|
|
         
|
Напоследък доста рядко ми се случва да посещавам концертни прояви, дори и на известни и любими за мен групи. Причините са къде в липсата на пари, къде на време, а и вероятно доста се поглезихме последните няколко години, та присъствието на метъл легенди вече не е такава тръпка. Затова, изненадващо дори за себе си, привечер на 9-ти януари през новата година се оказах зареден с очакване и концертна треска в механа “Войводите”. Китна, типично българска кръчма с поп фолк озвучаване, намираща се в неочаквана близост до арената на предстоящата сатанинска вакханалия. Голям концерт изисква и добра подготовка в образа на бира и мезе. Но да, наистина в последния момент взех решението коледния ми подарък от мен да се състои в хартийката, даваща право на присъствие на концерта на блек метъл легендите Marduk, проводници на виелицата, наричана уор (war) блек, и едни от малкото доайени на стила, които все още се движат в строгите коловози на жанра и твърдо бягат от авангардния грим и електронните елементи. Доста неуместно, да наричам това коледен подарък, но май наистина беше единственото нещо, което си купих около празниците.
Прилягащо на поулегнал фен се настаних на бара, отскачайки с две бири накуп и зачаках по традиция закъсняващото начало, заел удобна поза за наблюдение. Притесненията относно слабата посещаемост не бяха съвсем безпочвени, все пак и денят не беше много подходящ, но пък клуб “Блек бокс” има това удобно свойство да изглежда пълен дори и когато налице са не повече от стотина посетители, стига те самите да са достатъчно дейни, за да “създават тълпа”.
Залата постепенно се понапълни до и без това неголемия си капацитет и съвсем скоро на сцената излязоха Artisian, милитаристично ориентирани блекъри от Обединеното Кралство. Доста прясната група (първото демо е от 2005-та) не блестеше с особена техника, но пък желанието и мускулите на вокалиста/китарист Ian Miro загряха публиката сравнително успешно. Тук искам да вмъкна, за което сигурно много хора ще ми се обидят, но за момента България някак си не успява да извади подходящи подгряващи групи, които да са достойни за хедлайнерите. Въпросът не е толкова на липса на качества, колкото в липсата на хъс, толкова отчетлив у гостуващите треторазредни банди. На подобно ниво и с дори по-топъл прием от публиката се представиха и мелодичните Zonaria, на които май само детското излъчване на вокалиста не си беше на мястото. Добра група, с професионално изпълнение и високо ниво на композициите, всъщност най-леката от присъстващите групи, но подходящо подбрана да участва в турнето на Marduk. Лично аз се оживих малко повече, когато се появиха старите ми любимци от In Battle. В интерес на истината, кариерата им далеч не се развива така, както заявиха с дебютния си албум от 1997-ма, но като че ли те са по-скоро страничен проект на ангажирани с други групи музиканти, отколкото нещо сериозно.
Е, представлението си заслужаваше и успешно може да конкурира някои от най-дивите концерти, провеждани в България. Но все пак, шведите не стават за хедлайнери. Нито нивото им е толкова високо, нито творчеството им – достатъчно богато и разнообразно, за да не писнат след шестата-седмата песен. А там се намират Marduk. След поредната пауза, целяща поредна подмяна на чинели, декори и проверка на саунда, последвани от встъпителни клавири, тясното помещение стана още по-тясно за сблъскалите се една в друга вълни на блек агресия от сцената и откликващия фенски ентусиазъм. Горе долу по това време и аз лично започнах методично да си махам главата, предпазливо, предвид на работната сутрин, но и с носталгия по далеч по-неангажираните ми години.
Класическото блекарско сценично поведение на Marduk е може би един от редките случаи, когато българска публика е имала възможност да се докосне до тази специфична сцена, и то до едни от най-качествените й скандинавски представители. Затова и публиката, уверен съм, направи всичко възможно да убеди световните промоутъри в необходимостта от подобни концерти в България. Може да се каже, че и аз съм си представял по точно този начин един блек метъл концерт. Без излишни каскади, но с много интензивност, подходящо осветление и режеща глави виелица. Така съм си представял и блек метъл вокалист в действие, а Mortuus е висша класа. Подборката на песните беше добра и професионално изпълнена, с кристално чист звук и съпътствана от непрестанно пого и отчаяни писъци из цялата зала. Може би бяха малко пестеливи, но ако им погледнете програмата в Източна Европа в рамките на точно това турне, ще ги съжалите. Така или иначе, не се случва често да ни посещават точно такива групи, а в случая шоуто си заслужаваше последвалия главобол, насинени колена иребра и мускулна треска. Та ако имах възможност, щях да се позамисля да отскоча до Скопие една седмица по-късно за втора доза Marduk.
|
|||||||||||||||||||||||
