|
|
        
|
“Добър или лош син съм бил, ще узная, когато умра и застана пред Прародителя на Сивите псета.” Той беше обречен на гибел, но оживя, за да отмъсти за изтребването на рода си. Последният оцелял от племето на Сивите псета се превърна в могъщ воин, наричащ себе си Вълкодав. Избегнал смъртта в робските рудници, той се отправя на пътешествие, неотлъчно следван от своя верен спътник – нелетящия прилеп с разкъсано крило. Добирайки се до крепостта на Людоеда, един от виновниците за гибелта на рода му, Вълкодав го посича, само за да разбере, че мисията му не е завършена и че виновникът за сечта преди години е все още жив и гордо носи вълка на десницата си. Напускайки замъка на Людоеда, той освобождава и взима със себе си слепеца Тилорн и робинята Ниилит, с които отива в Галирад, който преживява смутни времена. Кнесът на града, опитвайки се да го спаси от разорение, обещава дъщеря си Елен на доблестния воин Винитар, с цел сключване на военен съюз и защита от ордите и магиите на врага. На младата кнесиня предстои дълъг и опасен път до земите на бъдещия съпруг и тя взема Вълкодав за свой телохранител. “Волкодав”, “Волкодав. Право на поединок”, “Волкодав. Истовик-камень”и “Волкодав. Знамение пути” са романите, от които са черпели вдъхновение авторите на екранизацията. Семьонова смята, че филмът не бива да повтаря романите, това са две отделни произведения и затова са добри сами по себе си. В края на 2005 г. започна снимането и на телевизионния сериал “Младият Вълкодав”. Интересна е предисторията на Сивите псета – Носителя на тотема на племето, Образа на сивия пес, става покровител на рода. Негов прародител е бил песът, който е избавил прамайката на племето от гладни вълци, а след това се превърнал в човек. Предтечата предава своя облик само на най-добрия от рода. Чертите на песа се сливат с човешките, душите се преливат една в друга и героят може да се охарактеризира по следния начин – “страшният сив звяр имаше човешки очи”. В романите се споменава и за родствено на Сивите псета племе, чийто тотем е вълка – посредник между този и онзи свят, между хората и нечистите сили, създаден (според преданията) от дявола, за да хапе бога. Така Вълка и Вълкодава по природа се противопоставят един на друг. Единият като жесток слуга на земни и божествени тирани, а другият – носител на светлото начало, пазител на човека от злини.
Режисьор Николай Лебедев – “Звезда” 2002. Продуцент – Рубен Дишдиян (Централ партнершип) – “Родина ждет”, “На безымянной высоте”, “Бой с тенью”. В главните роли: Александр Бухаров (Волкодав), Оксана Акиньшина (Кнесинка), Игорь Петренко (Лучезар), Александр Домогаров (Людоед), Наталья Варлей (майка Кендарат), Юозас Будрайтис (Дунгорм), Андрей Руденский (Тилорн), Нина Усатова, Татьяна Лютаева (Лекарка), Артем Семакин (Еврих), Евгения Свиридова (Ниилит). Дълъг кастинг за главната роля, почти половин година, докато Александър Бухарев бъде утвърден. За целите на филма и за по-добра автентичност му удължават косата (за да не се ползва перука) и той е принуден да я мие ежедневно и да я разресва по пет-шест пъти на ден със специална четка. Филмът е сниман в Словакия. Екипът е обиколил десетки красиви места в България, Македония, Черна гора и Чехия. Независимо от прекрасните пейзажи на Балканите и Карпатите, повечето от тях се оказват твърде добре разпознаваеми и по-подходящи за рекламни проспекти, отколкото за снимане на фентъзи филм. Докато в съвременните Татри все още се намират диви старинни гори, потънали в гъсти мъгли. Галирад е построен в павилионите на Мосфилм и представлява изцяло дървен град с площ 5 квадратни километра. Всичко в него е истинско, за придаване на достоверност са подбирани стари дървени трупи. В заключение мога да спомена, че съдейки по този филм, поджанрът “славянско фентъзи” има всички шансове да заживее свой собствен живот в световното кинопространство. Давай, Вълкодав!
