Когато самопожертвователно снех от плещите на колегите забавлението да пишат за филмите по неостаряващия роман, много добре осъзнавах какво бреме си избрах. Всъщност това, което трябваше да постигна, бе да напиша една безсмислена статия... така че да има някакъв смисъл от нея. Защо безсмислена? Ами повечето – не, всички – потенциални читатели на списанието или са гледали филмите поне по три пъти, или са се зарекли никога да не ги гледат. А също така всички те са чели романа ...
Никога не съм крил, че за мен в киното Дейвид Финчър е вероятно най-гениалният, който някога е сядал на режисьорския стол. Много близко до него, а и с доста сходства в стила се оказа не толкова известният Гилермо Дел Торо, с който се запознах по-систематично едва след излизането на странният “Лабиринтът на Пан”. Между двамата могат да се открият много сходства, които естествено правят от мексиканеца нов потенциален мой любимец...
На екраните излезе още една трагична екранизация на книга, която вместо да запази духа и идеите на оригиналното произведение, залага на визуални ефекти. Мисълта ми е за режисирания от Шон Леви семеен филм „Нощ в музея”. Преработвайки детския роман на Milan Trenc „Нощта в музея”, сценаристите са пропуснали един от най-важните моменти в книгата – разглеждането на отношението баща-дете, което всъщност прави филма леко непригоден за семеен ...
Той беше обречен на гибел, но оживя, за да отмъсти за изтребването на рода си. Последният оцелял от племето на Сивите псета се превърна в могъщ воин, наричащ себе си Вълкодав. Избегнал смъртта в робските рудници, той се отравя на пътешествие, неотлъчно следван от своя верен спътник – нелетящия прилеп с разкъсано крило. Добирайки се до крепостта на Людоеда, един от виновниците за гибелта на рода му, Вълкодав го посича, само за да разбере, че мисията му не е завършена и че виновникът за сечта преди години е все още жив и гордо носи вълка на десницата си ...
Страннико сред здрачните пътеки, търсиш и немислимото? Поседни, на точното място си. Тук времето започва, когато светлините угасват, а всяка нега, скръб, страх и страст се пресичат в Музата на целулоида. Тя - толкова млада, лъстиво неустоима и непоправима лъжкиня, вече те е оплела в мрежата на неоновите си олтари - киносалони и сини екрани.
Ела и се присъедини към легиона поданици на Магията на движещата се илюзия. Тук можеш да прочетеш отзиви, рецензии и критики за многото брегове на нейните фантазии от малкия или големия екран. Тук свободно можеш да споделиш възхищение, хипнотизиран потрес, тръпчив страх или втръснала с дъх на пуканки досада... всичко от адреналиновата джунгла на 8 мм-вата лента. Фентъзи, фантастика, хорър, манга, анимация, трилър, съспенс, "сива реалистика", всяка щуротия от братя Люмиер до днес - търси, чети, говори, спори. Безразличието остави за безцветните. Хайде, кликни с мишката, пристъпи, светлините угасват, лъчът прорязва прашинките и...
