|
|
        
|
Литературата на удивлението е странна птица. Сива за сивите хора от сивото сега-днес, мимикрирала с цвета на паважа, в който вечно са вперили очите си. И обсебващо пъстра за Другите, за които един свят не стига. Литературата на мечтанието е и по своему уникална. Особено с едно свойство. Да създава шедьоври, които със страховита лекота се превръщат в почти-религии за огромно множество почитатели и с хода на годините генерират собствена космологичност. И трите кита на модерната литература на удивлението – НФ, фентъзи, хорър – могат да се похвалят с подобни “преломни хоризонти на съзнанието”, сред които има място само за един Феномен. “Властелинът на пръстените”. Книга, отстъпваща по сила на “сеизмичните промени” във всички направления на изкуствата само на Библията. И може би точно в непресъхващия поход на преоткриване визуалната съвършенство на Толкиновите идеи се крие силата на наследството му. Сякаш да се захванеш с изобразяване на Толкиновата вселена е вид лакмус за гениалност, поличба за собствена ниша в Пантеона на великите майстори. Пречупена през стотици очи на художници, режисьори, аниматори, скулптори, дигитални дизайнери, вселената-Толкин се пресъздава отново и отново в цялата освободена лудост на за каквито и да се сетите (и дори и не сте подозирали) арт-направления.
На Съдбовния връх казънта на един малък пръстен роди арт Голям взрив. Една нова вселена. Да се пише за космологията на Толкиновите произведения е предизвикателно. И плашещо. Огромното културно пространство, което тези иначе недебели книги са заели в масовото съзнание на планетата, отдавна е обект на систематизиране в трудове, а напоследък и в интерактивни енциклопедии. Картини, елфически езици, специални компютърни програми, специален елфически календар, карти, 3D постери, холографски изложби – Толкиновата космология е едновременно подвластна и на класицизъм, и на ултрамодерни дигитални търсения. Но най-висшият визуален деликатес за всеки обсебен толкинист винаги си остава нарисуваното късче миг от вселената на Арда. В това няма нищо случайно. Самият Толкин рисува значително количество картини по своите произведения. С годините, въпреки пасторалния наивитет на рисунъка, вниманието към тези ескизи не намалява. Марката “Толкин” продава – железен факт в иначе лишения от сантименти закон на пазара.
Всъщност изобразителната френетичност на феномена “Толкинова вселена” се налага едновременно с бурното роене на Толкин-клубове. И това става най-вече с гениалната маркетингова идея визуализационното “преселение към масовото съзнание” на света на Арда да се разпространи чрез новогодишни календари. По Коледа всичко се купува! Това е златната фееричност на подаръците с луксозни опаковки, време, в което да си купиш малко красиви мечти. Похват, използван оттук нататък от големите художници (типичен пример: Валехо и Джули Бел). Още от самото начало издаването на рисувани календари тръгва в две направления – чисто аматьорско, вдъхновено от непосредственото удоволствие на самородните таланти сред средите на организираните Толкин общности, и професионално. Но първият опит за календаров маркетинг е катастрофа! Избран (по мое скромно мнение) е особено неподходящ професионален художник – Тим Кърк. Кърк е автор от доброто старо поколение на наивистичния пълп, а неговите рисунки са гротескна сянка на многопластовата изящност на Толкиновата митология. От 1969 до 1976 година издателства като “Балънтайн Букс” в остра липса на “свежа четка” се обръщат най-вече към оригиналните ескизи на Толкин. Докато идва мигът на откровението – първите Велики шедьоври от легендарните братя близнаци Тим и Грег Хилдебранд. Всеки цвят е преклонение към самия процес на нанасяне с четката, всеки детайл е толкинизиран и в духа си до атом, платната са ренесансова елегия по отминали епохи. Календарът им от 1976 г. е тотален тласък в кариерата им (последван от още шест календара, дузина календари на други теми – включително “Шанара”, над двеста корици по детски книги, фентъзи и твърда фантастика – цели 85 на тема “Стар Уорс”, и апогеят – декорите на “Приказка безкрай”). За съжаление през 2006 година спря да бие сърцето на Тим и Вселената на Толкин се изпълни с късче пустота.
