|
|
        
|
Из безкрайните простори на Средната земя се срещали много и странни създания и едни от тях били Ентите. Те се появили още в Началото на дните, когато Ауле създавал джуджетата, а и хората тъкмо правели първи стъпки из Арда. Тогава Явана се изплашила, че много от нейните дървета ще загинат под ударите на безмилостните секири. Обърнала се с молба към Манве да създаде пазачи на Гората, призовал той могъщи духове, повелил да приемат дървесна форма и ги нарекъл Пастири на дърветата или Енти. Оттогава насетне те бродели из горите, пазейки ги от зло и унищожение, и не се месели в делата на хора или елфи. Веднъж само през Първата епоха те показали част от силата си. Притекли се в помощ на Зелените елфи от Осирианд, водени от Берен, и мъстейки на джуджетата, разграбили Менегрот. После Ентите отново се оттеглили в горите си и със столетия не се чуло нищо за тях, освен в песните на Горските елфи. В действителност елфите били и единствените, които общували с Ентите. Научили ги да говорят – дар, който последните не ще забравят никога; и съчинили много песни за Ентите и техните съпруги – Ентругите. Последните били почитани от людете, защото се грижели за всичко, що расте и дава плод, учели хората на земеделие и създали плодни градини, в които живеели.
Бедата дошла по време на войната между Саурон и нуменорските крале. Тогава от градините останала само пустош и хората нарекли цялата област с името Кафявите земи – пустош и мъртвило царели там. А от Ентругите нямало и следа. Дълго ги търсили Ентите, но не могли да ги открият. Скърбящи и отчаяни се завърнали тогава в горите си и все по-рядко ги напускали. Превърнали се в легенди и приказки, разказвани край огнището. Хората все по-рядко можели да си спомнят за потъмнелите от слънцето Ентруги, с бузи, червени като ябълки, и с коси с цвета на узряла пшеница... И със странни, дълбоки очи, изпълнени с мъдростта на вековете. Точно тези очи са описани най-добре от хобита Перегрин Тук, попаднал задно с приятеля си Мериадок в гората Ветроклин и срещнал се лично с най-стария от всички енти – Дървобрад. "Имах чувството, че зад тях се крие огромен кладенец, изпълнен с паметта на безброй векове и дълги, бавни, улегнали размисли; но по повърхността им искреше настоящето... задрямало, или просто изведнъж се пробудило и ме оглеждаше със същото бавно внимание, с което е обсъждало вътрешните си дела..."
Но как всъщност са изглеждали тези удивителни създания? Описани са като огромни, тролоподобни, с бради и коси като дървесен мъх и многопръсти крайници. Движели се бавно, като първо опипвали почвата с пръсти. Когато не се налагало, не били склонни към прибързване, в каквото и да било. Хранели се с плодове, отронени от дърветата, и пиели бистри речни или изворни води. Владеели вълшебно изкуство и приготвяли еликсир, от който израствали бърже. На вкус не се отличавал от влагата на река Ентомил, течаща през Ветроклин, но самото въздействие било вълшебно и изпълвало с бодрост и сила. Двамата хобити били гостени от Дървобрад с това питие, поради което пораснали с по една педя. По характер Ентите били миролюбиви и много спокойни и не обичали гнева, но веднъж ядосани, можели да превърнат дори скалите в прах. Така и станало, след като Дървобрад чул разказите на Мери и Пипин за делата на магьосника Саруман. В миналото дал клетва, че ще помага на всички добри твари, сега Саруман се бил съюзил със Саурон и заплашвал да превърне всичко зелено и прекрасно в пустош. Такава измяна не можела да бъде простена и Дървобрад свикал Ентосбора, на който трябвало да се реши как да се срази Саруман. За пръв път от векове се разбудили Ентите и открили, че са силни. Дошла им била в помощ и друга, не по малка мощ – тази на Хуорните. Изглеждащи като крачещи дървета с шушнещи листа, тези създания били не по-малко чудновати. Според Мери това били Енти, станали досущ като дървета, но може и да са били дървета, разбудени от вълшебната сила на Ентите. Огромна мощ се криела в стъблата им, движенията им трудно се забелязвали, защото умеели да се обвиват в мрак, но ако поискали, крачели много бързо. Били диви и опасни и ако нямало истински Енти край тях, за всяка твар тяхната близост можела да бъде фатална.
Научили го и Урук-хаите на Саруман, когато гората от Енти и Хуорни ги обградила при Шлемово усое – великата крепост на Рохан. От многохилядната им армия не се изплъзнал нито един орк, за да донесе на Саруман вестта за страшното поражение. Но дори и да се бил измъкнал някой, надали щял да познае крепостта пръстен на Исенгард. Защото друга част от Ентите и Хуорните го атакували под ръководството на Дървобрад и не оставили друго, освен плаващи отломки. Оцеляла единствено великата кула Ортанк. Построена от задморско могъщество и ръцете на изкусни строители, тя устояла на бесния напор на ентската атака, превърнала каменната стена в дреб... В нея се спотайвал като мишка в стърнище предателят Саруман. С това Ентите обърнали хода на войната. Защото без тяхната бърза и навременна подкрепа Рохан най-вероятно щял да бъде обезкървен. Дори и да спечелели битката при Шлемово усое, воините на Теоден крал щели да бъдат твърде малобройни и изнурени, за да откликнат на призива за помощ на Гондор. И тогава вероятно Бялата кула на Минас Тирит щяла да бъде обляна в кръв и вместо знамето с Бялото дърво и звездите над пустошта щял да се вее черен флаг с огненото око на Саурон...
Каква ли е била по-нататъшната съдба на Ентите? Дали след рухването на Злото са успели все пак да намерят Ентругите си, укрити далеч от човешкия взор в тайни градини? Дали ще успеят да заличат следите от стореното, на тях и на поверените им гори? С тези въпроси се е занимавало съзнанието на не един читател на "Властелина". Пишейки своята творба, Дж. Р. Р. Толкин със сигурност е знаел, че Ентите ще ни накарат да се замислим за бъдещето на нашата планета Земя. Дали ще допуснем сарумановците сред нас да я превърнат в пустош, или не ще? Това зависи само от нас.
|
|||||||||||||||||||||||||
