 |  |
| | |
 |
 |
        
|
Те са немци, световно известни са и имат милиони продадени копия от албумите си. Освен това са с оригинално име и са абсолютни лидери в един определен стил електронна музика, да не кажем че са едни от създателите на електронната музика изобщо. Звукът им не е загубил и частица от актуалността си през години, без да се е променил особено. Не, те не са Rammstein. Всъщност Rammstein могат само да мечтаят за подобна кариера и имидж, или по-скоро да почнат да мечтаят, когато издържат още 25 години на върха на световната сцена. Точно със толкова им водят сънародниците от Kraftwerk, абсолютни фаворити на поколения тийнейджъри. Е, началото през 1970 е доста монотонно, да не кажем скучно, но за сметка на това е двойно. На пръсти се броят групите, издали два албума в дебютната си година. Всъщност на пръсти се броят групите, издали албум, поне един, през първите пет години от съществуването си. Още със събирането на проекта обаче първите членове, Ralf Hutter и Florian Schneider-Esleben започват ударно да реализират идеите си за модерна музика, която всъщност по това време си е направо футуристична. Дори в рамките на една година уменията на музикантите да преплитат електронни семпли нарастват стремглаво и вторият, Kraftwerk (1) далеч не е допълнение към дебютната тава, а качествено нов звук. Малко по-късно се появяват и вокалите, прекарани през вокодер, прогресивно явление по това време. Не трябва да пренебрегваме влиянието и на Conny Plank от Kling Klang студио, почти легендарна личност в електронната музика по това време. Плодотворното сътрудничество, уви, се прекратява след първият комерсиален успех на проекта – Autobahn от 1974. От там нататък самостоятелния творчески път на Kraftwerk наистина прилича на “магистрала”, която май още не е свършила. Първата стъпка е присъединяването към групата на електронните перкусионисти Wolfgang Flur и Karl Bartos с което се оформя класическият състав на Kraftwerk. Емблематични за младежите са концертните изяви и ексцентричното отношение към живота около тях. Донякъде те се държат като истински поп звезди (не че не са), късайки нервите на журналисти и продуценти.
Изпълненията на живо са пищни, изпълнени с импровизации. Голяма част от тях стават основа за бъдещи композиции, а самите концерти са катализатор за растящата популярност на групата. В кратки срокове излизат силният и логичен Radio-activity (1975) – тук вече композициите са значително по-кратки и съответно не толкова доскучаващи и легендарният Trans Europe Express (1977), издаден на немски и английски, което се налага като практика за квартета още от предния албун. По този начин Kraftwerk искат да подчертаят немската си идентичност, без да губят от доста по-широкият англо-езичен пазар. Лично за мен следващият, The Man Machine (1978), е връх в творчеството им. Уводната композиция, The Robots, се превръща в евъргрийн хита им. Вероятно повечето хора са го чували под една или друга форма, или просто като семпъл, без изобщо да знаят че се касае за Kraftwerk. След 1981 започва голямата рецесия за Kraftwerk, когато Flur и Bartos напускат. Постоянното текучество в състава замразява концертните прояви, а единственият студиен запис се появява през 1986 и е самотен до 2003. Следват години на творческо лутане, пререкания с напусналите и спекулации за нови записи. Като постоянни членове се утвърждават Fritz Hilpert и Henning Schmitz, с които през новото хилядолетие и в тон със станалите модни реюниъни на пазара излезе дългоочаквания Tour de France Soundtracks. Kraftwerk явно още знаят как се прави, защото голяма част от новоизлюпените звезди трудно могат да постигнат подобна хармония и съчетание на звуците. Последвалият Minimum Maximum е лайв албум, с който групата за пореден път демонстрира силата си и дава заявка, че все още не е за изхвърляне. Е, може да не съм най-големият фен на електронната музика, но нямаше как да пропусна това кратко представяне на синт-поп легендите. Kraftwerk разбира се заслужават, а и биха могли да напълнят доста томове с истории, факти и впечатления. Това обаче е работа на хроникьорите и критиците, докато моята е просто да ви препоръчам горещо да изслушате внимателно The Man Machine. Има какво да се чуе там.
|
|||||||||||||||||||
1975: Radio-Activity (Radio-Aktivitat) 