|
|
        
|
Малко хаотично, но реших да направя един бегъл преглед на групите, носещи имена от Толкиновото творчество и трябва да отбележа, че и под вола може да се намери теле. Преобладаващо влечение към историята на Средната земя се забелязва у блек метълите, което повдига въпроса какво общо има Толкин със сатанизма. Аз лично предпочитам да си обяснявам тази тенденция с неумиращото дете във всеки един от нас.
От една страна той се явява нещо като архизлодея на всички епохи в творчеството на Толкин. Така де, какво по-хубаво име за яка блек метъл група. Уви, дет метълите от немското градче Meschede още през 1987 г. са заели името, носейки го и до днес. Доста по-запомнящо се, но не толкова оригинално колкото първоначалното Cadaverous Smell, но не толкова “смъртно”. Оттогава те са абсолютните звезди на германската дет сцена, без никой сериозно да е застрашил господството им. С албума си Odium от 1993 г. поставиха и доста високи стандарти за стила като цяло, а в последно време са се насочили към експериментиране с индъстриъл елементи.
Далеч по-скромен е Кристиян Викернес, човекът-група и лидер на норвежката блек метъл сцена, преди да смени философските си, творчески и политически възгледи в затвора. Освен сатанист, националист, паганист и т.н., известният още като Варг Викернес (“Вълкът” Викернес) е и върл толкинист. Ако си спомняте симпатичния орк, който искаше да изяде Мери и Пипин (или поне краката им), то като артистичен псевдоним на Кристиян той е повишен в граф – Count Grishnackh. Самото наименование на проекта на мордорски означава “тъмнина”, което според настоящото настроение на графа може да се тълкува и като светлина (което християните възприемат като тъмно, абе сложна работа).
Това е едно доста популярно в метъл средите наименование, доста експлоатирано в ранната кариера на повечето групи. Това е разбираемо естествено, все пак Mordor е домът на главния лош и на орките, нещо като ад на земята. Единствено полските дет метълисти и испанските трашъри могат да се похвалят с някакъв успех (за разлика от горните групи, успехът тук се изразява в издаването на два албума). Все пак ви препоръчвам поляците, има хляб в тях.
Всъщност трябва да отбележа, че наименованията на туристически забележителности от света на Толкин се радват на особено внимание от страна на метъл групите. Ето например норвежките сатаник-екстремисти смело са си харесали това така нерадостно плато от Mordor като подходящо за подобен стил музика. Блекърите изглеждат дори по-мрачни от обитателите на владенията на Саурон – ефект, успешно постиган с много бяла и черна боя, кожа и патрондаши. Като сме на темата, едно от имената на Mount Doom (намиращ се върху платото Gorgoroth) става известно покрай шведските мелодик-дет-паганисти. Сравнително за кратко те успяха да се издигнат от обещаваща млада сензация до едни от класиците в стила (ъъъ, във викинг-метъла). А и използването на елфическото име на планината, направила възможен края на пръстена, е доста по-оптимистично от водещата толкинистка вълна. Благозвучно, мрачно, значи “черна магия”. Затова норвежкото блек метъл дуо не се е поколебало да си го присвои. Мелодични и иновативни, те бяха дълго време свежият полъх в скандинавската сцена. Сценичното им присъствие също е на ниво, с аристократичните ренесансови костюми. И със сигурност станаха по-известни така, отколкото ако се бяха кръстили Black Magic. Това звучи някак гордо. А освен това звучи и по скандинавски. Крепостта на Саруман (уж бял, но пък лош) е харесана от друг лидер на изгряващата норвежка блек сцена, Fenriz от Darkthrone, за едноличния му страничен блек-викинг проект. Със сигурност обаче по-известни са шведските пауър метълисти, най-малкото заради по-комерсиалния си стил. Лошо място е тоя проход, там обитава кралицата на паяците, Шелоб (оказа се, че има и група Shelob’s Lair) и е поредното животозастрашаващо място в Мордор. Затова е малко учудващо калифорнийските хевита да са заели хубавото име, но това е разбираемо, предвид факта, че все пак съществуват от преди зората на блека.
|
|||||||||||||||||||||
Разбира се, това далеч не е всичко. Има стотици групи, неиздали повече от демо или само някой слаб албум, които са запалени толкинисти. Наименования като Sauron, Gothmog, Balrog и десетки други не са пожалени в трудната борба да си намерим име за метъл групата. А това е все по-трудно, при това разрастване на сцената. Аз лично бих се спрял на нещо по-хумористично, например на дет метъл сензацията Meriadoc Brandybuck. 