Интересът на големите майстори на четката е отприщен! Да те поканят в “Балънтайн” за кориците от годишния Толкин календар – това вече е марка. За известно време издателството набляга на интернационален “миш-маш” от по-неизвестни зад океана дотогава художници, най-вече европейци –Ингер Еделфелд (IngerEdelfeldt), Лука Микелучи (Luca Michelucci), Маура Болди, Тони Галуиди (Tony Galuidi), Майкъл Херинг (Michael Herring ), Пол Монтеагле (Paul Monteagle), Керъл Емери Феникс (Carol Emery Phenix), но за цвят добавя и творби на утвърдените Джереми Бренет, Карл Лундгрен, Джон Бланч. За да дойде новият голям тласък на велик майстор. Годината е 1982 г., календарът е с репродукции на Даръл Суийт. Многообещаващ млад талант, Даръл изненадва света с може би най-стриктната и отразяваща книгата до последната й буква барокова визийност. Стриктна чак до пресиленост, особено в старческата нелицеприятност на самите хобити, което дразни редица фенове. Може би затова никога по-късно никой художник не се и опитва да пресъздаде един 60-годишен Фродо с физически характеристики на човешкия му еквивалент по години... Оттук нататък Даръл Суийт се превръща в художник флагман на стила фентъзи, създавайки познатите на БГ читател корици на цикъла за “Остров Реклюс”, ”Даровете всечовешки” и, разбира се, поантата му – кориците на “Колелото на времето”.
1984 година представя на света друга бъдеща арт-епоха на фентъзи изобразителното изкуство – Роджър Гарланд. Платната му, поради стиловата си изчистеност от сложни нюанси, са близки до стила Толкин – и като писане, и като пасторалност на рисунка. Фактически цялата слава на художника Гарлънд за в бъдеще се крепи на този и по-късния Толкин календар. Цялата многопластовост, лъчезарна и отприщена във вихрогонна палавост красота на идните фентъзи платна с подпис Гарланд най-вече се дължат на жена му Линда, с която твори в тандем. Роджър Гарланд е Толкинов художник. Единствено и само. Мъгливият Албион не може да не приеме ръкавицата – все пак Толкин си е британец до дъното на костите. Първо през 1988 г. един от най– необикновените и обичани британски художници Родни Матюс (име, за което си заслужава отделна статия) създава ненадминат и до днес по оригиналност и извънземна визийност собствен “прочит” на Толкин; по-късно, като контрапункт на Тримата художници (виж по-долу) се появява и най-красивият комиксов поклон пред вселената Арда на корифея на комиксовия стил Майкъл Калута. Може би просто за да докаже, че освен мрачен индъстриъл, пародийно фентъзи и усложнени скечови колажи, комиксов творец от неговия ранг може да влее нова идейност в света на Толкин.
Всяко изкуство рано или късно събира поне двама гении под покрива на една и съща епоха. Класическото певческо изкуство откри своите трима тенори. Вселената Толкин не остана по-назад. Годината бе 1987. И започна летоброенето на Тримата художници – британецът Алън Лий, канадецът Тед Насмит и американецът Джон Хоу. До този миг другите преди тях създаваха костите на арт-феерията “вселена Арда”. Тримата “бардове с четка” на Толкин дадоха плътта. Вече 20 години те делят правото да бъдат Официалните зографи на всичко, литнало от въображението на Толкин. И не само в календари. Джон Хоу нарисува картите на Средната земя, изданията за САЩ на “Хобитът”, ”ВнП”, ”Силмарилион” и “Недовършени предания”. Тед Насмит създаде най-красивите визии за “Силмарилион”, а Алън Лий се превърна в официалния художник за изданията на Толкин за Острова. От тримата само Насмит остана почти единствено верен само на Толкин. Алан Лий заедно с Брайън Фроуд създаде едни от най-красивите книги-албуми за феи, а Джон Хоу се превърна във фурия – корици за “Гората на предишните митове” за албума “Песен за огън и лед”, новото издание на “Хиперион” и още над 150 рисунки извън темата Толкин.
По някакъв странен начин изразността на Тримата Толкинови зографи е колкото различна, толкова и допълваща се. Картините на Насмит са най-доближаващи се като “пожар на цветовете”, класицизъм на визията и барокова стилистичност до шедьоврите на братя Хилдебранд; платната на Хоу са с най-пълноценния вътрешен космос от чувственост на героите и създанията в Толкиновия свят; а тези на Лий са с най-филигринната изпипаност на фоновите елементи – до последното листенце. И може би точно това кара Питър Джаксън да повика Джон Хоу и Алън Лий за художници на филмовата трилогия “ВнП”. Достатъчно е само да се вгледаш в гениалната визийност на Назгулите или Окото на Саурон, както и в Гандалф като излъчване, за да разбереш къде е пипнал Джон Хоу. Както и всеки един детайл от Толкиновата атмосфера на пейзажност (въпреки по мое мнение неудачата с Лотлориен) или паното с рисунката на битката на Исилдур в Ломидол, за да познаеш от един дъх Алън Лий. И ако нещо липсва на визийността на филма “ВнП” липсва... да именно, Тед Насмит. Художникът, нарисувал по всеобщо мнение най-правдиво шизоидната същност на Амгъл-Смеагол.
