|
|
        
|
Да си вземем последно сбогом с Чочо Владовски. Той си отиде някак безшумно, тихо, и много хора дори не разбраха за кончината на един от уникалните гласове в българския рок. Отиде си на 10 декември след дълго боледуване, а новината за това потъна сред коледните и новогодишните вълнения, сред рекламите, сред предаванията за българския "елит" и модерната българска култура; сред псевдо-награди на списания и сватбата на Азис. Явно живеем в жълта страна, в която простащината е на почит, щом последното събитие бе толкова широко отразено, а новината за смъртта на вокалиста на Тангра се вмести само в новините. Единствено електронните медии, обърнаха внимание на случилото се, а "БГ Радио" обявиха 12 декември за ден в памет на Чочо. Едва ли има човек, които да не танцувал блус на приглушена светлина и да не е притискал любимия си човек на фона на песента на Тангра "Любовта, без която не можем". Една от най-нежните и едновременно най-тъжните балади в българския рок. Няма купон, на който, ако някой умее да свири на китара, в един момент всички да не запеят дружно "... с виенска кифла, с каничка кафе...". Една песен превърнала се в студентски химн, в символ на свободните духом хора. Сетне непременно идва редът на "... в който друго, освен да се влюбиш, просто няма какво да се случи...". Цветан (Чочо) Владовски е роден на 20 март 1956 г. Родителите му са класически музиканти и той самият е с класическо музикално образование – флейтист. Започва да се занимава с музика още като ученик, свири в няколко поп групи, между които и "6+1". По-късно, през 1974 г. е вокалист на първата формация "Диана експрес", работи и със "Синьо белите" – оркестъра на Емил Димитров. Когато е първи курс в музикалното училище, започва да свири със своя приятел Иван Лечев в читалище "Пробуда". Брат му Трошан, които по това време е китарист в група "Сребърни гривни", го чува и го привлича да работи заедно с тях. В групата работят и други известни музиканти – Георги Минчев, Борис Годжунов, Крум Клъчев. Групата много отдавна я няма, а по-голяма част от хората, свързани с нея, не са в България от години. Тошан Владовски е в САЩ от около 30 г. В последното си интервю за "Тангра Мега Рок" Чочо споделя, че официално у нас не е издаван диск на "Сребърни гривни", а той е събрал каквито записи е успял да намери, пратил ги е на другия китарист в групата – Вальо, който в момента е във Финландия, и той сам е направил вкъщи диск на групата, тъй като в България не са се намерили спонсори, за да се издаде. Жалко, нали? Жалко и грозно, само че на кой му пука, че част от българската музикална история потъва в забвение – нали си имаме модерна, стойностна и уникална музика днес.
Чочо става известен и е познат на повечето хора като първият вокалист на рок група "Тангра". Там той изпява и едни от най-известните песни, с които се свързва неговото име – "Любовта без която не можем", "Малкият град", "Богатство", "Боряна", "Завръщане", "Есента". Групата вписва името си в златните страници на историята на българската музика. Чочо работи с тях до 1984 г. – след това, понеже е несъгласен с новото звучене на групата, ги напуска и започва солова кариера, като от тази раздяла печелят единствено феновете и рока. "Тангра" с новия си вокалист Стенли е една от първите наши групи, започнали да свирят в стил ню-уейв и създава песни, станали вече безсмъртни. Чочо Владовски издава само дава албума: "Цветан Владовски" (1986) и "Богатство" (1996), но тогава се ражда една от най-великите български песни, която поне според мен един вид негова автобиография – "Безсъние". Започва да работи и с Лили Иванова, с която се запознава през 1988 г. и по-късно продуцира албума й "Хазарт". Реално погледнато, творчеството на Чочо не е голямо, но това изобщо не му попречи да премине като метеор през българската рок сцена и да остави ярка следа след себе си. Едва ли има българин, които да не е чувал песните му, който да не си е припявал с радиото "... а дон Кихот прегърнал здраво чашата...", който да не е танцувал на тях ... Поклон пред светлата му памет! Почивай в мир Донкихоте!
|
|||||||||||||||||||
Пропадах някъде, въртях се във доспехите 