Поредният руски филм по "отечествено" фентъзи неминуемо предизвиква паралел с предишния. Екранизацията по романа “Вълкодав” на Мария Семьонова е точно толкова объркваща, колкото и екранизацията на “Нощен патрул” на Сергей Лукяненко. Фанатичните фенове на романа се разкъсват между неодобрението към напускането на сюжетната линия на книгата и едновременно с това – твърдото придържане към нея. Какво имам предвид? В “Нощен патрул” сюжетът следваше доста стриктно първата повест от книгата, що се отнася до Светлана и нейната житейска история като "двигател" на филма. Едновременно с това, Антон бе представен като баща на Егор, Егор бе представен като ключовата фигура при сблъсъка Тъмни-Светли, от която ще зависи цялостният изход на Войната, и развръзката, разбира се, беше съотвестваща и продиктувана от това “изменение”. Във “Вълкодав” е направено нещо подобно. Основната сюжетна линия на книгата е много стриктно спазена – миналото на Вълкодав, жаждата му за отмъщение, съдът за меча на Жадоба, наемането му за охранител на кнесинката, пътешествието към нейния годеник, отношенията между него и Вълкодав, изобщо доста плътно следване на романа. В същото време, основният сблъсък Вълкодав-Жадоба, изобщо цялата роля, отредена на Жадоба в сюжетната линия, и произлезлите от нея “следствия” – божественият сблъсък, историята с мрачната богиня, която превръща всичко, което я погледне, в камък и т.н. – са плод на сценаристите (всъщност могат да се приемат като изменена до неузнаваемост “добавка”, взета от следващите книги). За мен лично филмът си остава една чудесна екранизация, както беше и с “Нощен патрул”, защото духът на книгата е запазен, а филмът не е просто преразказ на романа, а самостоятелно произведение.
В противовес на горепосочените мнения, ще спомена, че като визуално изпълнение филмът бе безкрайно изненадващ и донякъде неуспешен. Специалистите по ефектите наистина са проявили въображение, но пък операторите леко са прецакали работата. Баталните сцени, които бяха около половината от всичките 132 минути, бяха по мое мнение лошо заснети – с твърде подвижна камера, която даваше определени детайли в едър план, но пък се губеше хореографията на битката. И не, не се получи като при „Смело сърце” или „Гладиатор” – кърваво, напрегнато и увличащо зрителя в битката. Вместо това по-скоро бе като гледка от прозореца на „Чавдар” по черен път – подскачащо и дразнещо. От друга страна обаче се зарадвах на костюмите и грима на актьорите. Рядко се случва режисьорите на фентъзи филмите да си спомнят, че героите се влачат уморени и гладни по прашни пътища, че дрехите им се късат и че доволно голямо количество кал, кръв и други телесни течности придават атмосфера на фона. На мнозина бедните декори може да се сторят неугледни, но пък именно дървеният град и леко сибирските костюми създават усещане за мрачно проклятие и търсеното противопоставяне „малките хора vs. ГОЛЕМИТЕ БОГОВЕ”.
|
|||||||||||||||||||||
Визуалните ефекти са дело на Владимир Лещински, който работи и по “Нощна стража”. На него дължим и най-забележителния персонаж във филма, нелетящия прилеп, чийто прототип и изпълнител на близките планове изобщо не желаел да участва във филма и изпохапал де що види небронирани пръсти.
Така едновременно сценаристите се опитват да угодят на почитателите на книгата, да разширят света на романа и да изнесат филма извън плоскостта на стриктната екранизация, и едновременно с това да задоволят очакванията на хора, които само са слушали за книгата. Според мен са се справили успешно. Може би малко са се увлекли с типичния холивудски хепиенд, но все пак... 
За сюжета няма да пиша, защото колегите вече ви разказаха достатъчно. Безспорно първите кадри на филма ще ви се сторят изкопирани от „Конан”, но си заслужава да продължите с гледането, заради няколко неща – добрия кастинг, липсата на саундтрак през по-голямата част от филма и една сцена, в която кнесинята показва определени части. Филмът не ме издразни особено, с изключение на хепи-енда, който изобщо не пасва на славянската душевност. Братушки, моля, убивайте главните си герои или поне оставяйте отворен край! 