|
|
        
|
Един от най-романтичните образи в творчеството на Толкин е образът на Финрод Фелагунд. Той въплъщава в себе си почти всички човешки добродетели – чест, достойнство, характер, миролюбие, любов, преданост и т.н. Неговите безспорни качества и мистериозният воал, който Толкин създава около него (в подобна мистериозност, впрочем, са обвити много от неговите герои), го правят много любим на читателя. За жалост обаче на дядо Толкин и десетина живота няма да са му достатъчни за да довърши света си, та камо ли един. И в този ред на мисли със съжаление трябва да отбележа, че информацията за живота и делата на Финрод е оскъдна. Но нека ви запозная набързо с “биографията” на въпросния елф. Ще предупредя само, че статията няма да има общ характер и ще се стори безинтересна на тези, които не са чели поне Силмарилион. В началото трябва да отбележим, че Финрод не винаги се е казвал така. Първото име, дадено му от Толкин, е било Инглор, а баща му бил Финрод. При второто издание на “Властелинът на пръстените” имената са сменени съответно от Инглор на Финрод и от Финрод на Финарфин. Рождената година на Финрод е 1300-та година от светлината на двете дървета. В същата година се ражда и братовчед му Тургон. Първороден син е на Финарфин, най-малкия от синовете на Финве. Майка му е Еарвен, дъщеря на телерския владетел – Олве, и племенница на Елу Тингол. Има трима братя – Ородрет, Ангрод и Аегнор, и една сестра – Галадриел. Образът на сестра му е най-развит, тъй като тя е и пряк участник в действието на “ВнП”. Още от малки Финрод и братята му дружали най-вече със своите братовчеди – Финголфиновите деца. От тях най-близък на Финрод бил Тургон, като една от изтъкнатите от Толкин причини е еднаквата им рождена година. Тази дружба се затвърждава и от подкрепата, която Финрод демонстрира към Тургон на Туна, когато се взело решението за заминавато на нолдорите към Средната земя. С оттеглянето на баща си от похода Финрод поема водачеството на Финарфиновия род и Толкин изрично упоменава, че неговите качества са една от причините за успешното преминаване на Хелкараксе. И тук идва един много интересен момент, който, макар само загатнат от автора, разпалва огромно любопитство у читателя. Става дума за любимата на Финрод – Амарие, която била от ваниярски произход и не го последвала в изгнанието. Сблъсъкът на дълга към народа с любовта на сърцето е очевиден. Интересен е фактът, че в по-ранните версии на Силмарилион Финрод е женен за някоя си Мерил и Гил-галад е техен син.
В Средната земя Финрод се заселил най-напред на остров Тол Сирион, където изградил кулата Минас Тирит. През 50-та година от първата епоха той и Тургон предприели пътешествие на юг по поречието на Сирион, където през нощта Улмо им пратил “тревожни сънища”, с които ги накарал да търсят “потайни, непристъпни места”. Две години по-късно, при едно гостуване при Тингол, Финрод споделил своето удивление от величието на Менегрот и Тингол му разказал за ногродските пещери. Отивайки там, Финрод ги харесал и започнал да строи своята цитадела с помощта на джуджетата от Сините планини, които му дали името Фелагунд, което значи “Lord of Caves”, или както е в българския превод “Създател на пещери”. Тогава наугримите изработили за него и магическата огърлица Наугламир. Доказателство за доблестта на Финрод е гостуването му през 67 г. от първата епоха при Тингол, когато дориатският крал, подлъган от Мелкоровите лъжи и слухове, директно го обвинява в избиването на майчиния си род. Вместо да му разкаже истината и да се оправдае, Фелагунд запазва нолдорската чест и замълчава. Друг е въпросът, че брат му Аегнор изпял всичко след това. Колкото за протокола – Нарготронд бил завършен през 102-а от Първата епоха. Следващото събитие, в което Финрод е участник, е първата среща на хора с калакуенди. Именно той бил първият от върховните елфи, който ни видял. Това станало през 400-та година от ПЕ (първата епоха). Фелгунд ни залюбил още от мига, в който ни зърнал. Именно затова и го наричали Еденнил (Edennil) или Атандил (Atandil), което ще рече “Приятел на хората”. Това му прозвище се оправдава и с по-нататъшната помощ, която той оказал на хората. Стигнало се дори дотам, че трябвало да ходатайства пред родата за човеците. Всъщност останалите елфи приели хората буквално като някакъв ненужен добитък. Осириандските елфи например ги изгонили от земите си, Тингол решил да не ги пуска в Дориат... Съвсем скоро (по елфическа мяра), само 55 години след появата си, по времето на Дагор Браголах, хората и по-точно Барахир от Беоровия род, имали възможност да се отблагодарят на Фелагунд. Това станало, след като му спасили живота край Серех, където Финрод бил обкръжен с малък отряд от бойци. В знак на благодарност той се заклел на Барахир да “върне жеста” и му дал пръстена си. Десет години по-късно, през 465-та, от клетвата се възползвал Берен – синът на Барахир. Влюбен до уши в Лутиен, той обещал на баща й невъзможното – да му донесе Силмарил от короната на Моргот. И след като не знаел какво да прави, Берен се сетил за подвизите на баща си и решил да потърси помощ от Финрод. Така се озовал в Нарготронд. Фелагунд усещал, че клетвата му ще се окаже смъртоносна, но дори и пред лицето на смъртта за него честта и достойнството се оказали най-важни. Той тръгва заедно с Берен към Ангмар, но още в началото на похода им са заловени и отведени при Саурон в кулата Тол-ин-Гаурхот (кулата, която лично Финрод построил и се казвала Минас Тирит). Там се стигнало до прочутия сблъсък между Финрод и Саурон, който е описан в Леитиан и преведен в българския “Силмарилион”:
Запял тогава песен за магия, Въпреки че победил, Саурон не успял да разбере кой стои пред него. Тогава заключил Финрод, Берен и десетината им спътници в един кладенец и всяка нощ изпращал огромен върколак да разкъсва по един от тях. И така докато не останали само Берен и Финрод и върколакът не дошъл да си похапне с Беренчо. Тогава Фелагунд напрегнал последните си сили, счупил оковите и успял да спаси Берен, като по този начин изпълнил клетвата си. Върколакът обаче му нанесъл достатъчно рани и след кратка и прочувствена реч Финрод издъхнал. Толкин обаче обезсмъртява Финрод, като казва, че Мандос му дал ново тяло и “Финрод се разхожда заедно с баща си под дърветата на Елдамар”.
|
|||||||||||||||||||||
Занимавайки се с образа на Финрод Фелагунд, у мен изникна понятието “утопично същество”. Финрод е именно това – образ, чиито качества го правят съвършен. И именно в това съвършенство се крият магнетизмът и красотата му, които ме накараха да го заобичам толкова много, които са накарали и много от феновете на Толкин да го заобичат.
