Тази рубрика е нещо като фокус – фокус върху неща извън книгите (фантастика и фентъзи), музиката и кино, нещо, което ни вълнува и искаме да го споделим с посетителите на сайта, да разкажем за събитие, човек, друг тип литература или каквото и да е, привлякло вниманието ни. Рубриката “Специално” е посветена на такива събития.
В рубрика "Специално" в настоящия брой можете да прочетете:
Ако очаквате поредната статия за Толкин и творчеството му, направо преминете нататък. Няма да пиша за Толкин. Ще ви разкажа една история. Ще ви разкажа за едно пътуване до място, от което всеки почитател на Толкин може да се вдъхнови. Защото то е служило за вдъхновение на самия Роналд Толкин. Беше слънчева събота в началото на октомври миналата година, подухваше вятър тъкмо колкото да ти разпилее косите. По ведоми и неопределни пътища, около обяд се отзовах пред портите на колежа Christ Church в Оксфорд, Великобритания. В имейла пишеше: обиколка на Оксфорд и места, свързани с Толкин....
Литературата на удивлението е странна птица. Сива за сивите хора от сивото сега-днес, мимикрирала с цвета на паважа, в който вечно са вперили очите си. И обсебващо пъстра за Другите, за които един свят не стига. Литературата на мечтанието е и по своему уникална. Особено с едно свойство. Да създава шедьоври, които със страховита лекота се превръщат в почти-религии за огромно множество почитатели и с хода на годините генерират собствена космологичност. И трите кита на модерната литература на удивлението – НФ, фентъзи, хорър – могат да се похвалят с подобни “преломни хоризонти на съзнанието”, сред които има място само за един Феномен. ...
Да се опита човек да сложи някакви рамки, пък били те и красиви, около личността и същността на Джон Толкин, би било едно от най-нормалните неща на света. Дали обаче по този начин не би заградил сам себе си и не би фокусирал погледите върху собствените си качества, вместо върху тези на Професора, е друг въпрос. За едни хора Толкин е творец, за други – изкусен интерпретатор; и както всичко около нас, така и той не е еднозначен в съзнанието на различните хора ...
Фентъзи жанрът като такъв печели все повече и повече последователи – факт, не толкова далеч от логиката поради стремежа на човешкото съзнание към развихряне на фантазията. Безспорно водещо изразно средство са романите, но за много фенове собствената интеграция в един въображаем свят става много по-успешно чрез настолните ролеви игри. Малко встрани, като низша форма на представяне се явяват компютърните игри. Те, разбира се, не оставят почти нищо на въображението и често свеждат целите на консуматора до безсмислено избиване на всякакви лазещи, скачащи и летящи гадинки ...
Концепцията за тази рубрика се роди трудно. Дори самата й дефиниция не е проста. Какво е специално? Специални са миговете, прекарани с добра книга, независимо каква. Специални са срещите с приятели по особен повод. Специални са запознанствата с интересни хора. Специални са моментите на радост. Специални са моментите на разочарование или скръб. Специално е това, което искаме да кажем на света с рисунките си, с думите си, с действията си. Така всичко, което имаме да споделим със света, за хората, личностите, творбите, или проблемите, на които искаме да обърнем внимание намериха своето място тук. В Специално.
