|
|
         
|
Така горе-долу завършва всяка реклама на аспирин, панадол или сироп за кашлица по телевизията. Дали е препоръчително да следвате това напътствие? Съмнявам се. За вашето собствено душевно здраве, горещо ви моля, НЕ четете листовката. Вярвайте на личния си лекар. Щом ви го е предписал, значи илачът е за вас и определено ще ви оправи. Прочетете ли листовката по магичен... или, по-скоро, по психосоматичен път ще започнете да страдате от всички симптоми (последователно и поединично, или на групички, зависи от склонността ви към самовнушение). Разбира се, ако става дума за елементарни противопоказания като главоболие или световъртеж, в това няма нищо страшно, на практика това са дежурните противопоказания. Но, тъй като тази рубрика се казва “Нещата от живота”, ето ви един житейски пример за това, точно колко непрепоръчително е да четете листовката. Наскоро на баща ми му предписаха лекарствен продукт срещу висок холестерол. Лекарството било на промоция... Вместо 69.90 струвало само 49,90... И така, представете си хипотетична ситуация. Купили сте си на далавера лекарство против висок холестерол, което, според твърденията на лекаря, ще ви стигне за два месеца и няма да е необходимо да спазвате кой знае каква диета... Последното лекарят ви не го е споменавал, но в крайна сметка, след като сте се изръсили 50 кинта за тази пущина, би било нелогично да трябва да спазвате и диета, нали така (може би “несправедливо” е по-правилният термин; в крайна сметка, можехте да си оправите холестерола и само с диетата, без да хвърляте тия пари)? Изпивате първото хапче, блажено се отпускате във фотьойла пред телевизора (вече го чувствате да действа благотворно на артериите ви), и правите една от най-големите грешки в живота си. Посягате към листовката. Из листовката на въпросният лекарствен продукт: “Причинява ли ***** нежелани лекарствени реакции? Дотук добре. Всичко изглежда розово като бебешко дупе или безоблачно като синьо небе... Само да не забравите да си купите “Смекта” и “Бизилакс” при следващото отбиване в аптеката, защото след първото хапче... ами, стомахът ви не е ли... подут? И ви наболява? И... хм... “Общо взето”? “По правило”? Страшното идва, когато отгърнете другата страница на листовката. “Както и при другите лекарства от тази група, при пациентите, лекувани със *******, е установено покачване на чернодробните показатели (трансаминазите). По правило тези промени са били умерени и преходни, и не са довеждали до преустановяване на лечението...” Параноята започва да ви обхваща. Словосъчетанието “Чернодробни показатели” някак автоматично поражда асоциация с “цироза на черния дроб”. И вие самите не можете да си обясните защо. Леко смутени и объркани, вече поглеждате със съмнение картонената опаковка, на която е залепено зелено етикетче с цена 69,90... Добре, че сте си го купили с намаление!
“Освен това, понякога е установено повишаване на серумното ниво на креатинин фосфокиназата (СРК)...” Слава Богу, вие нямате и най-бегла представа какво означава това, но имате благоразумието да не посегнете към мобилния си и да помолите приятеля си химик/ биолог/ лекар да ви осветли по въпроса. “... Както и при другите лекарства от тази група, приложението на **** може да окаже неблагоприятно въздействие върху скелетната мускулатура и да причини миалгия (болки в мускулите), при които да се стигне до разрушаване на мускулни влакна (рабдомиолиза) и остра бъбречна недостатъчност...” Ъъъ... Какво?... Май нещо не сте прочели като хората. Ъъъ... Не. Прочели сте. И след третото прочитане на изречението значението му си остава същото... Е, какво пък, може по-нататък нещата да се оправят; затова, след кратко колебание, няколко погледа, изпълнени със съмнение, към бялата картонена опаковка и близката кофа за боклук (и след като погледът ви небрежно е преминал през зеления стикер с надпис 69,90), четете нататък. “Затова, моля, информирайте Вашия лекар ВЕДНАГА, ако установите повишена чувствителност на мускулите, мускулни болки или слабост в мускулатурата, особено в случаите, когато това е съпроводено с неразположение или повишение на температурата.”... Така... Тази слабост в крайниците и студените вълни, които ви обливат, истински ли са, или само си внушавате? Да звъните ли на личния си лекар, или да дочетете? Там пише “ВЕДНАГА”... Може би се има предвид “ВЕДНАГА след като установите, че не страдате от лек пристъп на хипохондрия”. Имате ли термометър под ръка? Може би не е зле да си премерите температурата? Вместо това четете нататък: “Други нежелани лекарствени реакции са: гадене, диария, главоболие, обриви, сърбеж, изтръпване (парестези), болки в ставите, болки в гръдния кош или гърба, безсъние, замаяност и алергични реакции, вкл. свързани с появата на отоци (ангионевроматичен едем), намалена чувствителност на кожата (хипоестезия).” Вече не можете да откъснете поглед от листовката. Все едно гледате трилър и седите, вперили поглед в екрана, занемели от заинтригуван ужас, неспособни да натиснете бутона на дистанционното. Единственият проблем е, че главното действащо лице в трилъра сте вие. “Рядко са наблюдавани...” Вече сте на ръба на нещо като истерия и си мислите - “чакай, чакай... ТЕЗИ са редките? Тоест, вероятността тъпото хапче да ме направи импотентен е... о, Боже, СРАВНИТЕЛНО малка???”... но четете нататък. “Рядко са наблюдавани следните нежелани лекарствени реакции: хепатит, жълтеница (странно - казвате си някак дистанцирано, защото всичко това започва да прилича на сюрреалистичен кошмар, случващ се на някой друг - досега сте си мислили, че двете са едно и също), кожни промени като образуване на мехури или други промени (еритема мултиформе, синдром на Стивънс-Джонсън и токсична епидермална некролиза).” Лежите в нещо като транс, в топлия летен следобед, който само до преди няколко минути би бил чудесен, усещате из тялото си симптомите поне на половината изброени нежелани ефекти и се питате, “Еритема мултиформе не беше ли мехурът, който се получаваше при бубонна чума?”...
Слава Богу, достигнали сте последният абзац на противопоказанията. Прочитате го на глас. Взимате опаковката в ръка, взирате се в зеления стикер с надпис 69,90 и през главата ви текат мисли като река. Какво пък. Купили сте си скъп лекарствен продукт за нормализиране на холестерола... Послушали сте личния си лекар... Въпросът, който не ви дава мира, е – след като всички останали показатели са в норма, трябваше ли да давате тези 50 лева, и дали след тези два месеца няма да сте в списъка за чернодробни трансплантации, на хемодиализа, плешив или пък импотентен, но за сметка на това - с нормализиран холестерол... Забележка: Цитатите от листовката и цената на лекарствения продукт не са плод на художествена измислица. За съжаление.
|
Едно предателско гласче в главата ви цитира, по памет, разбира се, и съответно – неточни и префасонирани, за да подхождат на случая, думите от една книга... “Фирмата не поема щетите, нанесени от употреба на уреда, или нанесени в следствие на приближаване до уреда в радиус от 60 километра, или наблюдаването му с мощен телескоп...” Тери Пратчет. В крайна сметка, сами сте си виновни, че прочетохте листовката. Сега ви предстоят два трепетни месеца, докато трае лечението. Дали сте 50 кинта за тая пущина!