Рисувания свят на Арда все пак не се ограничава само до календарите. Обожанието към Толкиновата словесност е ненаситно към изящните изкуства. И естествено начело са отново Тримата. Алън Лий издава три арт-албума “Хобитът”, 1989 г., “ВнП”, 1992 г., с над 100 илюстрации, и “ВнП – книга със скици: портфолио”, 2005 г., с над 150 скици за филма-трилогия; Тед Насмит –албум “Силмарилион”; а в “Мит и Магия”, дебютния арт-албум на Джон Хоу, издание на Харпър Колинс от 2001 г., от 137 репродукции над 40 са на тема Толкин. През 2000 година издателство Пейпър Тайгър издаде и албума “Garlands of Fantasy”, където сред 108 репродукции се открояват 30 на тема Толкин. През 1997 г. излиза албумът “Светът на Толкин”, с над 90 илюстрации от художници, доказали любовта си към книгите на Толкин чрез календари в предишни години. Може би най-обемистият визуален арт продукт, вдъхновен от новия бум към вселената Толкин след филма-трилогия на Питър Джаксън е арт-албумът трилогия “Изкуството на “Задругата на пръстена” (2002), ”Изкуството на Двете кули” (2003) и “Изкуството на Завръщането на Краля” (2004) от Гари Ръсел, издание на Харпър Колинс. Над 1600 скици, рисунки, костюми, скулптури, непубликувани ескизи-идеи за Балрога, Том Бомбадил, пещерния трол, Саурон, от повече от 30 художника, активно съдействали в последното десетилетие за “невъзможната мисия” по филмирането на този епос. Не остава по назад и фотоалбумът “ВнП – оръжия и битки” (2003), издание на Харпър Колинс – битки, въоръжения, раси на снимки и картини, ведно с бойни планове и военни карти. Експанзията на Харпър Колинс продължава и с албума-трилогия “ВнП – картинен справочник” – този път с картини и скици на земите, съществата и действащите герои във ВнП – нещо като мини-енциклопедия за “начинаещите” фенове на трилогията. Не липсва и дигитален албум “Амгъл” за създаването на Амгъл.
Все по-търсени са албумите с атласи на Средната земя. Освен преиздадените през 2003 г. от Харпър Колинс легендарни карти на Джон Хоу, през годините се издават над 15 илюстровани пътеводителя в света на Толкин, оформени като хибрид на пътни атласи с речници за имената и енциклопедия на събития, дати и герои. Разбира се, голяма част от красотата на калейдоскопа от визии по света на Толкин въобще не е систематизиран в тематични албуми. Огромно количество прохождащи и утвърдени майстори на палитрата по някакъв начин се обогатили космологията на Арда. И като частни поръчки към списания от ранга на “Драгън Мегъзин”, и като участие в колосалното количество карти по различни видове игри или просто от уважение пред големия британец. Още в началото на 70-те един от най-великите на старата епоха – Върджил Финли, пресътворява хобитите. През 80-те особено впечатлява серията черно-бели ретуши на Франк Фразета, както и на Стивън Фабиан, достойния наследник на Финли. Може би най-известният преди “епохата Уийлън” Франк Кели Фрийс също отдава дан на Толкиноманията, както и самия Майкъл Уийлън, макар и само с едно платно – “Пристигането на орлите”. Художниците-явления от края на 60-те Джон Шоенхер, Питър Ендрю Джоунс и Поул Алекзандър също се вплитат с красотата и неповторимостта на малкото платна, които създават в памет на “Пръстена”. Но може би най-шокиращата визия е тази на Х. Р. Гигер. Мрачният естет не може да избяга от хипертрофията “добро, обвеяно със зло” и гледайки цикъла му по “ВнП”, човек започва да се чуди кой е всъщност жертвата – пръстенът от мрак или носителят!
