Винаги има някакво събитие, или начинание, или дори прост факт, който ни е отровил няколко часа, дни, седмици или месеци, и който е отминал. Един приятел казва: “Ако не гледам с хумор на ситуацията, ще трябва да откача”. Е, “Нещата от живота” са точно такава рубрика – лекарство против откачане.
В рубрика "Нещата от живота" в настоящия брой можете да прочетете:
Доклад от редник орк 3234, единствен оцелял след вероломното клане посред нощите, организирано от заблудени рохански конници. На вниманието на Саруман:
Моля да се обърне внимание на факта, че измежду елфите са се появили нови странни разновидности. Всеизвестно е, че са бързи стрелци с лък, но при битката за пленяването на полуръстовете, когато беше ликвидиран един човек от задругата, забелязах елф, който не само че имаше цял арсенал в колчана си, но и зареждаше и стреляше много бързо! ...
В първите дни от приемането на България в ЕС изниква въпросът дали българските история и култура няма да бъдат претопени в общото европейско наследство и бъдеще. Много се изговори по тази тема – някои хора посочваха, че интеграцията ще ни обезличи, други напомняха, че българите са запазили самосъзнанието си и през най-тежките векове на робство. Личното ми мнение е, че ние ще продължаваме да се тупаме гордо по гърдите „булгарише, булгарише”, което всъщност не е толкова зле, колкото ви изглежда.
Има един, според доста хора, огромен недостатък в човешката психология. И това е, че непрекъснато си ядем нервите за нещо. Трябва да има Драми. Прекарваме повече време да се косим за нещо, от това да се радваме на нещо друго. Постоянно съжаляваме за нещо, а колкото повече одъртяваме, толкова по-зле става – косим се за неща станали все по- и по-отдавна. И какъв е смисъла? Можем ли да променим нещо, което вече се е случило? В крайна сметка, не излиза ли, че колкото по-скоро се справим със ситуацията, забравим за нея, или я погледнем откъм смешната й страна толкова по-добре не само за нас, а и за околните? Особено последното – ще се получи великолепна Тема за Разговор и освен това укрепва Социалните контакти, ‘щото излиза, че сме готини и забавни хора. А за околните - защото, както всички знаем, парата се изпуска не по предназначение. Така че – дайте по-ведро! Следващият път ще знаете.
Странно как се случва така, че една трагична ситуация винаги е смешна ПОСЛЕ. Ден-два след като отмине. Независимо дали е кошмарна ваканция, болничен престой или контролата ви е гепила без билетче. Представяте ли си колко нерви и ядове, колко бели косми бихме си спестили, ако можехме да видим комичното по време на случващото се... Само дето ни е до смях после, ако ни е до смях изобщо. Хората казват, че смехът лекува. Май е вярно. Дори и после, не е зле да гледаме с хумор на всичко, което ни поднася живота и да приемаме нещата (че и себе си покрай тях) прекалено на сериозно. Пробвайте – ще видите, че така е по-леко.
