двамата привличат също басист и клавирист, с помощта на които записват демото “To Turn The Sorrow”. Материала предизвиква добри отзиви в компанията Counter Attack, което води и до сключване на договор за два албума. През ноември 2003 първият албум, озаглавен “Mountains In Sorrow” вижда бял свят и въпреки перипетиите около 2-месечните записи си струва. За съжаление обаче чудесният материал получава много слаба реклама и промотиране, а вследствие това и други проблеми съпъстващи групата, активността и намалява и в крайна сметка, уморен от цялата епопея, Werewolf решава да напусне в началото на 2005 година за да се отдаде на друг проект. Все пак няколко месеца по-късно той е склонен да се завърне и така групата отново заработва на пълни обороти. Разработват се нови композиции, факт е и сериозна концертна дейност, включително и фестивали, като Winter Storms 2005, Black Death Explosion Fest, Берксток, Winter Storms 2006 и др.
Лот Лориен – самите музиканти определят стила си като уърлд-фюжън/етно-кросоувър. По-просто казано, това е една интересна комбинация на фолклорни влияния от цял свят (предимно български, келтски и скандинавски), като всичко това е аранжирано в доста модерно джаз/рок звучене, като е добавен и класически елемент. За да се разбере по-точно стилът на групата, е най-добре да се чуе, но човек може да добие и някаква представа от инструментариума: акустична китара, баскитара, цигулка, клавирни падове и звукови ефекти, барабани и перкусии, както и нежният и плътен глас на вокалистката Бора, който не случайно кара медии и фенове да наричат групата “елфите от Варна”. За това обаче има принос и самото име. Както самите музиканти споделят, те са запалени почитатели на Толкин и творчеството му за Средната земя. Засега групата няма песни по теми, свързани с Толкин – музикантите черпят по-скоро индиректно вдъхновение. Лотлориен е златната гора на Галадримите – горските елфи, кралството на Галадриел и Келеборн. Групата променя малко начина на изписване на името, като по този начин набляга и на собствения облик и звучене. Хората от групата обичат да подчертават връзката и приликата на Лотлориенските елфи с митични същества от нашата митология – самодивите, и подчертават, че звученето на групата и песните й са не толкова популярни и модерни, колкото търсещи едно въздействие, което да накара слушателя да се откъсне за малко от неприятностите на заобикалящата ни действителност и да попадне в един вълшебен свят…така, както и елфите в Лотлориен живеят откъснати и изолирани от останалия свят в края на Третата Епоха (времето на събитията във “Властелинът на Пръстените”). Проектът е създаден през 1996 г. от Кирил Георгиев и Златомир Вълчев. През 1997 г. групата прави първия си концерт под името Лот Лориен, като през този период през нея минават различни музиканти, а през 1999 г. се установява сегашният състав:
Лот Лориен има много участия в страната и чужбина, предимно на музикални фестивали, като Варненско лято, Аполония, Colours of Ostrava (Чехия), Etnoambient Festival (Хърватска), Green Wave (Русия), Trnfest (Словения), Sergey Kuryokhin International Festival (Русия), Chieti Festival (Италия), Kihaus Folk Music Festival (Финландия) и др. Групата работи с много гост-музиканти като Теодосий Спасов – кавал, Николай Йорданов – флейта, Роман Столяр (Русия) – флейта, Н. Скот Робинсън (САЩ) – перкусии, Латиф Болат (Турция, САЩ) – суфи пеене и саз, и др. До момента Лот Лориен са издали два албума – “Източен Вятър”(2002), който все още не е пуснат на българския пазар, и “Во живо одь Охридь” (2003) – концертен албум с Теодосий Спасов. Всеки момент се очаква пускането на музикалния пазар на най-новото им творение – албумът ще носи името на групата и ще бъде с доста разнообразно звучене, допълнено от приятелите гост музиканти, участващи в записите. Сред тях са турския вокалист Латиф Болат, известен още с работата си с Джордж Лукас и писал музиката по “Младият Индиана Джоунс”, руският композитор и музикант Роман Столяр, обогатяващ звученето на албума със средновековна флейта, Николай Йорданов – флейтист и член на съюза на испанските композитори, както и народната певица Петя Драгнева (хор “Ангелите”) и гайдаря Драгни Драгнев. Две от песните са по стихове на поета Георги Константинов и Рей Гонзалес (Куба).
|
|||||||||||||||||||||||||
С разрешение на групата в Музикалната зала на онлайн университет Арменелос са достъпни концертни видеозаписи – 