90-те са не по-малко богати на “перли”. Дъглас Бийкман с изключително образния си стил, вдъхновил Боб Егълтън, оставя постери радост за ценителя. Един от най-атрактивните художници на фентъзи, кипърецът с британски паспорт Кристос Ахилеос, създава може би най-продаваната картичка по тема от “Властелина”. Титанът на четката Стивън Хикман, име-легенда за фентъзи маниаците (познат и у нас от кориците за убиеца Талтош), също внася своя дан с постери към календара от 1999 година, с пищност и естетичност на детайла, непостигана от времето на братята Хилдебранд. Друг велик – Джоф Тейлър (“ползван” усилено от изд. “Бард”, особено с кориците на Фийст, и официален художник на цикъла “Шанара”) рисува най-мащабното платно дотогава, по-голямо дори и от “Битката при Пеленор” на Хикман или “Обсадата на Гондор” от Джон Хоу. Уолтър Велез, “най-веселата четка” и любим художник на Асприн, също се включва с корици по ролевите игри. Немалко от художниците европейци, добили уникална слава дори на американския пазар, допълват палитрата. Хърватинът Петар Меселджия, новият бард на мрака финландецът Джералд Бром, нашумелите французи Манчу и Даниел Хорн активно се включват в рисуването на карти за ролеви игри и корици на книги. Първите години на новото хилядолетие, с все по-разкрепостените изразни средства, продължават “иконостаса Арда”. Просто спиращи дъха са постерите от 2001 г. на Донато Джанкола – арт корифей, от десетилетие в челната петица на световното фантастично изобразително изкуство. От две години настъпващият гений на Джон Джуд Паленкар – мрачен, романтично-зловещ и пастелено-копринен – също се взря в Толкин. Изминалата 2006 г. се вгради в митологемата "Толкин изкуство" с ново събитие. Специалната награда в раздел фентъзи на Институцията сред арт албумите "Спектрум 13" бе връчена на постера "LOTR Confrontation" от чеха Михаел Комарек (Michael Komarеck). И неслучайно - новият славянски гений на фентъзи рисунката вече стана любимец на Джордж Мартин с рисунките по "Сага за огън и лед" и се нареди в топ-петицата творци на модерния фентъзи арт - Тод Локууд, близнаците Стивън и Пол Юл, Донато Джанкола и Лари Елмор. За да дойде бумът и на дигитално-генерирани рисунки – във всеки от четирите основополагащи “новото взиране” арт албуми “Expose”, в “Painter”, в “Exotique” 1 и 2 обществото на дигиталните творци винаги награждава поне една творба, инспирирана от вселената на Арда. Същото важи, разбира се, и за албумите “Спектрум”. А в ретроспективния арт албум за наградите “Чесли” количеството номинирани платна по книгите на Толкин смазва спрямо всички останали “овеществени идеи”.
Може би най-малко познати за средностатистическия Толкин фен са скулптурите по книгите. Защото наистина са малко. Известни са тези на Пиер Ласайн, както и на признатата за номер едно в този аспект на фантастичното изкуство Клейбърн Муур. Значително по-голямо разпространение са получили миниатюрите от “силно непозната гвардия” творци, както и филигранните и умиляващи шах фигурки към редица шах игри. Във великите произведения винаги остава нещо недоизказано. Именно поради това вселената, която те изграждат след себе си, никога няма да познае “свиване”. Страшно е да се опитваш да я систематизираш. Защото точно сега, докато пиша, някой твори с четка, мишка, длето, нотен лист новото зрънце в безкрайния хоризонт на “Космология Толкинистика”. А толкова много изпуснах! ... защото се чувствам перце, люшкано в приливи от красота. Която никога не свършва... Не ми остава нищо друго, освен да ви направя съпричастни ето тук:
КАЛЕНДАРИ
ИГРИ
|
|||||||||||||||||||||||||
| Още в рубриката: | |
Дотам и обратно |
Да се опита човек да сложи някакви рамки, пък били те и красиви, около личността и същността на Джон Толкин, би било едно от най-нормалните неща на света. Дали обаче по този начин не би заградил сам себе си и не би фокусирал погледите върху собствените си качества, вместо върху тези на Професора, е друг въпрос. За едни хора Толкин е творец, за други – изкусен интерпретатор; и както всичко около нас, така и той не е еднозначен в съзнанието на различните хора ...
|
|
Фентъзи жанрът като такъв печели все повече и повече последователи – факт, не толкова далеч от логиката поради стремежа на човешкото съзнание към развихряне на фантазията. Безспорно водещо изразно средство са романите, но за много фенове собствената интеграция в един въображаем свят става много по-успешно чрез настолните ролеви игри. Малко встрани, като низша форма на представяне се явяват компютърните игри. Те, разбира се, не оставят почти нищо на въображението и често свеждат целите на консуматора до безсмислено избиване на всякакви лазещи, скачащи и летящи гадинки ... |
|
• За нас |
• Форумът
|
